Гюрсел АЛИЕВ
Коранът е свещена книга, която постоянно подчертава важността на използването на ума. Той ни призовава да ангажираме ума си активно. “Мъдростта е светлина за ума,” гласи един древен афоризъм. В Корана умът никога не се споменава като съществително, а винаги като глагол. Това подчертава три важни аспекта:
- Умът е като ангел, който съществува, когато е активен, и изчезва, когато е пасивен.
- Коранът придава голяма стойност на активния и работещ ум.
- Коранът не предоставя онтологична независимост на ума, което означава, че умът не е абсолютен.
Коранът често се отнася до знанието (‘ilm), което се споменава на 850 места в свещената книга. “Знанието е сила,” както казва Франсис Бейкън. Знанието е тясно свързано с ума, и всеки атрибут, отнасящ се до знанието в Корана, индиректно провокира мисъл. Както казва Алберт Айнщайн: “Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.”
Толерантността може да се сравни с менителница без покритие с бъдещо действие, предложена към бъдещия победител: “Днес проявявам благородна търпимост към теб, с надеждата, че утре, когато властта е твоя, ти също ще проявиш милост.” Всичко се подчинява на утопичната визия за тотален мир. Мирът може да се постигне относително лесно, често чрез потисничество. “Свободата на един завършва там, където започва свободата на друг,” казва Джон Стюарт Мил. За някои толерантността е дългосрочна инвестиция, която един ден ще се възвърне, за други тя е средство за постигане на цели.
Не виждам защо трябва да злословим. “Истината е сила, но рядко излиза победителка,” отбелязва Хераклит. За да дискредитираме някого, е достатъчно да кажем някоя истина за него. Обстоятелствата могат да ни наложат определени действия, но това, което обичаме, се обричаме сами, без да нарушаваме основните принципи на просвещението, които представляваме. Чрез феномена на нашето съществуване човечеството осъзнава своята същност. Властта, редът, програмата и контролът са онези фактори, които трябва да оставят своя отпечатък, без да нарушават свободната човешка воля. “Истинската мъдрост е в осъзнаването на своето невежество,” гласи една от мъдростите на Сократ. От най-добрите си врагове не искаме милост, както и не я искаме от онези, които от душа обичаме.
Гравитацията не е отговорна за тези, които попадат в капана на политиката. “Политиката е изкуство на възможното,” казва Ото фон Бисмарк. Всяко политическо постижение започва с опит и завършва с него. Въображението е по-важно от знанието. Господ не играе на зарове. Политиката е най-висшата форма на хазарт, създавана някога; пристрастяваща, тя кара човек да изостави всичко, включително семейството, за да докосне мантията на властта. Тя, властта, е най-големият порок, който човек не може да пренебрегне. Всичко свято за него потъва в бледа сянка, и единственото, което го утешава повече от светска любов, е любовта към властта на политиката.
