Въпреки изобилието от събития през изминалите месеци, първото предаване от новия сезон на „Минало (не)свършено“ започна с важен спомен за дисидента и защитник на човешките права отец Благой Топузлиев. На 20 септември в Кърджали бе открита негова паметна плоча.

Водещият Евгений Михайлов припомни думите през сълзи на неговия съкилийник Рамадан Рунтов, казани в предаването месеци по-рано. Говорейки за отец Топузлиев и за помощта, която му е оказвал, докато са лежали заедно в затвора, бай Рамадан се разплака.

„Това е уникално признание Тази торбичка захар, с която (бай Рамадан) е изкарвал по цял месец, и това парче хляб – ето това е християнството. Това е истински православен свещеник – да даде на мюсюлманина торбичка захар, с която той да оцелее“, коментира първият гост в новото издание – писателката Теодора Димова.

Според писателката липсата на политици на събитието е нещо добро – за да не се превърне и това светло име в част от политическата им агитация. Най-важното за нея е да си спомняме, че сме имали такива свещеници и
чрез паметника отново да ги дадем за пример.

Двамата с водещия коментираха и сагата около издигането на Ирина Бокова за кандидат за генерален секретар на ООН. Михайлов напомни, че двама от хората, открили паметника на отец Топузлиев – бившите политически затворници Петър Бояджиев и Рамадан Рунтов, както и много други български дисиденти, са подписали писмо срещу начина, по който Бокова е била защитена от друга група интелектуалци, огромна част от които имат принадлежност към бившата комунистическа партия и структурите на Държавна сигурност.

Този тип подкрепа е нещо съвсем естествено и не ни учудва, но то е неестествено за Европа и Америка, отбеляза писателката. Според нея писмото, написано от Евгений Михайлов, в което той припомня чрез статии и факти миналото и практиките на г-жа Бокова, съмненията за корупция и търговия с влияние, е предизвикало огромен отзвук и със сигурност ще преобърне нещата при финалното гласуване.

В първата част на предаването водещият показа и свои архивни кадри от Града на истината и протеста, искащ оставката на президента Петър Младенов през 1990 г. и впоследствие търсещ истината за фалшифицираните резултати от първите парламентарни избори.

Сред тези хора на площада тогава – режисьори, актьори, художници и други артисти и представители на истинските български интелектуалци, несъгласни с режима, няма никой днес, който да е подписал писмото на другите интелектуалци в защита на Ирина Бокова. Напротив – има много хора, които не са съгласни с този избор, отбеляза той.

Някои от тези хора се оттеглиха, силно разочаровани от политиката, напомни и Теодора Димова. Тя разказа и лични спомени за реакциите и разочарованието на синя София след изгубените от СДС избори тогава.

Двамата си припомниха и за пожара на Партийния дом, като се съгласиха, че той е бил инсцениран, за да бъде разтурен Града на истината.

„Една от дългосрочните цели на този пожар бе да заложи генералната линия, по която да се върви. Точно тогава се размиха критериите за лъжа и истина, за добро и зло. Оттогава всички станаха маскари и се смени едно цяло поколение, което смята, че демокрацията е нещо лошо, смени се носталгията по тоталитарния режим. Така че този пожар абсолютно достигна целите си и стана основополагащо събитие за фамозния ни преход и за всичко, което се случва днес“, каза Димова.

Втората част на предаването се фокусира по-подробно върху самия пожар и върху настояванията за премахване на комунистическите символи от сградите на българската държавност – решение взето от Великото народно събрание, но бавено от властите.

Хората се вдигнаха отново на мирен протест, който бе използван, за да се каже, че те са рушителите, отбеляза Михайлов. Операторът показа кадри със запаления два дни преди пожара на партийния дом мерцедес (на площада преди бившия мавзолей). Според него това е било част от подготовката на палежа и се е тествала реакцията на хората. Той показа и видео материали от други събития, нагнетяващи умишлено напрежението.

„Колко сме били неподготвени. Докато Градът на истината и всички демократично настроени граждани са настоявали за премахването на символите, комунистическата партия е подготвяла пожара. По същия начин, изневиделица, като полят със запалителна течност, е бил подпален и партийният дом“, коментира на свой ред и Димова.

По думите на писателката пожарът до голяма степен е унищожил още в най-крехка възраст надеждата ни, че можем да се откъснем от комунистическото си минало. Тя прогнозира, че тепърва ще се оценява приносът му към историята ни.