Tarih: 28 Ekim 2018

Yazan: Bulgarcadan Çeviri

Konu: Bulgar Etnik Modeli Ayakta Mı Çöktü Mü?

                  

 “Bulgar Etnik Modeli hala ayakta mı?” başlıyla yayınlanan araştırma eserinden,  Tanya Nedelçeva kaleme aldığı “Bulgar Etnik Modeli ve etniklerin birbirinden gitgide uzaklaşması” bölümünden “Bulgar Müslüman Kimliğinden Çizgiler” bölümü. “Dayanışan Toplum” Vakfı. Tarihsel ve Politik Araştırmalar Merkezi.

Bulgar Müslüman Kimliğinden Çizgiler

(Kuşkusuz bu araştırmaya yalnız Pomakların mı alındığını, hangi bölge Türklerinin alındığını bildirmekte güçlük çekiyoruz, çünkü 390 sayfalık eserde özel olarak işaret edilmemiştir. Bulgar Müslümanlar kavramına tam olarak hangi etnik azınlıkların alındığına da işaret edilmemiştir.)

Bulgar Müslümanlarla ilgili değişik fikir, hırs ve duygulara rağmen, ‘eskiden olduğu gibi şu dönem de yapılan ampirik sosyolojik araştırmalar” oldukça doğru ne objektif bir tablo vermektedir. Bu araştırma “Avrupa Birliği (AB) ve Bulgaristan Ulusal Değerlerini Uyumlama” araştırma projesi kapsamında (1912 yılında yapıldı, Eğitim ve Teknoloji Bakanlığı’na bağlı Milli Araştırmalar Vakfı tarafından finanse edildi) düzenlenen deneye dayalı sosyolojik araştırmadan çıkan sonuç şudur: Bulgaristan Müslümanları arasında güçlü kültürel aynılık güçlü milliyet ayniyeti çerçevesinde gerçekleşiyor.

“Farklı olana” (ötekisine) olan güvensizliğe ve değişik biçimde problem eştirmelere karşın Bulgar Müslümanlar (çok çekingen olsa da) ulusal planda kendilerini Bulgar olarak tanımlıyorlar. Burada henüz Bulgaristan Cumhuriyeti vatandaşından söz etmezden önce, Bulgar ulusal bütününden bir parça olduklarından söz ediyoruz.

Bulgaristan kültür topluluklarında öncelikle “Vatan, Anavatan ve Memleketim,  doğduğum ve yaşadığım ülkem” gibi kavramlarla bağlı kullanılıyor.

“Vatan, Anavatan ve Memleketim” olarak Bulgaristan’ı seçen Bulgarlar ve Türkler arasında (Türkler lehinde 2 puan farkla) pek fazla fark gözetlenmezken, Türkçüler veya Bulgarcı olan Bulgar Müslümanlar arasında bu fark % 4.4’e kadar yükselirken, otonom yanıt veren Bulgar Müslümanlar arasında bu fark % 25.3’tür. Bu durum, ne etnik ne de din faktörlerinin kültürel özellikli olanı kesin olarak belirlemediğini kanıtlıyor.

Bulgar Etnik Modeli diye bir şey kaldı mı? Tablo 1

Bulgaristan dendiğinde aklınıza gelen nedir?

	Otonom Kişiler	Türkçüler	Bulgarcılar	Türk	Bulgar
Vatan, Anavatan, Memleket	25,3	33,6	29,2	37,1	35,0
Doğduğum ve yaşadım ülke	39,1	7.0	27.4	35.8	20.2
Aile, akrabalar, yakınlar, dostlar, akraba ilişkileri	1.3	0.4	1.3	2.6	3.8
Duygular	4.0	3.1	5.3	2.6	10.9
Doğası Güzel	3.6	11.3	8.8	3.3	6.6
Tarih	0.4	0.4	1.8	0.7	4.9
Fakirlik, yoksulluk, Açlık İşsizlik	7.6	0.4	11.9	4.6	3.3

 

Görüldüğü üzere kültürel faktörlerin hepsinin kişiler üzerindeki etkisi güçlüdür. Fakat Doğduğum ve yaşadığım ülke “Bulgaristan” dendiğinde Türklerden  % 35.8 aklına ilk gelen iken, bu konuda % 20.2 refleks veren Bulgarlardan % 15,6 daha fazla olmamız dikkat çekicidir.

 

Bulgaristan’ı Vatan hissediyor musunuz? Tablo 2

	Otonom Kişiler	Türkçüler	Bulgarcılar	Türkler	Bulgarlar
Evet	92.0	97.0	96.5	99.3	95.3
Hayır	8.0	3.0	30.5	0.7	4.7
	100,0	100,0	100,0	100,0	100,0

 

Bu sorunun yanıtları biçimsel gibi görünse de birey için olduğu kadar topluluk için de belirleyicidir. Bulgaristan’ı kesin olarak Vatan kabul etmişlerdir. Fakat bu insanlarda Bulgaristan vatandaşı olmaktan beklenen bir şey olduğu duygusu yoktur. Burada Bulgar ve Türklerin Türkçülerin ve Bulgarcılık yapanların da Bulgaristan’ı Vatan olarak aynı derecede kabul ettiği görülüyor. Topluluklar kendileri ulusal bir bütünden bir parça olarak kabul ediyorlar.

 

Bulgaristan’ı neden kendi Vatanınız olarak hissediyorsunuz?

Tablo-3

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Тук съм роден 34,9 28,2 30,6 25,6 21,4

Тук живея 31,8 21,1 29,1 25,3 17,8

Говоря с близките си на

български език 4,4 7,5 5,9 0,7 9,2

Тук се чувствам „у дома“ 12,6 13,2 11,8 14,2 15,4

Тук имам минало 4,0 7,0 11,8 8,2 10,1

Тук съм получил образованието

си 2,7 3,2 3,2 8,0 8,6

Тук се реализирам 2,5 2,5 1,9 3,5 5,9

Тук се чувствам найдобре

6,5 15,9 5,6 14,4 10,3

Друго 0,4 1,4 0,2 0,2 1,5

100,0 100,0 100,0

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

335

Основанията са различни при различните общности, но категорично

две удържат първите места – „Тук съм роден“ и „Тук

живея“ като най-висок е делът на групата, определила се като

автономни българи мюсюлмани (за двете позиции 66,7%) и найнисък

на етническите българи (39,2%). В това пространство се

разпределят турчеещите се българи мюсюлмани (49,3%), българеещите

се (59,7%) и турците (59,9%). Интересното е, че на трето

място като причина за идентифициране с България е отговорът

„Тук се чувствам у дома“. Това означава и позитивно емоционално

преживяване на тази идентификация, т.е. наличието не

само на инструментална свързаност, не само на делови отношения,

не усещане за временно пребиваване. И тези нагласи са валидни

за трите групи на българите мюсюлмани: 12,6% от българите

мюсюлмани, които не се припознават нито като българи,

нито като турци, 13,2% от турчеещите се и 11,8% от българеещите

се. В подкрепа на такава интерпретация е и отговорът „Тук се

чувствам най-добре“. В този контекст може да се твърди, че България

като родина означава близко, родно, познато, уютно място,

дом. Тя, обаче, поне засега не дава желаните възможности

човек да се реализира, да се осигури материално или да гарантира

бъдещето на себе си и близките си, но поне дава това да си

сред любими хора, с които си принадлежите.

Таблица 4

Защо НЕ чувствате България своя родина?

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Тук не се чувствам „у дома“

37,5 100,0 28,6 100,0 42,9

Тук не мога да се реализирам

като свободна

личност

31,3 57,1 57,1

Друго 31,3 14,3

Total 100,0 100,0 100,0

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

336

Когато интерпретираме националната идентичност на определена

културна общност, не може да се пренебрегне частта от

нея, която се самоопределя с различна от преобладаващото мнозинство

национална принадлежност. От отговорите на въпроса

„Чувствате ли България като своя Родина?“ само 8% от автономните

българи мюсюлмани, 3% от турчеещите се, 3,5% от българеещите

се, 0,7% от турците и 4,7% от българите не я приемат. Причините

са, че „Тук не се чувстват у дома“ и „Тук не могат да се реализират

като свободна личност“.

Таблица 5

6. Гордеете ли се, че сте гражданин на Р България?

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Да, с българското историческо

минало 14,1 11,5 22,8 19,9 30,2

Да, с българската нац.

култура и изкуство 11,2 7,5 9,1 6,5 18,3

Да, с българския национален

характер 6,1 12,4 20,4 18,1 11,6

Да, с българските национални

традиции 30,3 24,2 26,2 12,3 25,3

Да, с традициите и

обичаите на моята етнос

27,1 33,1 11,1 41,5 7,3

Друго 2,3 2,0 1,7 0,9

Не се гордея, че съм

български гражданин 8,9 9,2 8,7 1,8 6,4

100,0 100,0 100,0 100,0 100,0

От посочените по общности дялове разпределенията по отговори

са следните: отговорът „Тук не се чувствам у дома“ е избран

от 37,5% автономни българи мюсюлмани, 100% от турчеещите

се, 28,6% от българеещите се, 100% от тур

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

337

гарите, а „Тук не мога да се реализирам като свободна личност“

от 31,3% от автономните българи мюсюлмани, от 57,1% от българеещите

се и от 57,1% от българите. Това е едно (макар и не особено

сигурно, доколкото не се подкрепя от други отговори) доказателство

за съществуването на малка част от турците и турчеещите

се българи мюсюлмани, които са с небългарско национално

самосъзнание.

В същия смисъл могат да се тълкуват и отговорите на въпроса

„Гордеете ли се, че сте гражданин на Р България?“. Представителите

на всички групи на българите мюсюлмани и двете

етнически групи се гордеят с българското си гражданство: 61,4%

от автономните българи мюсюлмани, 55,6% от турчеещите се,

78,5% от българеещите се, 56,7% от турците и 85,4% от българите.

Предпочитаните отговори за всички са „С българските национални

традиции и обичаи“ и „С българското историческо минало“.

В контекста на отговорите на този въпрос може да се открие

отношението между национална и етническа идентичност. Или

на фона на направените вече избори по отношение на националните

атрибути се позиционира и етническото. Степента на

предпочитание на етническото е 27,1% за автономните българи

мюсюлмани, 33,1% за турчеещите се, 11,1% за българеещите се,

41,5% за турците и 7,3% за българите. Разбира се, че е особено

важна етническата принадлежност, която е изразена и в съответна

привързаност към етническата култура. Но далеч по-важно

е надграждането на националната, а пък и разбирането за едновременното

пребиваване на човека в двата контекста, за

гражданството като свободен избор и поставянето на обществения

дълг над всички интереси.

Не може да се подмине фактът, че при търсенето на прилики

и разлики между българо-мюсюлманските групи, от една

страна, и етническите общности на турци и българи, от друга, в

различните ситуации наблюдаваме различни реакции. В случая

автономните и турчеещите се българи мюсюлмани не са близки

в отговорите си с турците. С малко преувеличение това можем

да твърдим за българеещите се българи мюсюлмани и българите.

Но истината е, че както тук, така и при редица други поставени

въпроси се откриват доста повече разлики, отколкото са при-

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

338

ликите между всички исторически обособени обединения, което

фактически означава, че културните разлики съвсем не са

единствено нито етнически, нито пък само, или преди всичко

религиозно зададени. Така, етническото все повече се превръща

и в особен инструментален избор като се отдалечава от произхода,

кръвта, родството или биологичната свързаност, а пък религията

предполага, но не налага един единствен поглед към

света. Тя е важен вектор за определянето на мястото на дадена

общност във времето и пространството, а и при очертаванего на

бъдещия ѝ образ, но съвсем не единствена, а е непременно и

във взаимодействие с много други, при това и разнородни по

естеството, и ефекта си фактори.

Очакваното голямо доверие към Главното мюфтийство не

се оправдава. Вярно е, че турчеещите се демонстрират найположително

отношение – общо 84,7%, следват турците – 82,6%,

автономните българи мюсюлмани – 76, 5%. Забележителното е

също така, че българеещите се дават отговори „по-скоро не вярвам“

и „изобщо не вярвам“ – общо 62,2%. За сравнение обаче

аналогичните отговори сред групата на българите са вече цели

84,9%.

Таблица 6

До каква степен имате доверие на Главно мюфтийство на

мюсюлманите в България?

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Напълно вярвам 39,0 54,6 22,4 11,3 0,7

По-скоро вярвам 37,5 30,1 15,3 71,3 14,4

По-скоро не вярвам 18,0 2,6 35,7 11,3 30,1

Изобщо не вярвам 5,5 12,8 26,5 6,0 54,8

Total 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

339

Таблица 7

Смятате ли, че в България съществува напрежение между

етнически общности

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Да 3,0 15,6 18,0 6,0 24,7

Не 79,0 82,9 74,5 84,6 55,3

Не мога да преценя 18,0 1,5 7,5 9,4 20,0

Total 100

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

340

Таблица 7 ???

Смятате ли, че в България съществува напрежение между

религиозните общности?

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Да 1,5 15,0 13,0 6,0 12,7

Не 78,4 83,5 78,5 86,6 64,7

Не мога да преценя 20,1 1,5 8,5 7,4 22,7

Total 100,0 100,0 100,0 100,0 100,0

Тук групата, която приема в най-голяма степен, че съществува

напрежение между религиозните общности, са турчеещите

се и българеещите се българи мюсюлмани – съответно 15,0% и

13,0%. Следват българите, турците и автономните българи мюсюлмани.

Възможното обяснение на този феномен е, че за турчещите

и българеещите се българи мюсюлмани религиозният

признак е един от най-съществените фактори за тяхната идентификация

и, следователно, те са особено чувствителни към него.

Всякакви, дори най-малки форми на отхвърляне, отрицание,

стигматизиране или друг негативен знак спрямо религиозната

им принадлежност получават по-катастрофична интерпретация.

При автономните българи мюсюлмани този феномен не съществува,

защото тяхната идентификация е много по-цялостна, независима,

монолитна, плътна. Докато при турчеещите и българеещите

се българи мюсюлмани идентификацията е свързана

със споделянето на различни ценности и норми, носители на

които са други общности. Това фактически създава особен типове

ситуации на проблематизиране на собствената идентичност,

което на свой ред променя реалните всекидневни екзистенциални

ситуации, в които попадат тези хора, и поради това тълкуванията

на отрицателните послания към тяхната религиозна

принадлежност са и по-болезнени. Ясен пример за тази проблематизирана

идентификация е използването на езика. Почти

всички българи мюсюлмани, независимо от тяхната вътрешна

насоченост, говорят български език в бита:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

341

Таблица 8

На какъв език обикновено говорите вкъщи?

Автономни Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Български 98,0 100,0 94,5 0,7 100,0

Турски 2,0 5,5 97,3

100,0 100,0 2,0

100,0

Подобна всъщност е и ситуацията при всекидневното използване

на българския език на обществени места:

Таблица 9

На какъв език обикновено говорите на обществени места?

Автономни Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Български 100,0 100,0 100,0 85,3 100,0

Турски 11,3

Още по-релефно такова проблематизиране на идентичността

на българите мюсюлмани проличава и в отговорите на

друг въпрос:

Таблица 10

Кои са редовно честваните религиозни празници

Автономни

Турчеещи

се

Българеещи

се

Турци Българи

Рождество Христово 2,0 1,3 13,1 0,5 28,6

Възкресение 1,5 1,5 12,5 3,6 27,8

Цветница 1,6 0,8 9,4 19,4

Гергьовден 3,8 1,1 17,0 7,7 21,9

Рамадан (Рамазан) 27,2 34,8 20,4 35,8 0,2

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

342

Курбан байрям 32,3 36,1 17,7 38,4 0,4

Кадир геджеси 18,7 6,4 8,1 6,4

Хъдрелез 5,1 4,7 0,3 6,2

Невруз 2,4 1,1 1,5 1,3

Ашура 4,7 11,1

Нито един 0,7 0,9

0,2

100,0

Както може да се очаква, най-висок е делът на участващите

в религиозните празници – Рамазан, Курбан Байрам и за някои

други от общностите, които изповядват исляма. Но онова, на което

обаче трябва да се обърне по-специално внимание, всъщност

е относително голямата част от българеещите се българи

мюсюлмани, които споделят, че честват Рождество Христово,

Възкресение и Цветница. Именно този особен „микс“ в сферата

на трансцендентното реално придава и онази специфика, а и

колорита на исляма, който се изповядва отдавна в земите ни от

страна на българите мюсюлмани.

Ако трябва да разкажем възможни ли са други профили на

националната идентичност, характерни за трите подгрупи на

общността на българите мюсюлмани, трябва да формулираме

извода, че практически липсва ясно изразена тенденция на различни

от българите и турците оценки на националните атрибути.

В същото време нямаме основание да твърдим, че съществува

приблизително еднакво отношение към тях, което да е повлияно

от етническа принадлежност: например турци и турчеещи се

българи мюсюлмани да разчитат в еднаква степен значимостта

на определени феномени. Разбира се, могат да се намерят и ситуации,

в които автономните българи мюсюлмани ясно се различават

в приписването на смислова, ценностна и практическа

стойност на някои знаци от останалите културни общности, но

отсъства релефно налагаща се закономерност. В този смисъл

очертаващите се различия са по-скоро културни, отколкото ет-

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

343

нически или религиозни по генезис и естество. И, което пък е

дори още по-важно, – тези различия изобщо, или поне засега

все още не са радикални, което фактически, а и исторически

създава една многообразна, а заедно с това кохерентна етнорелигиозна

среда.

От представителното емпирично социологическо изследване

„Нагласи на мюсюлманите в България – 2016“, проведено

от социологическа агенция „Алфа Рисърч“ и НБУ, също се забелязват

битуващите в нашата съвременност нагласи, както и някои

по-специфични тенденции сред българите мюсюлмани през

последните години.

30

Религиозността зависи в голяма степен от доходите (не като

единствен фактор), сочат резултатите. Най-високо е нивото на

религиозност между тези, при които бедността е най-дълбока:

99% от мюсюлманите в гетата са заявили, че религията е важна в

техния живот, че са религиозни 100% (като дълбоко религиозни

се определят 46%) и 100% вярват в Аллах. Повече от половината

мюсюлмани у нас споделят, че не одобряват носенето на забрадки

в училище – против такова изискване или религиозен

трафарет се изказват 55%, докато 30% нямат мнение. Същевременно

обаче, 54% не одобряват жените да ходят навън с покрити

лица (бурка, никаб), а пък 24% не могат да преценят и само

20% одобряват това, но само при условие ако и жената сама пожелае

това.

Високо е неодобрението на терористичните организации

Ал Кайда (68%) и „Ислямска държава“ (64%). Одобрението към

тях е съответно 0,5% и 2,8%, а нямащите мнение и в двата случая

са около една трета. Огромното мнозинство от мюсюлманите в

България отхвърля тероризма, като през последния петгодишен

период забележимо е нараснал техният дял. През 2016 г. 89%

смятат, че тероризмът трябва да бъде осъден при всички случаи,

а само 1,1% са на мнение, че при определени обстоятелства той

може да бъде оправдан.

Проучването, извършено и с подкрепата на фондация „Кон-

 

30 http://www.marginalia.bg/novini/rezultati-ot-izsledvane-po-bednite-myusyulmani-u-nas-sa-po-religiozni/

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

344

рад Аденауер“, е на тема „Нагласи на мюсюлманите в България

– 2016“, също засяга редица такива актуални и значими въпроси.

То е осъществено пет години след първото такова изследване

„Нагласи на мюсюлманите в България – 2011“, отново е дело на

НБУ и „Алфа рисърч“. В изследователския му екип участват доц.

д-р Боряна Димитрова от „Алфа рисърч“, проф. Евгения Иванова,

доц. д-р Михаил Иванов и доц. д-р Соня Хинкова от НБУ.

За генерална съвкупност е приета тази на самоопределилите

са за мюсюлмани по време на преброяването от 2011 г. Изследователите

обръщат по-специално внимание на факта, че тогава

27,38% от населението не са декларирали своето вероизповедание.

 

Резултатите от това изследване сочат, че мюсюлманското население

запазва ниския си социален статус. От анкетираните 62%

декларират средномесечен доход на човек от домакинството под

250 лева, за 74% от мюсюлманите в гетата той е под 100 лева.

Има и установена тенденция към семейна емиграция от

български мюсюлмани. В този ракурс, например, от анкетираните

лица само 8,5% директно заявяват, че децата им живеят трайно

в чужбина със семействата си, от които в Турция 20%, в Германия

10%, в Белгия 4%, във Великобритания и Испания – 2%, в

Холандия, Гърция и Франция – 1%. За петгодишния период забележимо

е нараснал – при това цели два пъти, – делът на онези

домакинства, които формират своите доходи основно с принос

на средства, които идват от чужбина – ако през 2011 г. той е

бил 5%, то през 2016 г. той вече е 10%.

В ценностната скала на мюсюлманите, според авторите на

това изследване, съжителстват традицията с модерността. Новото,

в сравнение с някои предишни изследвания, е известно връщане

към патриархалния модел на семейните отношения. Устойчиво

най-високо са поставени семейството (96%) и родът

(80%). След тях като много важни в живота им са работата (78%),

приятелите (68%) и религията (51%). Но много важно значение

се отдава и на възпитанието на децата в уважение към възрастните

(94%), към мъжа в семейството (88%), към жената в семейството

(86%), към страната, в която живеят (75%), а също и към

религията (64%). Сравненията на данните от изследванията през

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

345

2011 г. и 2016 г. определено показват, че ролята на родителите

при вземането на важни за децата им решения сред това население

все по-осезаемо се засилва.

Мнозинството от мюсюлманите в България обаче са такава

общност, която има и достатъчно ясно изразена религиозна

идентичност. Тъкмо затова и 86% от респондентите отговарят, че

определено смятат религията за доста важна в техния живот. Не

всички обаче, които са отговорили, че са религиозни, едновременно

с това са и казали, че вярват в Аллах, и обратното. Отговорили

са, че вярват в Аллах или че са религиозни 72% (а са дълбоко

религиозни 18%). Делът на тези, които са заявили, че вярват

само във висша сила и/или в съдбата (но не и в Аллах) и са

религиозни е 10% от извадката.

При най-младите (18-30) през петгодишния период расте и

делът на отдаващите много голямо значение на религията в

своя живот – от 40% (2011) на 50% (2016 г.).

Делът на тези, които не спазват религиозните изисквания,

продължава да е висок. Не се молят 54%, не посещават джамия

41%. В същото време, за петгодишния период от предишното изследване

има ясно очертана тенденция на по-голямо придържане

към правилата. Тези, които не постят по време на Рамазан, са

намалели с повече от 10 пункта и сега са 30%; както и онези, които

не ядат свинско обаче, също така са видимо намалели при това и

с повече от 10 пункта (28% през 2016). Същевременно, много висок

е и процентът на лицата, правещи доброволни дарения (като

тук въобще не става дума за задължителния зекят) – 60% (13% от

тях – често). Доста устойчиви са и високите стойности на извършващите

сюнет на момчетата (84%), а и на погребенията по предписанията

на исляма (98%). Както е и добре известно, тези два

обреда имат твърде силно символно значение за принадлежността

към ислямската религия, а и обредност.

През 2016 г. също бе измерен и делът на молещите се пет

пъти на ден – 8,8%. Може, обаче, да се предположи, а и така е

според мненията на екипа на това изследване, че именно това е

групата на тези, чиято вяра в Аллах е най-силна, както и преживяваната

от тях религиозност фактически е и най-дълбока като

духовност и прагматика.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

346

Показателно е и сравнителното измерване, отнасящо се до

три най-големи прегрешения в исляма – отстъпничеството от

религията, убийството и прелюбодейството. Оказва се, че сред

мнозинството мюсюлмани определено надделяват, при това и

доста осезаемо тъкмо общочовешките (т.е. нерелигиозните)

критерии за добро и зло. На въпроса кое е най-осъдителното

прегрешение измежду споменатите три, 65% отговарят, че такова

е най-вече убийството, много по-малко от тях – 24% вероотстъпничеството

(най-тежкия грях) и само 5%, че такова е прелюбодейството.

 

За много от мюсюлманите в днешна България все още продължава

да е достатъчно характерен религиозен плурализъм,

макар той вече да има известен спад в сравнение със стойностите,

които се регистрират през 2011 г. Така днес вече 47% от запитаните

смятат, че няма само една вярна религия, а че във всички

големи религии се съдържат някои основни истини. От друга

страна обаче, според 20% от респондентите ислямът е единствената

вярна религия, при това и без в другите религии да се съдържат

някои основни истини. Към подобен краен възглед найвече

се придържат мюсюлманите в гетата (62%) или имащите

по-ниско от основно образование (52%). Обаче е доста високо

нивото при българо-езичните мюсюлмани – 39% от тях са на такова

мнение. В същото време, само 6% от турците сунити и 2% от

алевитите отговарят по този начин.

Религиозният плурализъм на мюсюлманите се проявява така

също и в доста високата степен на доверие към християните, с

които мюсюлманите живеят съвместно, поне така смятат изследователите

на това проучване. На междуличностно равнище определено

и все още има запазване и на доброто отношение към

„другите“ – 74% отговарят, че имат приятели християни, а 67%

твърдят, че в отношенията между християни и мюсюлмани през

последните години няма кой знае каква съществена промяна. В

преобладаващата си част (81%) те дори смятат, че войните в Сирия

и Ирак не са довели до някаква промяна в отношението към

тях, а само според 7% реално имало и влошаване.

В междуобщностен план резултатите от изследването сочат,

че има известно обособяване. Чувствителен измерител за подоб-

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

347

на тенденция е въпросът как трябва да се изучава предметът „религия“

в училище. И при двете социологически емпирични изследвания

обаче делът на тези, които смятат, че в училище трябва

(или не трябва) да се изучава религия е почти по равно. През 2011

г. за изучаване на религия от децата на различните етнически общности

поотделно са 55%, а 44% са за това всички заедно да учат

този предмет. През 2016 г. обаче вече е настъпила доста значителна

промяна, която определено говори и за функционирането

на тенденцията към все по-голяма общностна изолираност или

затвореност. Делът на онези, които смятат, че децата им трябва

да учат поотделно, вече е нараснал на 78%, а привържениците на

идеята всички деца заедно да учат за различните религии, а не

само своята, също е паднал от 44% на 17%.

Като друг, но също така много важен измерител на действието

на междуобщностните дистанции се смята и отношението

към смесените бракове. Противниците на бракове между мюсюлмани

и християнки или мюсюлманки и християни са в първия

случай 33%, а във втория 40%. Останалите или одобряват безусловно

такъв избор (респективно 37% и 28%), или поставят решението

в зависимост от обстоятелствата (и в двата случая около

31%), така че реално дистанцията всъщност не е толкова голяма.

По отношение на бежанците също се очертават две групи.

Първата от тях (38%) са настроени определено рестриктивно –

„България да не приема никого“. Втората обаче (от 39%) се състои

от по-умерено настроени, които са за това все пак да има

прием, но той да бъде ефективно регулиран, като или се приемат

бежанци по квоти, определени от ЕС, или като се въведе и

спазва строго ограничен брой от страна на държавата.

Данните от това социологическо изследване показват ясно

изразени нагласи към светско устройство на държавата. Българските

мюсюлмани категорично отхвърлят шериата като основен

регулатор на правни спорове. Едва 0,7% виждат в него нормативен

източник, който би трябвало да се прилага при спорове в

общността. Мнозинството (57%) вижда в съдебната власт необходимия

механизъм за уреждане на отношенията. От друга страна,

са запазени и вътрешнообщностни механизми за тяхното регулиране.

 

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

348

Спадът с 13 пункта на дела на мюсюлманите, които при

възпитанието на децата отдават голямо значение на уважението

към страната, в която живеят, както и твърде значителното увеличение

на броя на тези, които не се интересуват от политика (от

30% на 52%), а така също и отрицателният рейтинг на всичките

държавни органи, според екипа на изследването, съвсем недвусмислено

показват, че в съвременните ни преходни обществено-исторически

реалности и нрави е налице и солидно забележимата

тенденция към известно отчуждаване от българската

държава, както и от нейните институции.

Външен фактор, който осезаемо влияе на религиозността

на мюсюлманите у нас, е авторитетът на духовните лидери, които

са получили образование извън пределите на Р България. Затова

и 43% изказват нескрито предпочитания религиозните дейци

да получават образованието си в български духовни учебни

заведения, като, обаче, за петгодишния период има вече и осезаем

спад с цели 13 пункта. В същото време, обаче, се е увеличил

– и то с 5 пункта – на 12%, делът на тези, които смятат, че това

трябва да става в Турция. В отличие от тях, обаче, респондентите,

предпочитащи духовното образование да се получава в

Саудитска Арабия, са намалели с 1 пункт и сега вече са 6%.

Външният фактор, който бележи най-голяма динамика напоследък,

е Турция. Голям е процентът на българите мюсюлмани,

имащи там родственици. По правило, доверието към турската

държава е много високо, като през 2016 г. то е нараснало с

нови 9 пункта на 68% (но и недоверието също така е нараснало с

6 пункта и сега е 13%). Част от анкетираните са критични към управлението

на Ердоган, въпреки това одобрението към него е

сравнително високо – 49% (при 19% неодобрение). Фетхуллах

Гюлен, обаче, няма голямо влияние сред българските мюсюлмани

– общо 39% неодобрение и 9% одобрение, като интересът

към него е по-силно изразен сред турците. Свързаното с Гюлен

движение „Хизмет“ пък има 3% одобрение и много голямо неодобрение

– 42%.

Повече от половината от мюсюлманите в България изчакват

развоя на събитията в Турция и затова обикновено се въздържат

да дадат своя оценка – 52%. Някои от тях оценяват победата над

БЪЛГАРСКИЯТ

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

350

че и през 2016 г., както през 2011 г., сред мнозинството от мюсюлманите

в България не съществуват радикални тенденции.

Според тях, обаче, не трябва да се подценява опасността от попадане

на отделни лица под влиянието на ислямизма, включително

в неговите най-крайни форми.

***

Евгения Иванова констатира определени разлики между

резултатите от изследването, проведено през 1997 г., спрямо

получените данни от това, което е проведено през 2011 г. Ако в

първото българите мюсюлмани са се определили като 33%

„българи“, 5% „турци“, 62% „други“ (българомохамедани, помаци,

ахряни, българи мюсюлмани, само мюсюлмани), то при покъсното

изследване резултатите са „българи“ – 26%, „турци“ –

5%, „други“ – 69%. Видно е, че в сравнение с далечната 1997 г.

идентификацията „други“ се е увеличила с около 7% за сметка

на идентификацията „българи“. Идентификацията „българи“ определено

преобладава в област Кърджали и в североизточната

част на област Смолян. Като „турци“ пък се самоопределят преди

всичко в най-западната част на Родопите (Гоце Делчев и Якоруда).

„Другите“ са във всички региони, като най-силно е присъствието

им в преходните зони между Западните и Централните

Родопи (Велинград, Гърмен, Сатовча, Доспат, Девин), както и

в гр. Мадан и гр. Рудозем. (Иванова 1998). Твърдението, че при

българите мюсюлмани вече се очертавал все по-отчетливо процесът

за ескалиращо обособяване в рамките на отделен етнос,

обхванал не само елитите, но и все по-големи масиви от хора,

поне засега изглежда пресилено, защото и резултатите от изследването

през 2011 г. определено показват, че българите мюсюлмани

имат относително достатъчно устойчива национална

идентификация.

Наличието на засилен процес на културна идентификация

сред българите мюсюлмани трябва, обаче, да бъде солидно и

непрестанно подпомагано, като се акцентира върху българския

етнически произход и съответно на близостта в езика, обичаите

и пр. Поради това e особено нужна много по-гъвкава институци-

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ И УВЕЛИЧАВАЩИТЕ СЕ ЕТНИЧЕСКИ ДИСТАНЦИИ

351

онална и медийна политика, която да не се основава само на

противопоставяне, а по-скоро ефективно да съдейства за развитието

на културната идентичност на помаците на територията на

България, която реално ще укрепва тяхното самосъзнание за

принадлежността им към българския етнос. Като се имат предвид

данните на Живко Сахатчиев за особено засиления, но и

доста опасен процес на ескалираща турцизация в редица региони

с преобладаващо българско мюсюлманско население, като

Якоруда, Белица, Гоце Делчев, Гърмен, Сатовча, Велинград и

др.

31, е нужна спешна, твърде бърза, активна, целенасочена и

ефективна държавна политика преди реално тези процеси на

турцизиране да станат и необратими.

Трябва, обаче, да се констатира, че в българското публично

пространство все още липсва онази информационната плътност,

която може да е способна да се противопостави на всевъзможните

спекулации с произхода на българите мюсюлмани. Например,

преди около десетина години в Смолян се проведе научна конференция

„Заблуди и фалшификации за произхода на българитемюсюлмани“

(29 окт. 2009). За съжаление, издаденият сборник с

материалите не получи широко медийно отразяване, не последваха

и значителни събития, свързани с разкриването съдбата на

българите-мюсюлмани. Красноречива симптоматика е, че вече

парти и институции ползват изрази като „турци и мюсюлмани“ , а

не „турци и българи-мюсюлмани“. В Декларацията на мюфтийството

по повод решението на Общинския съвет в Стара Загора се

казва: „През последните няколко месеца, този акт е поредният,

който недвусмислено показва, че мюсюлманите и турците в България

представляват заплаха за страната и че възприемане като

чужди „елементи“, въпреки, че живеем от векове наред рамо до

рамо и споделяме една и съща съдба.“. В Декларация на ДПС

липсва терминът „българи мюсюлмани“, говори се за „турци и

мюсюлмани“: „Този акт в Стара Загора показва истинската същност

на политиката на ГЕРБ. Те не само излъгаха 100 хиляди (както

твърдят) турци и мюсюлмани в България, те се подиграха с тях, с

 

31 Виж подр.: Сахатчиев, Ж. 2014. Истината – това е целта на историята. В: сп. Родина, бр. № 3-4, с. 58.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕТНИЧЕСКИ МОДЕЛ – ИМА ЛИ ГО ОЩЕ?

352

техните чувства и отвориха незараснали рани.“

Една от възможните кризисни ситуации при функционирането

на българския етнически модел е свързана с българите мюсюлмани,

т.нар. помаци. За да не се допусне увеличаване на

напрежението е нужна активна държавна, гражданска, местна

политика. Водеща регулативна идея в този план са думите на

акад. Г. Марков, изказани на конференция в гр. Смолян: „Българите

мохамедани са еднокръвни братя с българите християни,

макар и насилствено разделени някога под скиптъра на падишаха.

Те са изстрадали много от недалновидна импулсивна политика

и от често срещаното неразбиране. Аз вярвам, че ще

дойде време, когато няма да ги назоваваме българи мохамедани,

както не казваме българи християни, а ще се наричаме с общото

име българи. Дотогава обаче ще трябва да работим дълго

и търпеливо за пълното приобщаване на нашите братя, като ги

опазим от опасните посегателства на фалшификаторите и техните

покровители…“32.

Цитирана и ползвана литература:

Алекова, Е. 2014. Души без отечество kardjali.bgvesti.net
Бозов, С. 2014. В името на името

http://www.parvomai.net/news/149044/—–Porednata-kniga-na-Salih-Bozovtragna-iz-Rodopite.

Георгиева, Т. „Помашки“ сайтове атакуват българите мохамедани.
kardjali.bgvesti.net, www.haskovo.net/…/„Pomashki“-saytove-atakuvat-balgaritemoha..

 

Догу, Н. 2008. Помаците се опознават в интернет.
http://nahitdogu.blogspot.com/2008/11/blog-post_28.html Ajans.bg.

Дърева, В. Полетът на пчеларя
http://pogled.info/avtorski/Velislava-Dareva/poletat-na-pchelarya-1.51204

Зеленгора, Г. 2014. Помаците в Турция. В: Помаците: версии на произход и съвременна идентичнос