Тази вечер германската телевизия RTL ще излъчи документалния филм за убийствата по българските граници преди 89-та.
“Забравените. Смърт там, където други отиват в отпуска” е на режисьорите Фрая Клир и Андреас Куно Рихтер.
Филмът е посветен на 50-тата годишнина от издигането на Берлинската стена и е финансиран от Федералната фондация за осмисляне на комунистическата диктатура, както и от католическата църква.
Героите на филма са младежи от ГДР, които през 70-те и 80-те години се опитват да избягат в Западна Германия през границите на България.
Изследването на архивите на ЩАЗИ в Берлин и на Държавна сигурност в София все още не е завършило, но досега са установени за периода 1961-1989 г. опитите за бягство на над 3000 младежи от ГДР, които през Странджа, Родопите и западната граница на България са искали да напуснат соцлагера.
Само много малка част от тях обаче успяват, повечето са задържани, разпитвани са в Главно следствено управление, престояват няколко седмици в Софийския централен затвор и след това са изпращани в ГДР, където получават присъди от година и половина до две години затвор.
За заловен нарушител доносниците от граничната зона получават награди от 20-30 лв., става ясно от филма.
За момента е установено, че 19 младежи от ГДР са убити на границата, като продължава изследването на още няколко вероятни случая с неустановена самоличност на жертвите, други са ранени и осакатени.
Авторите на филма коментират, че допускането на “безнаказано нарушение” на границата е тежко провинение, а “ликвидирането” на бегълците се награждава с 10-15 дни отпуск.
Лентата разказва и за едно успешно бягство през КПП “Капитан Андреево” през 1974 г., когато берлинчаните Михаел Шулц и съпругата му влизат в КПП-то заедно с вълната турски гастарбайтери с поставена фалшива табелка за западногерманска регистрация на колата им, след което я изоставят и успяват да се промъкнат зад бариерата.
Сред другите разказани истории е и тази на Томас Мюлер, 21 годишен младеж от Лайпциг, който достига незабелязан през септември 1981 г. телената стена край Резово, но скоро е заловен от граничари и след като офицерът го е накарал да вдигне ръцете си един от войниците прерязва краката му с автоматен откос.
Единият крак на Томас е ампутиран в болницата в Бургас. През април т.г. той пристига отново в Бургас за да се срещне с лекарите и сестрата, които са спасили живота му.
През март 1980 г. Андреас Щютцер и Детлеф Хайнер от Лайпциг, 19-годишни, достигат телената ограда при село Бръщен, община Сатовча. Заловени са и са вдигнали ръцете си, когато командирът на заставата ги разстрелва. Селото вижда как телата им са довлечени с мулета.
Авторите на филма се оплакват, че вътрешното ни министерство не е оказало никакво съдействие на екипа по време на снимките, като режисьорите са на мнение, че осмислянето на тоталитарния режим в България изобщо не е започнало.
Близки до създателите на филма си позволяват да коментират също така, че просветното министерство у нас не допуска подобни теми в училищните програми, както изтъкват и констатацията, че тези които са издавали заповедите за убийствата, все още са влиятелни във властта.
Планирано е филмът да бъде разпространен в училищата на Германия в помощ на преподавателите по история.
