Сградата в Брюксел е работно място на 751 европейски депутати и стотици техни асистенти. Всеки месец всички те заминават на около 500 км за Страсбург, където е другото седалище на ЕП. Там те работят само четири дни в месеца.
Парламентът има и още една сграда в Люксембург, в която се помещава администрацията.
Месечното преселение на европейски депутати и чиновници струва 114 милиарда евро годишно. След Брекзит депутати от различни политически сили отново повдигнаха въпроса не е ли време това разхищение на пари да спре. Френските парламентаристи обаче са категорични – Страсбург трябва да остане седалище на парламента. Нищо че се използва само 48 дни в годината.
Жером Лаврийо – евродепутат от Франция обяви:
„Страсбург е символ на всички войни, които са вилнели на европейския континент. Този град е бил ту френски, ту германски. Заради това той има голямо символично значение“.
Лаврийо не приема довода, че постоянното пътуване между Брюксел и Страсбург е много скъпо.
„Всичко е скъпо. Парламентът в България не струва ли пари? Да премахнем тогава българския парламент, за да икономисаме средства“, допълни Лаврийо, цитиран от БНТ, като не е ясно защо избра точно България за сравението си.
За да успокоят страстите на френските си колеги, германските евродепутати предлагат алтернатива за Страсбург.
„Останалите държави-членки имаме предложение към Франция, за да може парламентът завинаги да се установи в Брюксел, но икономиката и престижа на Страсбург да не пострадат от това икономически. Преместването на Европейската агенция по лекарствата тук би било важна първа стъпка“, обяви Питер Лийзе.
Френският министър по европейските въпроси Натали Луазо обаче обясни, че друг град – Лил ще кандидатства за агенцията. Сега всички очакват позицията на президента Еманюел Макрон – дали в духа на новия Европейския съюз, за който пледира, ще се обяви против излишното харчене на европари или все пак ще защити своите сънародници и Страсбург.
За да се стигне до промяна на седалището, всички държави-членки трябва да гласуват единодушно за промяна в основополагащите договори на Европейския съюз.
