До
Главния прокурор
на Република България
Копия : До Председателя на Народното събрание
До Министър председателя на Република България
Господин Главен прокурор,
С установяването на комунистическата система през 1944 година, в Бълагария започват преследванията на хората несподелящи комунистическите идеи. За да постигнат своите цели и за да „узаконят“ своите действия комунистите измислиха „Народния съд“, лагерите в Белене, Скравена и т.н., с които успяха да ликвидират психически , а някои и физически българската интелигенция, офицерския състав, собствениците на фабрики и заводи, въобще елита на българския народ. След утвърждаването на на комунистическите структури по места започва масовото разпространение на уж комунистическите идеи и философия. Уж комунистически защото това, което учи самата философия и това, което се върши на практика нямат никакви общи точки, никакво реално покритие. При разпространението на своите идеи комунистите срещат сериозен отпор в лицето на турците и мюсюлманите в България, защото начина им на живот е твърде не съвместим с комунистическата философия и най вече с нейния атеизъм. Необходимостта от разпространението на комунизма в тези среди поражда нуждата от сериозна и системна работа с тези хора. Основите за постигането на тези цели се полагат с Априлския пленум на БКП или с идването на Тодор Живков начело на партията и държавата, с което започва и изграждането на тоталитарната машина. Или казано по-точно във втората половина на 50-те години започват асимилационните процеси сред турците и мюсюлманите в България. Тези процеси започват със закриването на турските училища, забраняване и изучаването на турския език в училищата, преследване на религиозните лица, закриването на джамии, унищожаването на Турските книги и списания, спирането и забраняването на издателствата на турски език и т.н..
Асимилацията на турците и мюсюлманите в България достига своята кулминация с така наречения„възродителен процес“, когато вече се сменяват и турско арабските имена на хората от тази общност с български, забранява се даже разговарянето и кореспондирането на турски език, изключително са забранени религиозните обреди, обичаи и ритуали. Именно тези решения на превърналата се вече в тоталитарен режим комунистическа система предизвикват ответна реакция от страна на потърпевшите. Тази реакция се изразяваше в протестни митинги, шествия спонтанни неорганизирани действия, които имаха една единствена цел, а именно изразяване на несъгласие с тези решения на комунистическата върхушка в лицето на Политбюро на БКП. За съжаление тези мирни граждански протести предизвикват гнева на комунистическата партия и тя с всичките си силови ресурси като войска, милиция, патийни функционери, ДС апарат и т.н. се стоварва върху тези невинни хора. В резултат на получените стълкновения десетки от протестиращите са убити на мястото на събитията, стотици са ранени и осакатени, а хиляди са изпратени по затвори и лагери. Някои от заточените по тези места намират смъртта си там, други са унищожени психически, а останалите с известни психологически травми успяват да дочакват края на 1989 година, когато уж свърши тоталитарния режим.
В началото на 1990 година с обявяването началото на преходния период към демокрация между потърпевшите от т.н. „възродителен процес“ се пробудиха надежди за правни възмездия относно този процес, но уви до ден днешен така и не се сбъднаха тези надежди. За съжаление демократичните промени и справедливостта останаха далече от тези хора, защото въпреки, че се знаеха престъпниците и убийците по населени места, прокуратурата и съдилищата не успяха да ги открият. Така, че многоочакваното правно възмездие не се получи, организаторите и извършителите на т.н.„възродителен процес“ не се наказаха. От друга страна потърпевшите не бяха обезщетени нито морално, нито материално подобаващо на една правова държава. Но изминалите 30 години от тези събития обаче не оставят на мира извършителите на този процес. Трансформирали се в политическата власт, вярно на поговорката „Гузен не гонен бяга“у тях се породи надеждата да прикрият своите престъпления скалъпявайки един закон за давност на тези престъпления. Това недвусмислено води до мисълта, че ги е страх от една истинска съдебна система. Междувпрочем този техен страх е основателен и е предизвикан от това, че изминалото време дава възможност да се отварят и държавните архиви и да се видят документите със секретен характер, от които ще се прочетат имената на престъпниците играли главна роля в този процес. Скоро документ от подобен род излезе на бял свят и бе публикуван и цитиран по различните медии съдържащ имената на награждаваните генерали и офицери за „успешно проведен възродителен процес“.
Господин Главен прокурор,
Предвид гореизложеното възползвайки се от правомощията, които Ви дава заеманата от Вас служба Ви приканваме да разпоредите на подчинените Ви прокурори из цялата страна да започнат процедури относно наградените лица за „успешно проведен възродителен процес“. Нека имената от този списък служат като начало за разплитане тайните по този процес, като към същите бъде повдигнато обвинение за престъпление по време на т.н. „възродителен процес“. Да се подеме една акция, едни съдебни дела, с които България или Българската съдебна власт да покаже на света, че България е една правова държава и може да заеме достойното си място между демократичните правови държави по Европа и света.
След взетото от Българския парламент решение на 11.01.2012 година за „осъждане на възродителния процес“най-искрено се надяваме и вярваме, че и Вие ще се ангажирате с една огромна отговорност с цел да изстриете едно голямо срамно петно от Българската история причинено от комунистическия тоталитарен режим. Като потърпевши и ощетени граждани от този анти хуманен процес във Ваше лице очакваме едно човешко отношение от Родината ни за възстановяване на накърненото ни човешко достойнство. Дали България ще бъде искрена към нас и ще протегне майчина ръка с майчина ласка или ще продължава да ни бъде мащеха това ще покаже времето, което е зависимо от Вас и съгражданите ни заемащи отговорни постове в управлението на страната. Но ние най-искрено заявяваме, че с нищо не сме заслужили такава орисия. Освен благата, които сме дарили на България с двете си пропукани трудови ръце нищо лошо не сме ѝ сторили. Затова смятаме, че имаме право и продължаваме да си мислим, че не заслужаваме никакво зло от нейна страна.
С много уважения и почит,
БУЛТЮРК ИСТАНБУЛ
Reklamlar
