Ако погледнем назад в годините възходът на Давутоглу до върха е стремглаво бърз. Влиза в политиката едва през 2002 г. като главен съветник на премиера, за да стигне до премиерския пост през 2014 г.

Ахмет Давутоглу е роден на 26.02.1959г. в Ташкент, провинция Коня – един от най-консервативните в религиозно отношение региони в Турция и бастион на привърженици на Партията на справедливостта и развитието. Женен е за Саре Давутоглу от 1984 г., от която има един син и три дъщери. Съпругата му е гинеколог, работи в Истанбул и е отявлен активист срещу абортите.

Професионалният живот на Давутоглу започва в академичните среди. Завършва Босфорския университет с две магистратури по политически науки и икономика, защитава докторантура и започва кариера на преподавател в редица висши заведения. Пише редица книги и статии, посветени на външната политика и преведени на няколко езика.

Давутоглу прекарва 7 години плътно до Реджеп Тайип Ердоган от началото на управлението му. През 2009 г. е назначен на поста външен министър, макар да не е депутат от парламента. Едва през 2011 г. печели изборите в гр. Коня и влиза в Меджлиса. Но преди това си е спечелил вече името – “Архитект на турската външна политика”.

“Стратегическа дълбочина”
В миналото турската външна политика беше по-прозрачна. Откакто Ататюрк вкарва Турция в съвременния свят, премахва институцията на султана, приема латинската азбука и премахва мюсюлманския халифат, страната се стреми на запад. След Втората световна война това означава членство в НАТО (от 1952г. насам), подкрепа на Запада срещу СССР и по-късно стремеж към членство в ЕС. Страните от региона нямаха голямо значение за Анкара, но от началото на 21 век всичко това се променя и човекът, който е отговорен за това е именно Ахмет Давутоглу.

Още през 2001 г., преди Партията на справедливостта и развитието да дойде на власт, Ахмет Давутоглу публикува своята книга “Стратегическа дълбочина”, в която е заложена неговата визия за турската външна политика. Отрича обвиненията, че налага неоосманската идея, но въпреки това доктрината му предвижда възстановяване на отношенията със страните от бившата Османска империя. Според Давутоглу, Турция прави грешка като пренебрегва собствения си заден двор. Убеден е ,че новата му стратегия за налагане на турските интереси, както в региона, така и в света, прави страната по-атрактивна за Запада. Доктрината на Давутоглу се крепи на четири стълба: сигурност, диалог, икономическа независимост, културна хармония и взаимен респект. Като първи дипломат на Турция той става известен в целия свят, влиза в класацията на списание Foreign Policy – Топ 100 на световните мислители през 2010 г. и 2011 г. Фундаменталната идея на неговата дипломация е Турция да поддържа политически курс на нулеви проблеми със своите съседи. Всичко това, обаче, се срива с началото на конфликта в Сирия.

Кулминацията на политическия възход
През 2014 г. Давутоглу достига своя политически апогей и става лидер на Партията на справедливостта и развитието и премиер на Турция. Важна роля за това изиграва пълната подкрепа за Ердоган, особено по време на протестите в парка Гези и атаките срещу правителството от проповедника в изгнание Фетуллах Гюлен и неговите привърженици.

Освен, че трябва да се справи с тежката задача да заеме достойно премиерския пост след харизматичния Ердоган, Давутоглу трябваше и да премине през разрастващия се конфликт по южната граница в Сирия, възобновените сблъсъци с прокюрдските сепаратисти, овладяване на набиращите все повече скорост и по-голям контрол кюрди в северен Ирак, терористични атентати, извършени от групировката “Ислямска държава” и бежанската криза. Успява да премине през трудностите като истински лидер, не без подкрепата на президента Реджеп Тайип Ердоган, стабилизира разклатените позиции на Партията на справедливостта и развитието.

Отдаден на религията, с тиха и равномерна реч, премиерът Давутоглу понякога загърбва усмивката на лицето си и прави изявления, които много напомнят на емоционалните изблици на Реджеп Тайип Ердоган. “Явно някои искат от нас да сме безучастни. Някой иска от нас да стоим настрана от “блатото” на Близкия изток. Но за нас това, което те наричат “блато” е център на свещена цивилизация. С Божията воля, ще издигнем огромната факла на цивилизацията на Близкия Изток!”