Написано от Христо Христов

Поезията и прозата за преживяното от „възродителния процес” имат по-различно значение от традиционната историография и може да бъдат част от терапията на българското общество. Това заяви доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви” и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” при представянето на антологията „Когато ми отнеха името” – „възродителният процес” през 70-те и 80-те години на ХХ век в литературата на мюсюлманските общности. Премиерата на изданието се състоя в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” ( на 24 април 2015 г.).

„Тази антология е важна от историческа гледна точка, а е и значим литературен факт, оценката на която предстои да бъде дадена от литературоведите”, заяви още Груев.

По думите му в годините на прехода са събрани архивните документи за механиката на насилственото преименуване на мюсюлманите в НРБ и действията режима от Политбюро до окръжните комитети на БКП и Държавна сигурност.

„Тази механика е добре позната и описана. Но това познание не ни дава възможност да отидем отвъд документите и да отидем при човека, да видим как всичко това рефлектира върху личността, върху емоционалността, през най-интимните пространства на семейната памет и паметта за миналото”, посочи Михаил Груев.

Според него именно книгата, в която за първи път са включени литературни произведения, родили се от преживяното по време на „възродителния процес” е важна с този различен поглед.

Той говори за наличието на общо място на паметта и място на обща памет. „Възродителният процес” е общо място за паметта и на българи и турци, както и за по-малките мюсюлмански групи. „Възродителният процес” обаче не е място на обща памет за българското общество. Българите и турците имат своя отделен разказ за тези събития”, обясни историкът.

 

 

„Това, с което тази книга е особено важна е, че тя прави мост между тези два разказа. Тя прави възможно осъществяването на такова общо място на памет, защото тя говори открито и откровено за болката, говори на български език, макар голяма част от поезията е преводна, но тя говори по начин, по който може да бъде разбрана”, убеден е Михаил Груев. По думите му тя може да бъде разбрана чисто емоционално от всеки човек, който запазва чувството за достойнство като лично и неприкосновено чувство.

Литературният критик Георги Цанков, припомни за лятото на 1989 г., когато дръзко и високо прозвучава написаното от поетесата Блага Димитрова в есето й „Името”:

„Изтръгнат ли насила собственото ти име и го подменят с друго, това е непоносимо покушение срещу личността ти. Все едно ти плискат в лицето ти сярна киселина, за да заличат и обезобразят индивидуалните ти черти”.

„Защо почти ги няма летописците на кървавите дни след 9 септември 1944 г., защо не ни достига разказите за мъжеството на горяните, защо са толкова малко спомените за случилото се в лагерите и затворите? Просто хората ги няма. Комунистическата власт си е свършила работата, изтрила ги е от лицето на земята”, заяви литературният критик.

Той определи антологията като събитие, важно за  политическия, социалния и културен живот, а литературата на османските общности в нея като „трагедията на гаврата с хиляди хора”.

„Антологията е подготвяна в продължение на две години. Произведенията са преведени на български език от Зейнеп Зефер. Тя и доц. Вихрен Чернокожев, съставители на изданието, са будителите на народната свяст и им благодарим горещо”, каза още Георги Цанков.

На премиерата на антологията „Когато ми отнеха името” присъства Зейнеп Зафер, професор в Анкарския университет и един от съставителите й. Сама тя е жертва на „възродителния процес” през 1973 г. в родното й село Корница, след който семейството й е изселено в Северозападна България, а през 1988 г. е сред първите мюсюлмани членове на Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Илия Минев и негов представител за Варненска област, експулсирана от НРБ през февруари 1989 г.

„След заминаването ми в Турция аз започнах да събирам всичко писано и издавано от изселници турци от България, които представят т. нар. социалистическия период, по чието време в България нищо не се издаваше”, заяви проф. Зафер по време на премиерата.

Тя посочи, че това, което не е написано от българските мъченици, в някои аспекти е написано от изселници български турци. Според нея читателят има право да се запознае с това творчество, родено през 50-те години от български турци, които са били въдворени в лагера „Белене” или лежали в комунистическите затвори.

 

 

„Има още много литература от чекмеджето, дълго време крита, но голяма част от тази литература е конфискувана от Държавна сигурност и днес не знам дали може да се спаси или е унищожена, дали се пази в досиетата на жертвите, които се съхраняват от Комисията по досиетата”, допълни тя.

Доц. Вихрен Чернокожев, другият съставител на уникалното издание, отпечатано в издателство „Изток-Запад”, сподели: „За мен антологията „Когато ми отнеха името” е най-малко литература. Трансгранична, транснационална, както се е изразил ученият в мен. Човешкото чувство в мен обаче е за една травма, дълго време скривана, оставена без глас, подтисната и не доизречена. За едно несподелено дълго време човешко страдание, което се е опитало да бъде осмислено, изговорено, запаметено и превъзмогнато в поезия и проза.”

Според него антологията няма да затвори раната „възродителен процес”, но тя може да потуши болката, тя може да гради мостове, а не пропасти на разделение и да има свой принос в опазването на обществения мир.

„Не България и не българският народ сътвориха престъпното деяние с отнемането на личността и цинично наречен „възродителен процес”, категоричен е литературният историк.

Антологията е част от международния научен проект „Идентичност и асимилация“, осъществяван в Института за литература при БАН и Факултета по език, история и география в Анкарския университет. Ръководители на проекта са доц. д-р Вихрен Чернокожев (Институт за литература – БАН) и проф. д-р Зейнеп Зафер – (Факултет по език, история и география – Анкарски университет), които са и съставители на изданието.

На премиерата присъстваха гости от Турция, сред които поетът Ибрахим Камбероглу, който прочете свои стихотворения, а също така и представител на Съюза на турските писатели.

Представянето на изданието уважиха бивши политически затворници, общественици и политици, сред които Алфред Фосколо, проф. Евгения Иванова, Антонина Желязкова – историк, социален антрополог и Директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, Михаил Иванов – съветник по етническите въпроси на президента Желев, зам.-министърът на отбраната Орхан Исмаилов, депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, както и културното аташе на посолството на Турция в България.

“Когато ми отнеха името” вече беше представена в електронната библиотека на desebg.com, а през лятото на 2014 г. сайтът представи и публикува част от поетите и техните произведения, включени в нея.