Oya CANBAZOĞLU

На 10 ноември 1989 г. България отбеляза символичен момент в своята история – свалянето на Тодор Живков от власт и началото на прехода от еднопартийна комунистическа система към демокрация и пазарна икономика. Този ден, който се възприема като ключова точка в развитието на страната, поставя началото на сериозни политически и социални промени, които ще продължат да променят облика на България през следващите десетилетия.

Пленумът на БКП и смяната на властта

На 10 ноември 1989 г. пленумът на Българската комунистическа партия (БКП) взема съдбоносното решение да свали Тодор Живков от поста генерален секретар на партията и държавен глава. Същия ден, по време на заседанието на Пленума, за негов заместник е избран външният министър Петър Младенов. Това събитие представлява важен момент в историческия преход на България, но то е само част от една по-дълга и сложна трансформация.

Петър Младенов, който по-късно ще стане президент на България, не пропуска да изрази критика към управлението на Живков, определяйки го като основен виновник за икономическата криза, която е поставила страната на ръба на фалита. Въпреки че еднопартийната система остава в сила още почти една година след този пленум, 10 ноември 1989 г. бива разглеждан като началото на края на комунистическото управление в България.

Първите стъпки към демокрацията

През следващите месеци започва да се оформя нова политическа реалност. През декември 1989 г. в България е учредена първата опозиционна политическа формация – Съюзът на демократичните сили (СДС). Създаването на СДС, който обединява различни опозиционни сили – социалисти, либерали и демократи, е ясен знак, че в България започва да се оформя политическа многопартийност. Този процес ще доведе до свалянето на комунистическото управление и до избора на първото демократично правителство в страната през 1991 г.

През 1990 г. започват първите реални икономически и политически реформи, които ще доведат до преминаването на България към пазарна икономика. Приватизацията на държавни предприятия, както и либерализацията на цените и икономическите процеси, ще бъдат сред основните задачи на новата демократична власт.

Турците и ролята им в прехода

Един важен и често пренебрегван елемент в разказа за прехода е ролята на турското малцинство в България. През периода на комунистическото управление, много от българските турци са принудени да се асимилират – да сменят имената си, да се откажат от своите традиции и културни особености. Въпреки това, след 10 ноември 1989 г. и началото на демократичните промени, този процес на репресия и насилствена асимилация приключва, а турците в България започват да възстановяват своите права.

Особено важен момент е, когато през 1990 г. се провеждат многопартийни избори, на които турците и техните представители играят важна роля. След години на маргинализация и потискане, турското малцинство започва да се утвърдва в политическата сцена на България. През следващите години те се утвърдяват не само в парламента, но и като важен фактор в стабилизацията на демократичния процес в страната.

Ролята на турското малцинство е не само символична, но и съществена в контекста на прехода. Това е един от аспектите на българската демокрация, който показва, че преходът не е бил едностранчив или лесен. Преходът към демокрация е сложен и многопластов процес, който включва различни етнически и социални групи, всяка от които има своя роля в изграждането на новото общество.

Заключение: 35 години по-късно

През 2024 г. се навършват 35 години от началото на прехода към демокрация в България. Това е достатъчно време, за да се оцени какво е постигнато, но и за да се видят неуспехите и несигурността на процеса. Страната премина през значителни социални и икономически промени, но не без трудности – кризите от началото на 90-те години, приватизационните процеси, политическата нестабилност и икономическите трудности, които продължават да влияят на обществото и днес.

Все пак, фактът, че България успя да преодолее този сложен преход и да се интегрира в Европейския съюз и НАТО, остава голямо постижение. България от еднопартийна комунистическа система премина в многопартийна демокрация, а пазарната икономика стана основа за икономическо развитие.

35 години след началото на прехода можем да видим и оценим плодовете на тези промени, но също така да се запитаме какъв е пътят пред страната през следващите десетилетия.