“Тайната вечеря” на президента, мюфтията и турският вицепремиер в Пловдив разлюти медиите с грубо наложеното затъмнение, докато в сянка останаха важните геополитически измерения на ифтара, даден от Главния мюфтия Мустафа Хаджи.

Най-изненадващо бе отсъствието на висши политици от ДПС от софрата в Пловдив, като за сметка на това на тържеството грееха Вежди Рашидов от ГЕРБ и Касим Дал, макар и в качеството му на шеф на Групата за българо-турско приятелство.

В края на свещения месец Рамазан Бекир Боздаг обиколи редица села в Бургаско, Силистренско, Русенско, Плевенско, Пловдивско и Кърджалийско. Неизменно турският вицепремиер беше съпровождан от лидерите на Народната партия “Свобода и достойнство” (НПСД) Корман Исмаилов и Касим Дал, които понастоящем са част от антиправителствения Реформаторски блок.

Демонстрацията на Боздаг е поредният знак за подкрепа на турското правителство към отцепниците от ДПС и сигнал за нарастващото разделение сред традиционните избиратели на движението.

Преди изборите от 12 май управляващата Партия на справедливостта и развитието съвсем открито призова изселническите организации в южната ни съседка да застанат зад НПСД, което предизвика разкол между тях. Най-старата и влиятелна федерация “Балгьоч” остана вярна на Ахмед Доган, докато амбициозната “Бултюрк” на Рафет Улутюрк работеше както за ГЕРБ, така и за Дал и Исмаилов.

Резултатът от разцеплението, тревожен за ДПС, като цяло те загубиха 210 хиляди гласа в сравнение с вота през 2009 г. Тогава движението получи 619, докато сега има 400 хиляди гласа. Значителен е спадът в урните в Турция – от 94 на 54 хиляди гласа, но в същото време и с подкрепата на Реджеп Ердоган НПСД взе само осем хиляди гласа. В същото време турската държава този път не даде пари за традиционните автобусни екскурзии до България в изборния ден, което допълнително ощети ДПС. Движението получи с 30 хиляди по-малко бюлетини в Кърджали, с 15 хиляди в Разград, с 11 хиляди в Търговище, с 10 хиляди в Шумен.

През последните две години Анкара изненадващо смени курса и без обяснения отхвърли ДПС, премиерите Борисов и Ердоган почнаха да се наричат “братко” и да си гостуват по приятелски. ГЕРБ помогнаха с каквото можаха за прохождането на партията на Дал и Исмаилов, което подрони позициите на ДПС още на местните избори през 2011 г. Тревожен сигнал, че напрежението в доскоро монолитната партия на Доган е взело опасни измерения, бе опитът за покушение срещу Сокола с газов пистолет от младия радикал Октай Енимехмедов през януари.

Молитвеният ифтар в Пловдив даде да се разбере, че в междупартийната драма по неволя все по-здраво се оказва впримчено и Главното мюфтийство. Духовният предстоятел Мустафа Хаджи бе принуден да се съобрази с вкуса на турския гост, но в същото време компенсира ДПС с отделна молитвена вечеря, в която взеха участие Лютви Местан и останалите първенци, заедно с посланиците на мюсюлманските държави.

Присъствието на Росен Плевнелиев в заверата също поставя въпроса – дали той е случайната черешка на тортата, или пък парченце от голям геополитически пъзел. Без съмнение ДПС няма безучастно да гледа как някой превзема техните бастиони. По същество турският премиер направи рекламна обиколка на Касим Дал и Корман Исмаилов и ги представи пред българските турци като хората, заслужили доверието на Анкара. Странната визита стана в момент, когато партията на Доган е притисната до стената от уличните протести срещу кабинета, и освен това е в открит конфликт с президента, който също бе почетен от Боздаг.

Като странична щета от посещението на турския вицепремиер може да се отчете разцепването и на националистите. Партията на тв СКАТ – НФСБ, първа заклейми “грубата провокация”, но хвърли вината върху “предателската политика на протурското правителство на БСП, ДПС и “Атака”. За същата случка Волен Сидеров пък обвини президента в държавна измяна.

Политическият сапунен сериал с участието на турското правителство продължава много години по нашите земи. Доскоро техен галеник беше ДПС, докато днес през границата се разменят ласки с ГЕРБ и НПДС. За съжаление родните партии не се стремят да поставят отношенията с Анкара на ясна, принципна и взаимоизгодна основа, а гледат да използват турските пари и влияние в своя полза, включително и за манипулацията както на жителите в смесените райони, така и на изселниците в Турция. Очевидно и в този геополитически покер някои играчи печелят повече, други – по-малко, но техните избиратели накрая винаги губят.