Rafet ULUTURK

Изминаха 25 години от началото на Българската Перестройка. Нарекоха я „преходен период“, „период на демократизация“ или това беше уж краят на Комунистическия Тоталитарен режим и начало на Европейската демокрация с нейната либерална икономика. Какви ли не още етикети, суперлативи се използваха за началото на този период, в които като неизменен епитет се използваше думата демокрация. Думата демокрация наистина беше един психиологически ключ към прехода жадуван цели 45 години.

И видимо 1989 година ще се запомни с уж разкъсването на веригите, разковаване на оковите на тоталитаризма и юруш на демокрацията.

Какво обаче се криеше в невидимата част на това начало–там зад пердето, в Комунистическата тоталитарна кухня, където се ковеше съдбата на по–нататъшната хронология на най-новата история на България.

Вълка си смени козината тоест БКП стана БСП накратко комунистите станаха социалисти. Какво „смело и демократично“ решение настолетницата, какъв голям „подарък“ за Българския народ. С много голяма гюрюлтия и патърдия се прие това решение и най върлите комунисти бяха смирени и накарани да се съгласят да приемат тази „звучна“ промяна на партията наречена социалистическа.

Беше измислен хода как да се даде отпор на нестихващото брожение в низините, тоест на народното недоволство. Даде се право на тези жадуващи за демокрация Български граждани да сформират всякакви свои сдружения, организации, движения даже и партии. Каква „демократична“ победа на свободните граждани!

Даже и на Турците им се даде това право за сдружние и те на бърза ръка си укроиха едно движение с готов подготвен от ДС (Държавна Сигурност) устав.

Бяха сформирани безброй малки „демократични“ партийки. Обаче никой не се сещаше да се допита колко от тях бяха сформирани по естествен път с народни хора и сволята на истинските народни лидери. Колко от учредителите в тях бяха с некомунистически произход или казано по иначе бяха с чисто минало в смисъл не бяха лоялни партийни функционери – комунисти или ДС активисти. С тази си стратегия (внедряване на верни лакеи в ръководствата) комунистите държаха конците в ръце и тези партии бяха обречени да се раздробят още преди да са пораснали. Очевиден пример в това отношение е СДС с 33тe си партии в съюза. С внедрените си хора в ръководствата на тези партии комунистите успяха да свалят първото демократично правителство на България – Правителсвото на Филип Димитров.

Доживяхме и първото некомунистическо правителство–правителството на СДС в коалиция с ДПС. Току се зарадвахме, че започнаха истинските демократични промени. По това време в смесените райони бяха започнали разследвания срещу служители на МВР, които са злоутребили със служебните си положения и преувеличили правата си през „Възродителния“ процес. Събираха се подписки, оплаквания, жалби и т.н. от пострадалите. Процеса изведнъж се разнасна и стана опасен, защото тръгна като разплетка на чорап и неминуемо щеше да достигне до ДС агентите и височайщите партийни функционери – архитекти на „Възродителния“ процес.

Периода 1992–97 година от така наречения преходен период известно място се отреди на ликвидацията на селскостопанските сдружения–ТКЗС, АПК, приватизацията и поземлените реформи. Именно това е периода наполагане на основите на капитализиране на комунистическите чеда или образно казано „Дядовците одържавиха, а внуците приватизираха“. Докато внуците се облизваха и трупаха богатсва и имот през този период, народа се радваше само на празните обещания за демокрация.

Този период (1990–1997) ще се запомни най–вече с икономическата девалвация през 1996 година, когато долара достигна рекордните 3 600 лв за долар и 1 800 лв за марка. Това закопа гроба на комунистическото правителство и породи нови надежди в лицето на ново некомунистическо правителство, това на Иван Костов. Беше избран и Президент с некомунистически произход Петър Стоянов. Изборите през 1997 година спечелени от СДС бяха втори шанс за България за да положи основите на реалната демократизация на страната и да се изкоренят ДС – Комунистическите останки. Но уви комунистите минаха в инкубационен период през този мандат на Ив.Костовото правителство и се подготвиха за следващите катострофални за България избори 2001 когато идва на власт така наречената тройна коалиция.

1997 година ДПС беше ударил дъното с 14 Народни Представители. Тогава Иван Костов, ако беше се престрашил да даде достатъчно място на кандидатите от Турския етнос в смесените райони сега А.Доган и ДС кликата му може би щяха да трият наровете на някой затвор, но за съжаление Г–н Костов не прояви такава далновидност в онези времена, а в последствие и другите големи партии като ГЕРБ не можаха политически да еманципират Турците и да им дадат шанс в своите редици. За съжаление все още продължава това болестно състояние на Българските партии спрямо малцинствата.

И така дойдоха злополучните за Българската демокрация избори 2001 година. Неокапиталистическата – ДС комунистическа клика много осторожно е очертала своята бъдеща конюнктура през инкубационния период 1997 –2001 години и си измислила много добра психологическа интрига за да примами българския избирател.

С утопичната идея да спаси България от дъното напропастта и за 800 дни да изгради една икономически стабилна Европейска България за стръв бе използуван Българския цар в изгнание Н.В.Цар Симеон Сакскобурготски. За българския избирател тази идея изглеждаше като възглавница за болния така, че нямаше как да се каже „НЕ„ на тази идея. Каква ирония на съдбата комунистите отново успяха да приклонят една своя предишна жертва и да я използуват за користните си цели и ненаситните си апетити за власт и пари.

Изборите минаха и България вече се управляваше от злополучната коалиция така наречената “тройна коалиция“. По същество тройната коалиция представляваше съвкупност от Българските и Турски комунисти–комунисти неокапиталисти и наследниците настарата Българска буржоазия с апетит да възвърне имотите на своите дядовци с идването на царския наследник.

За да звучи безобидно те се самоназоваваха монархисти. В интерес на истината и в името на справедливото възмездие, те заслужаваха дядовските си имоти, в това нямаше нищо лошо. Лошото беше в това, че всички те (коалиционните партньори) имаха един общ знаменател – “Пази боже сляпо да прогледа“.

Защото всички те бяха бедни и станаха богати без да вложат почтен труд за пукнат свой грош. Опасното беше, че те имаха власт, а бедственото, че повечето от тях бяха и са безбожни тоест атеисти  лишени от всякаква милостивост. Само това(атеизма) със сигурност успяха да унаследят от комунизма. Затова те са безмилостно жестоки към своя народ и държава и личните им интереси винаги надделяват над всичко.

         В началото на този преходен период може би най–често употрябяваната, най–много изписаната и най–много цитираната дума беше думата демокрация. В тази атмосфера се премина към едно многопартийно управление или вече имаше плурализъм дето се вика на политически език. Или казано с други думи започна така наречения „преходен период“ към демокрация. Какъв преход какви пет лв бе човек би се запитал сега бай Хасан и бай Асен.  Смени се името на партията, името на системата и хайде юруш към демокрацията. Каква заблуда сервирана от комунистите. Ако можем да си позлужим с една такава метафора –„може ли един пребоядисан Москвич да стане изведнъж Мерцедес? Да, вярно е и двете са коли и двете започват с буквата М но са коренно ралични машини. Каква наивност, какво лековерие. Има ли пример по света, където да се е провела революция без да се е водила истинска борба за нея. Да вярно е,че се премина към много партийно управление, създадоха се 160 и кусур партии и организации в началото на този период. Въпроса е кой ги основа и създаде тези партии.

Да не би да очаквахме, че тези кадри, които активно поддържаха комунистическата система във всичките му нива, да се приориентират и да тръгнат да пасат патки, овце, крави и т.н. или пък да слезнат на нивата да орат.

Да те се преорентираха, но не към завода, нивата или кошарата, а се трансформираха в новосформиралата се политическа и икономическа власт. Те вече бяха Народни представители, Министри, кметове на населени места, директори на заводи, приватизатори, ликвидатори, продавачи, раздавачи и присвоячи на държавните имущества.

Така, че с пълни основания можем да наречем този преходен период 1990–2014 години скрит нео комуно–капиталистически период с абсюлютно низходящи политически, икономически, социални и т.н. показатели. Дефакто лишените от всякакви човешки качества като морал, съвест, справедливост, милостивост и т.н. и изневерявайки дори на собствените си философски принципи като комунистическият идеал псевдо–комунистите и техните чеда реално днес са капиталистите на България.

Материалните средства блага и парите за съжаление са се съсредоточени в ръцете на тази нео комуно–капиталистическа клика.

С какво може да помогне на България „политик“ като Волен Сидеров? Какъв му е е капацитетът на интелигентност. Доколко той може да защити имиджа на България на международни форуми, пред световната общественост въобще. Какви други „висши качества“ притежава той освен ругатните, псувните и злословията против, другите държави иетносите. Как биха спасили България от тази ситуация политическите матрушки Лютви Местан, Янаки Стоилов, Станимир Станишев, Пламен Орешарски, Георги Първанов, алкохолика от сараите и т.н. Колко жалки изглеждаха господата в кризата с предлагането на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС.

Резултатите от изборите на12.05.2013 и съставеното правителство показаха, че политическият морал в България се е приравнил на нула. Коалицията в която участват ДПС и АТАКА показва до къде е стигнала нравствената деградация при тези хора или казано направо тя е ударила дъното. С неограниченото си безочие, лишените от чувството за срам Господа наистина са се ослепили от алчността непременно да останат на власт. Те са загубили своя характер, ако въобще са го имали разбира се.

Къде е рецептата за спасение на България?

През този преходен нео комуно–капиталистически период, Българският народ един път си обвърза надеждите с Царя, който за 800 дни щеше да оправи България и да я нареди сред Европейските държави. За трети път си обвърза с ГЕРБ който искаше да прави и направи някои рокади но не му стигнаха силите да привърши започнатото.

Анализирайки изминалия период и отценявайки ситуацията смятаме, че единственатапричина за това положение на България са коалиционните правителства с комунистически произход. Които правителства преди изборите взаимно се хулят, но след изборите съвместно ограбват страната коалирайки се.

Младите патриоти трябва да очистят политическата, икономическата, медийната, съдебната и пр. власти от вируса на комунистическата паплач. Да потърсят сметка и накажат приватозаторите, ликвидаторите, политиците унищожители на България. Веднъж за винаги България трябва да се очисти от комунистическото си минало като въдворителите на тоталитарния режим със своите лагери, затвори и заточения достигнал кулминацията си с „възродителния“ процес трябва да бъдат поставени на подсъдимата скамейка. Това трябва да се прави с цел в България никога вече да не се извършват престъпления влизащи в категория „престъпления против човечеството“. Всичко държавно разграбено от нео комуно–капиталистите трябва да се върне на истинския собственик–народа. Най–искрено вярваме че Българският народ ще съумее да стъпи здраво на своите крака правейки правилен избор и само така ще може да спаси България.