Гюрсел АЛИЕВ

Една от най-мрачните черти на балканската психика е склонността да съдим хората, преди да ги опознаем, черпейки впечатления от слухове, клевети и доноси. Често тези инсинуации идват от онези, които приемат „демокрацията“ не като ценност, а като средство за постигане на лични интереси. Лишени от любов и признание, някои индивиди разпространяват негативна енергия и пораждат вълна от враждебност, която разяжда обществото отвътре.

В такава среда омразата се превръща в норма, а стремежът към власт, слава и материални облаги измества всякакви истински човешки ценности. В общество, в което мислите се ръководят от презрение към човешката природа, нищо истински стойностно не може да процъфти. Когато враждебността и недоверието растат като плевели, душите на хората търсят утеха в материалното, в преходните удоволствия, забравяйки за онова, което придава смисъл на съществуването – емпатията, любовта и взаимопомощта.

Така, разкъсани от вътрешни противоречия и подчинени на егоизма, не осъзнаваме, че сами създаваме средата, която ни потиска и разрушава. Когато човешката стойност се пренебрегва в името на властта и личната изгода, връзките между хората отслабват, а общностите се разпадат. Самотата и отчаянието неизменно заемат мястото на истинското удовлетворение. Едва тогава разбираме празнотата на материалното и значимостта на душевния мир, който идва само чрез искрени човешки взаимоотношения. Днес живеем във времена, в които принципът на безпринципността доминира.

Политиката отдавна не се базира на идеология, а е сведена до икономически интереси. В тази система въпросът не е какви ценности изповядваш, а към кой „патрон“ принадлежиш. Ако не си част от нечий кръг на влияние, за обществото ти си никой. Система, напомняща на феодализма, се е наложила в модерната епоха, но малцина си дават сметка за това.

Свободата е заменена с удобни зависимости – захвърляш принципите си в замяна на трохи сигурност. Но нещо се променя. Народът започва да се събужда. Структурата на властта, която дълго време е контролирала обществото чрез илюзия и принуда, започва да се разпада. Намираме се на прага на най-голямото пробуждане в съвременната история.

Въпросът е – ще успеят ли тези, които крепят старата система, да потушат тази истина, преди тя да я срине напълно?
Или ще станем свидетели на края на тяхната желязна хватка?
Едно е ясно – 2025 е годината, в която илюзията се разбива. Хаосът се превръща в хармония само тогава, когато човек осъзнае, че вселената е вътре в него. Истинската свобода започва от вътрешния свят, а промяната идва, когато сме готови да я приемем.