Oya CANBAZOĞLU

В България, политическата и социалната сцена е не само огледало на различията и конфликтите, но и терен за сложни и понякога болезнени процеси на интеграция, идентичност и правосъдие. Особено когато става въпрос за българските турци – етническа група с дълга и често турбулентна история, тяхното място в обществото, политиката и правосъдието е тема на изключителна важност и внимателно наблюдение.

Един от политическите лидери, който играе ключова роля в съвременната българска политика и предизвиква различни реакции, е Ахмет Доган, председател на партия Движение за права и свободи (ДПС). През годините, Доган е заемал позиция, която не само че е създала вътрешнополитически напрежения, но и е поставила на изпитание доверието на много турци и други малцинствени групи в България. Но какво наистина очакваха турците в България от него?

1. Доган и раздаването на порции

Известно е, че Ахмет Доган и партията му са свързвани с раздаване на порции власт и привилегии в контекста на българския политически живот. Под “порции” често се разбира предоставянето на властови и финансови облаги на определени групи, което на практика създава взаимни зависимости и политическо клиентелизъм. Това е механизъм, който е съществувал отдавна в българската политическа култура и който често е използван от различни политически елити, за да осигурят лоялност и подкрепа от различни групи избиратели, вкл. турската общност.

Въпреки че Доган и партията му са обвинявани за практики на клиентелизъм, и заради това има сериозни критики към тях, българските турци не само, че не могат да бъдат схващани като лесно манипулируема група, но и не могат да се примирят с политическата реалност, която ги поставя в зависимост от такива “порции”.

2. Правосъдие, а не порции

Въпреки политическата реалност, много турци в България не търсят само раздаване на “порции”. Те искат нещо много по-важно и основополагащо за всяко демократично общество – правосъдие. Всяка общност, независимо от етническата й принадлежност, се нуждае от сигурност, уважение към правата си и справедливо отношение от страна на институциите на държавата. За много български турци, надеждата не е била в порциите на политическите игри, а в правосъдието и справедливостта, които могат да им гарантират истински успех и уважение в обществото.

Чакането на правосъдие е свързано с усещането за неравенство и несправедливост в отношението към малцинствата и етническите групи. Историята на българските турци е белязана от дискриминация и маргинализация, като много от тях са усещали, че не само държавата, но и политическите лидери на молбите им за справедливост са били безучастни или податливи на политически манипулации.

В този контекст, турците в България са чакали и очаквали от лидера си не да раздава “порции” в рамките на клиентелистичната политика, а да поеме ангажимент за правосъдие и защита на правата на малцинствата. Възможността да живееш свободно, да бъдеш равен и уважаван като гражданин на България, да имаш достъп до образование, здравеопазване и справедливи съдебни решения – това са основните искания на общността.

3. Борбата за правото на глас и бъдеще

“Ако не се бориш, слизаш надолу” Тази фраза, често използвана като призив за действие, носи дълбок смисъл за много от хората, които се чувстват застрашени от стагнация и отговорността на политическите елити. За българските турци, това не е само мото за политическа активност – то е и обикновеното разбиране, че ако не се бориш за правата си, обществото и държавата няма да се грижат за теб.

Въпреки че политическата партия на Доган е защитавала интересите на турците в България, много от тях осъзнават, че истинската борба трябва да бъде за пълноправно участие в демократичните процеси, за силни институции, които да гарантират защита на правата и свободите им, за система, в която правосъдието и равенството стоят в основата на всяко действие на властта. Бойният дух за свобода, достойнство и човешки права не може да се изразява само чрез привилегии или материални облаги. Истинската свобода и равенство идват с осигуряването на справедливост, без изключения и без възможности за злоупотреби.

4. Заключение: Доган и отговорността към бъдещето на общността

Ахмет Доган е безспорно влиятелен лидер, но все повече се натрупват нагласи, че той трябва да бъде не само политически стратег, но и истински защитник на правосъдието и равенството за своето общество. Неговата роля в политиката и на българската турска общност не трябва да се свежда само до раздаване на властови облаги. Турците в България имат право да очакват от своите лидери да бъдат защитници на несправедливо третирани групи, да се борят срещу всякакви форми на дискриминация и да водят истинска битка за правосъдие и равенство, които да гарантират бъдеще, в което всяка общност може да расте и просперира на базата на своите способности и заслуги.

Истинската сила на политическото лидерство не е в раздаването на порции, а в раздаването на справедливост. За българските турци, единственият начин да се постигне напредък е чрез създаването на правосъдна система, която да бъде справедлива, да предоставя равни възможности и да бъде отговорна към нуждите на всички граждани, независимо от техния произход и етническа принадлежност.