Рафет УЛУТЮРК
Историята не само осветлява миналото на народите, но и поставя основите на бъдещето.
Някои дати не само припомнят миналото на една епоха, но и оставят следи от удари, нанесени в съдбата на един народ. 4 януари 1990 година е именно такава дата за България.
Тази дата, макар и да символизира основаването на една малцинствена партия, всъщност бележи началото на едно от най-големите удари срещу демокрацията в България.
1989 г.: Съпротивата на един народ и началото на манипулацията
1989 г. беше година, изпълнена както с надежда, така и с трагедия за Турците в България.
Това беше периодът, когато кампанията за смяна на имената и религиозните и културни репресии достигнаха своя връх, и тогава Турците в България етнос се вдигна на съпротива, за да запази своята идентичност. Бунтът, започнал през май, предизвика вълнение не само в България, но и по целия свят.
Този протест може да се разглежда като отражение на процесите, които доведоха до падането на Берлинската стена, но в рамките на Балканите.
Въпреки това, този народен протест беше и начало на една добре организирана схема.
Докато протестите бяха потушавани, внимателно се идентифицираха лидерските фигури, които можеха да останат в България. Те бяха изпратени в Европа, за да предотвратят създаването на силно национално лидерство. Интересното беше, че вместо в Турция, те бяха изпратени в Европа, тъй като оттам по-късно щяха да бъдат насочени към Турция. Това показва, че контролът върху Турците в България не се осъществяваше само физически, а и чрез политическа и психологическа стратегия.
4 Януари 1990: Учредяването на т.нар. Турска партия
Върхът на тази манипулация настъпи на 4 януари 1990 г. Когато беше създадена партия под името Движение за права и свободи (ДПС). Но тази партия не беше основана с цел да защитава правата или свободите на никого. Списъкът с 33 имена, които се сочат като основатели на партията, всъщност представляваше само списък с имена. От този списък се снае само 10-15 души а Тези 33 души по списък не бяха никога виждани през този период и дори до днес не се знае кои са били те.
Лидер на тази фалшива партия беше Ахмед Доган (с агентурно име “Сава”), внимателно избран и контролируем от бившата българска разузнавателна служба Държавна сигурност (ДС). Доган беше планиран като лидер, отдалечен от народа, но изключително успешен в изпълнението на целите на ДС. В българската политика ДПС бързо се трансформира в инструмент, който служеше на интересите на комунистическия режим.
Проектът зад маската на демокрацията
През този период България беше разделена на две основни политически сили:
- Комунистите, които искаха да запазят стария режим.
- Демократите, които се бореха за промяна и свобода.
Учредяването на ДПС (т.нар. турска партия) беше замислено като инструмент за поддържане на политическото господство на комунистите и за балансиране на разделението в обществото. Партията, която претендираше да защитава малцинствени права, всъщност беше най-мощният инструмент за манипулация в българската политика. Всеки път, когато демократите започваха да печелят влияние, ДПС влизаше в играта, за да обърне баланса в полза на комунистите.
Ахмед Доган изигра ролята на лидер, който улесняваше комунистите, като използваше чувствата и контрола върху народа, но работеше в сътрудничество с българските разузнавателни служби, които изпълняваха заповедите на комунистическото ръководство. Целта на създаването на ДПС беше ясна: да попречи на демокрацията в България.
Пречка за демокрацията в България: ДПС (т.нар. турска партия)
Днес България все още се бори с наследството на тази система, установена на 4 януари 1990 г. ДПС не само не успя да защити правата на малцинствата, но също така стана едно от най-големите препятствия за изграждането на истинска демокрация в страната. Комунистите използваха партията като политическо оръжие за собствените си цели, а тя създаде статукво, което саботира демократичното развитие на България.
Тайни документи и бъдещото сблъскване (наистина излязоха документите на Държавна сигурност)
Макар че днес знаем много за миналото на ДПС, все още не са разкрити всички тайни документи. Въпреки това, историята не може да запази тайни завинаги. Един ден истината за създаването на ДПС, ролята на българското разузнаване, комунистите и политическата мисия на Ахмед Доган ще бъде разкрита. Тогава ще видим какво ще бъде лицето на тези, които все още подкрепят тази партия, особено НПО-та в Турция.
4 Януари и събуждането на народа: Да бъде ли той упоен или да се събуди?
4 януари 1990 г. е не само денят на учредяването на една партия, но и символ на това как Турците в България бяха манипулирани политически и как съдбата на един народ беше оформена.
Тази дата трябва да се запомни като ден, в който демокрацията на България получи удар под формата на нож.
Днес, най-голямото препятствие за демократичното развитие на България все още е статуквото, създадено от ДПС.
Неговото премахване ще бъде възможно единствено чрез изправяне на народа пред неговото минало и появата на истински лидери. 4 януари е дата на поука, и тази поука ще има значение само когато народът започне да се събужда и осъзнава истината.
Не трябва да забравяме, че демокрацията е възможна, само ако народът има право да определи своето бъдеще и съдба.
След изваждането на този нож, България ще може да започне истинско изграждане на демокрацията.
Това изисква не само политическа, но и социална будност в България.
