Скъпи приятели,
Бихме искали да Ви информираме, че 31 март се отбелязва като Денят на геноцида на азербайджанците. На 30 март 1918 г. мюсюлманските части на Баку са подложени на въоръжено нападение от болшевишки и арменските (дашнакските) войскови части на Бакинския съвет на работническите и войнишки депутати, ръководен от Степан Шаумян. Според различни оценки към 31 март и първите дни на април 1918 г. в Баку са убити от 12 000 до 30 000 азербайджанци под маската на борбата срещу контрареволюционните елементи.
На 26 март 1998 г., националният лидер и президент на Република Азербайджан Гейдар Алиев подписа указ “За геноцида на азербайджанците”. Оттогава Азербайджан и приятелите на Азербайджан по целия свят отбелязват 31 март като Денят на геноцида на азербайджанците.
В тази връзка искаме да представим на Вашето внимание статия на доктор по философия по история Елнур Калбизада, Началник отдел “Политика на Кавказ” в Института по Кавказознание на Национална академия на науките на Азербайджан.
Какво се случи на 31 март 1918 г. в Азербайджан? Събитията и техните последици..
В резултат на Първата световна война започва да се оформя нова геополитическа карта на света. Към края на Великата война много нации се издигат, за да придобият своята независимост и да създадат свои независими държави. Борбата за национални права на двата най-големи и коренни народа на Кавказ, азербайджанците и грузинците, посреща съпротива от рушащата се Царска Русия и болшевиките, които се стремят да възстановят тази империя под различна форма под лозунга “правителство на работници и селяни”. Въпреки че болшевиките, които поеха контрола над основния нефтен и индустриален център на Кавказ – Баку, имат привлекателни идеи, изпитват затруднения с осигуряването на въоръжени сили за задържане на властта. От друга страна, в Баку, както и в други градове на Азербайджан позицията на партията Мусават, която се бори за националните права на азербайджанците, е по-силна, отколкото на болшевиките. Подобна ситуация превръща арменско-дашнакските сили, опитващи се да установят държава в Кавказ, в естествен съюзник на болшевиките. Още по време на Втората световна война въоръжените сили под контрола на Арменския национален съвет и дашнаките, състоящи от арменци, воюват в царската армия. Трябва да се отбележи, че по време на войната в битките срещу Османската империя арменците, които се сражават от страната на царска Русия срещу „Тройния съюз“, в който влиза и България, проявяват особена жестокост към цивилното население и военнопленниците, докарани до Кавказ без въоръжение.
Наред с османските войници, пленени на Кавказкия фронт, германски, австрийски, унгарски, български, албански и арабски военнопленници, държани на остров Наргин край Баку, също са подложени на гнет от арменски войници, служещи в царската армия. Изследванията показват, че арменците са били основните извършители на престъпления срещу азербайджанското население в Баку през март 1918 г. Това, че подобен акт на геноцид е бил планиран предварително показва статията на етнически арменец Степан Шаумян, назначен от Ленин за извънреден комисар на Кавказ от В.И.Ленин, публикувана във вестник „Бакинский рабочий“ през февруари същата година. В статията С. Шаумян открито пише, че силите, които искат и се борят за автономията на Азербайджан, ще получат „купчина руини“. За тази цел болшевиките изцяло подкрепват Арменския национален съвет в Баку за обучение на военни части за извършване на масовото убийство (Литература: Рустамова-Тогиди Солмаз. Март 1918 г. Баку. Азербайджанские погромы в документах. Баку, 2009, c. 22). Процесът на изпращане на военните части, състоящи от арменци, и арменските бойци на Кавказ се ръководи от арменците, носещи най-високи военни звания в Петроград. Преди масовите убийства в Баку са изпратени бронирани влакове, коли, техническо оборудване и др. През февруари 1918 г. генерал-майор Иван Баграмян, в началото на март генерал Рустам Зарян и Акоп Багратуни посещават Баку. Арменският национален съвет отправя апел към арменските войници и офицери, които се връщат от фронта да се съберат в Баку и да бъдат готови за битка в необходим момент.
В същото време арменците са особено активни във формиращите се военни части на Бакинския съвет. Анализът на документите, съхранявани в архивите, показва, че 70% от 10-12 хилядната армия, създадена по онова време под името на Червената гвардия, състои именно от арменците. Началник на щаба на тази армия е З.Аветисян, полковник от бившата царска армия и член на партията “Дашнакцутюн”. С цел да предотврати възможна съпротива по време на масовите убийства, през януари 1918 г. Бакинският съвет арестува командира на Мюсюлманския корпус генерал Асад бей Талъшински и обезоръжава войниците на корпуса, състоящ от мюсюлмани, подготвящи се за отпътуване за Ленкоран на кораб “Евелина”. Специално предимство се дава на арменците (Шаумян, Г. Корганов, С. Сарксян и М. Йолчиян) и в Комитета за революционна отбрана на Бакинския съвет, който е създаден за управление на масовите убийства, които ще започнат на 30 март 1918 г. Именно след такава подготовка военните части на Бакинския съвет и Арменския национален съвет започват масовите убийства в мюсюлманските квартали на града. В резултат на провокации от арменски сили военните кораби в Каспийско море също започват да стрелят по града, което довежда до загуба както на човешкия живот, така и до сериозни щети на историческите и архитектурни паметници на града. По груби оценки само в Баку по време на мартенския геноцид, извършен от болшевишките и арменските войски са били убити около 10-12 хиляди души.
Запознаването с архивните документи показва, че тези кървави масови убийства са направили ужасно впечатление на представителите на други националности, живеещи в Баку или го посещавали за различни цели. Това е отразено и в документите на Извънредната следствена комисия на Азербайджанската демократична република, която е създадена в края на 1918 година за разследване на събитията. Например, Александър Квасник, евреин, живеещ в Баку по време на събитията, в изявлението си за организаторите и извършителите на геноцида заяви: “Изпълнителният комитет (имат предвид съответния орган на Бакинския съвет) се състои изцяло от арменци …”. А бившият кмет на Баку Яков Николаевич Смирнов казва на следствена комисия, че арменците заплашват със смърт не само здрави хора, но и ранените в болниците. Другият евреин Юда Беленкий свидетелства: „Мюсюлманите предимно бяха ограбени и разстреляни от арменски войници“. За един от най-ужасяващите факти за геноцида в своите показания разказва 22-годишния Леван Гогоберидзе, грузински гражданин, живеещ в Балаханъ. В изявлението се казва: „По време на погромите през март 1918 г. живеех в къщата на Агаеви в село Балаханъ. Тази къща беше обсадена от въоръжени арменци, водени от Айрапет Сургулянц. Първо, къщата е обстреляна от брониран влак, а след това и от пушки. Реших да избягам. Заедно с мен избягаха и Махмуд Агаев и няколко мюсюлмани, чиито имена не знаех. Отдалечихме се малко от задната градина, когато арменците ни хванаха. Агаев беше прострелян в крака. След 5 дни задържането ни в гарата, непознат по фамилия Рахимов и аз, бяхме освободени, а останалите, братя Агаеви и руснаците бяха разстреляни пред нашите очи. Те бяха петима, най-големият от тях беше на 24, а най-малкият – на 8 години”. Очевидно е, че арменските военни банди, извършили престъпленията на геноцид, убиват не само онези, които могат да им окажат съпротива, но дори и деца. Другият свидетел, Леон Долевски, полски гражданин, съобщи, че арменците са подпалили печатни и търговски центрове в града. Другото лице, дошло от Персия, Таги Алакбарзаде, разказва на следствието, че арменците са подпалили хотел „Дагестан“, в който бяха настанени 50 души, и разположен срещу него хотел „Карвансарай“, в който бяха настанени 100 мюсюлмани. Актовете на геноцид от 1918 г. не се ограничават само до територията на Баку, масовите клане и убийства се извършват в Карабах, Зангезур, Иреван, Нахчъван, Ленкоран, Губа, Шамахъ и други региони. 8027 души са подложени на геноцид в Шамахъ, от тях 2560 са жени и 1277 деца. През април-май 1918 г. в Губинска кааза (бел. пр. съответствала е по значение на околия в България.) въоръжените отряди на партията “Дашнакцутюн”, ръководени от Амазасп Срванцтян, подчинен на Бакинската комуна, убиват 36 782 души. Масовият гроб на жертвите на геноцида, открит в Губа през 2007 г., ни позволява да разберем мащаба и степента на опасност от извършените тогава масови убийства. В места, където азербайджанците живеят и формират абсолютното мнозинство – в Зангезур (днешна провинция Сюник в Армения) са били унищожени 115 села, в Иреванската губерния – 211 и в провинция Карс – 92, а срещу населението са извършени кланета. По данни от 1919 г. в Иреван и околните райони са убити 131 970 души. Масовите убийства в Зангезур и Нахчъван се извършват от арменски отряди, ръководени от Андраник Озанян, Карекин Тер Харутюнян Нъждех, Драстамат Канаян (Дро), Долуханян. Архивните документи съдържат важна информация, че гореспоменатите членове на арменския комитет нападат над 50 мюсюлмански села в областите Нахчъван, Шарур-Даралаяз и Ордубад и убиват голямата част от жителите на селото. Както става ясно от гореспоменатите факти, масовите убийства в Баку през март 1918 г. са извършени целенасочено и систематично, напълно или частично да унищожат азербайджанците. За съжаление, въпреки приемането на Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г., осъждането му от цивилизования свят и признаването, че геноцидите са причинили големи загуби на човечеството през цялата история, геноцидът срещу азербайджанците е извършен отново в края на ХХ век. По-страшни зверства от тези мартенски събития бяха извършени през февруари 1992 г. срещу населението на град Ходжалъ в региона Нагорни Карабах на Азербайджан от арменската държава.
Елнур Калбизада Доктор по философия
по история Национална академия на науките
на Азербайджан Началник отдел “Политика на Кавказ”
в Института по Кавказознание
