Gursel ALİEV
Нещата, на които най-много се съпротивляваме в живота, с времето се превръщат в елементи, които ни оформят. Колкото повече се съпротивляваме на нещо и го изтъкваме в съзнанието си, толкова по-трайно и силно място то заема в живота ни. Тази съпротива всъщност е процес, който изтощава енергията ни и ни изморява. И така, какво трябва да направим, за да преодолеем тази съпротива? Отговорът може би се крие в концепцията за “предаване”. Но това не е капитулация, а съзнателно приемане и вътрешен мир.
Да постигнем това, което наистина искаме в живота, започва с преодоляването на пречките в самите нас. Ако наистина желаем нещо, трябва да го поискаме не само с думи, но и с цялото си същество: с мислите, емоциите и действията си. Не забравяйте, че това, което вселената ни изпраща, всъщност е отражение на сигналите, които ние изпращаме към нея. Страховете, тревогите и желанията ни са всички сигнали. Колкото повече се фокусираме върху хубавите неща, толкова повече красота се появява в живота ни. Ето защо трябва да внимаваме какво храним в съзнанието си. Защото мислите ни с времето се превръщат в реалност.
Човешкият ум обаче не винаги се фокусира върху положителното. Понякога оставаме приковани към нещата, от които най-много се страхуваме. Това всъщност е капан, който ни отдалечава от целите ни. Постоянното анализиране на нещо, прекаленото мислене върху него може да убие енергията му. Ето защо трябва да знаем какво искаме в живота и да се съсредоточим върху него. Но този фокус не трябва да се превръща в мания. Защото прекаленото анализиране убива креативността и вдъхновението.
Глупостта и разрушителността на човека
За съжаление, човешкият ум не винаги е конструктивен. Понякога глупостта може да се превърне в разрушителна сила. Тя може да обърне всичко с главата надолу и да наруши баланса. Ето защо хората с познания и мъдрост трябва да се стараят да повишат общото културно ниво на обществото. Защото невежеството е опасност, която засяга не само индивида, но и цялото общество.
Злото често е резултат от гордост и тесногръдие. Човек се издига или пада с изборите си. Някои хора пълзят през живота, докато други вървят с мъдрост. Всеки избира своя път. Но не трябва да забравяме, че истинският прогрес е възможен само с познание и добродетел.
По стъпките на Умберто Еко: Упадъкът на епохата и търсенето на мъдрост
Думите на Умберто Еко от романа “Името на розата” хвърлят светлина върху съвременния свят:
“…нещастието на един свят, който остарява. Младежите вече не искат нищо да учат, науката е в упадък, целият свят върви с краката нагоре, слепци водят други слепци и ги тласкат в бездни, птиците се хвърлят, преди да са излетели, магарето свири на лира, волове танцуват, Мария не обича вече съзерцателния живот и Марта не обича вече дейния живот, Лия е стерилна, Рахил има плътско око, Катон посещава бардаците, Лукреций става жена. Всичко се отклонява от своя път. Слава Богу, че по онова време можах да усвоя от моя учител желанието да се уча и чувството за верния път, което се запазва и тогава, когато пътеката криволичи.”
Тези думи всъщност са отражение на съвременния свят. Живеем в епоха, в която знанието е обезценено, хората се отдалечават от търсенето на смисъл и всичко е обърнато с главата надолу. Но дори в тази бъркотия, чувството за намиране на правия път може да ни води. Важното е да не губим това чувство и да следваме мъдростта.
Заключение: Превръщаме се в това, което искаме
В живота ние привличаме това, върху което се фокусираме. Страховете, тревогите и желанията ни са сигнали, които изпращаме към вселената. Ето защо трябва да храним ума си с положителни мисли, да се фокусираме върху целите си и да следваме мъдростта. Не забравяйте, че истинският прогрес е възможен само с познание, добродетел и вътрешен мир. Животът е изкуството да се възползваме от възможностите, които ни предлага, и да очертаем собствения си път. Това изкуство е в ръцете на всеки от нас.
