Турция е разположена в крайната северозападна част на Азия. Само 3% от територията на страната се намират в Европа, останалите 97% от Турция са в Азия. На запад и северозапад Турция граничи с Гърция и България, на изток има обща граница с Иран, Армения и Грузия, а на юг – със Сирия и Ирак.
Територията на Турция (783 000 кв.км.) е около 7 пъти по-голяма от територията на България (111 000 кв.км.). Населението и е над 72 милиона души. Над 98% от населението изповядва исляма. Най-големия и най-известния турски град несъмнено е Истанбул, бившият Константинопол, с население от около 12 милиона души. Столица на Турция е град Анкара, който е с население от около 4 милиона души и е разположен приблизително на 480 километра югоизточно от Истанбул.
Турция е разположена на 3 морета – Черно море, Егейско море и Средиземно море. Общата дължина на турската брегова линия е около 5800 километра.
История
През 3-тото хилядолетие преди н.е. на територията на днешна Турция се разполага племето хети. Между началото и средата на второто хилядолетие преди н.е. хетите създават могъща държава. Малко по-късно хетското царство попада под властта на Персия, а след това тези територии биват завладени от армиите на Александър Македонски. През първи век до н.е. Анадол (Анадола, Анатолия), както се нарича още азиатската част на Турция, бива завладяна от Рим. След разпадането на Римската империя Анадола попада в състава на Източната Римска Империя (която много по-късно историците кръщават Византия). Селджукските турци настъпват в Анадола през 11 век от н.е. В периода 12-16 век турските армии успяват да завоюват цяла Анадола, територията на Източната Римска Империя, целия Балкански полуостров и да основат най-голямата държава в мюсюлманския свят – Османската империя. Империята се простира на огромна територия и на запад достига чак до Виена. Постепенно модерната за времето си турска държава започва да изостава в развитието си и да губи влияние и територии. През 19 век вече я наричат “болният човек на Европа”. България, чиято територия също влиза в състава на Османската империя за период от около 480 години, е последната държава, която получава независимостта си от отслабената вече империя в резултат на Руско-Турската война от 1877-78 година.
Турция взема участие в 1-вата световна война на страната на победените държави. След поражението във войната в Турция влизат войски на държавите победителки (Антантата). В резултат на това се стига до тежка кризисна ситуация, в която един военен – генерал Мустафа Кемал, по-късно получил названието “Ататюрк”, повежда борбата за национално освобождение. Чуждите войски са прогонени от Турция, султанската власт е свалена и през 1923 година Турция е обявена за република, столицата е преместена от Истанбул в Анкара, а Ататюрк става първият турски президент. Той веднага започва провеждането на нечувани радикални реформи – отделя религията от държавата, забранява многоженството, задължава населението да носи европейски дрехи, въвежда латиницата като азбука и много други. Целта е Турция да изскочи от средновековието и с летящ старт да влезе в новите времена. И до днес в Турция съществува нещо като култ към Мустафа Кемал Ататюрк – безброй негови бюстове украсяват паркове и други обществени места, почти във всеки офис в Турция виси портрет на Ататюрк, неговият лик гледа от всяка турска банкнота и монета. През 1952 Турция става членка на НАТО, а през 1987 официално кандидатства за прием в Европейския Съюз.
Климат
Поради голямата територия, климата на Турция се различава значително в различните региони на страната. В района на Истанбул климата е умерен, със средна температура през зимата около +5 градуса и около 28 градуса през лятото. В района на най-големите и известни турски курорти Алания и Анталия климата е типично средиземноморски със средни температури около плюс 10 градуса през зимата и около и над 30 градуса през лятото.
Особености
Турция е сравнително спокойна и безопасна за туристите страна. Турция продължава да има проблеми с кюрдските бунтовници и понякога между части на турската армия и части на бунтовниците се завързват кървави престрелки, но това се случва по източната граница, на хиляди километри от европейската част на Турция. В Истанбул множество амбулантни търговци се опитват да пробутват на наивни туристи всевъзможни непотребни джунджурии и ментета. Макар и не често, но все пак се случва ловък джебчия да дръпне ръчната чанта от ръцете на разсеян турист, поради което е най-добре документите, бижутата и по-големи суми пари да се държат в сейфа на хотела.
При посещение на джамии – например Синята джамия, която е включена в програмата на повечето екскурзии – не е позволено да се влиза с обувки, а също и в прекалено оскъдно облекло, затова на входа на джамията всички се събуват и влизат по чорапи, а на жените с къси поли и голи рамене им се раздават големи сини кърпи, с които те трябва да се загърнат. Също така всякакво показно неуважение от страна на туристи към Корана и религията като цяло, както и към паметта на Кемал Ататюрк, ще бъде проява на изключително лош вкус и може да има непредвидени последици.
Може би не всички, но все пак една част от турските търговци по сергиите на пазарите и разбира се в покрития пазар Капалъ Чаршъ наистина очакват да направят “пазарлък”. Пазаренето с клиента е особен вид ритуал – търговеца тръгва от някаква висока цена надолу и очаква клиента да започне покачване от някаква ниска цена, така че накрая да могат да се срещнат някъде в средата, т.е. да стигнат до някаква приемлива и за двете страни цена.
Освен жандармерия и различни видове полиция в Турция действа и т.нар. “Туристическа полиция”. Нейната задача не е да следи туристите, а да следи дали не извършват туристическа дейност нелицензирани туроператори и екскурзоводи.
Турската национална валута е турската лира, но в много магазини, ресторанти и кафенета приемат като разплащателно средство и евро и американски долари.
Турската дума за “чаша” е “бардак”, затова ако чуете сервитьорите в ресторанта да употребяват често думата “бардак”, това не бива да ви притеснява.
Туризъм и туристически забележителности
Турция е истински туристически рай. Предлага голямо количество курорти за морски туризъм, където all-inclusive пакетите са доста изгодни. Някои от най-известните турски морски курорти са Мармарис, Анталия, Алания, Бодрум, Кушадасъ, Кемер, Белек. Макар че самите турци не са големи любители на зимните спортове, но все пак в Турция функционират и няколко зимни ски курорта, между които заслужава да се споменат Улудаг и Паландокен.
Посетителите на Истанбул не трябва да пропускат да посетят поне основните туристически забележителности на града – Синята джамия (първата в света джамия с 6 минарета), световно известната църква-музей Света София, двата султански двореца, превърнати в музеи – първия султански дворец Топкапъ, построен през 1465 година и новия дворец Долмабахче от 1853 г, огромния подземен воден резервоар, построен през 6-и век и поддържан от над 300 колони, покрития пазар Капалъ Чарши с над 3000 дюкяна, древния хиподрум с уникалните египетска колона и витата “змийска колона”. На разположение на туристите са и няколко елитни нощни заведения, чиято програма включва изпълнение на кючек от професионални танцьорки. Многобройни корабчета предлагат “разходка с лодка по Босфора”, като задължително се минава под единия от двата босфорски моста, а децата ще бъдат очаровани от посещение в увеселителния парк Татилия (понякога го наричат “турския Дисниленд”).
Кападокия е място, което наистина си заслужава да посетите. Намира се в централен Анадол, на повече от 700 километра от Истанбул и поразява с необикновения си, почти извънземен вид. Цялата област е разположена върху вулканични скали, изрязани от вятъра, водата и човешките ръце в най-причудливи форми.
В Кападокия има цели древни подземни градове, разположени “на етажи” на дълбочина от 10 до 80 метра под повърхността и представляващи плетеница от пещери и тунели. Градовете са имали обитатели още преди повече от 2500 години. Има много обитаеми и днес скални “апартаменти”, както и действащи хотели, които са разположени директно в скалните пещери и предлагат на гостите си необикновен и незабравим престой. В различни части на Кападокия са разположени стотици древни скални християнски църкви, в някои от които има запазени древни стенописи. В село Гюреме се намира една от големите атракции на Кападокия – музей под открито небе, който включва в себе си около 30 пещерни раннохристиянски църкви.
