Протурски националисти отвличат две деца и раняват трима души в курорта „Златни пясъци” преди 30 години. Снимки от този случай за първи път се появяват публично. Кадрите бяха предоставени единствено за Дарик от полк. Сава Денев, който тогава преговаря с похитителите.

ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ МЕСТОПРЕСТЪПЛЕНИЕТО

На 8 юли 1987 г.  Никола Николов (48 г.), синът му Орлин (21 г.) и Невен Асенов (24 г.), които са от силистренски села, качват в Добрич в синята си „Лада” Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.). Насочват се към курорта „Златни пясъци”, където хвърлят три гранати. Искат да достигнат до Турция, като заплашват, че ще убият децата. След повече от денонощие преговори и пътуване развръзката настъпва край село Изгрев. Децата са спасени, а двама от терористите са мъртви. Единственият оцелял след това е осъден на смърт.

Освен уникалните снимки Сава Денев разказва пред Дарик и историята на случая. По това време той е заместник-началник на окръжното управление на МВР във Варна и определен като преговарящ с похитителите. 

Полковник Денев, опишете първо обстановката в България в средата на 80-те години на миналия век.

Обстановката беше сравнително нормална. Проблемът беше с т. нар. преименувани лица, които с напускането на страната оголиха икономическия фронт на страната и най-вече работата в селското стопанство беше нарушена. България беше и в международна изолация, тъй като другите страни не можаха да възприемат за нещо нормално насилственото преименуване.

В средата на 80-те години стават редица терористични актове, извършени от протурски националисти, засегнати от Възродителния процес. Тяхната тактика от кого е разработена и има ли сходства с националистическите и политическите групировки, които през 70-те и 80-те години извършват редица терористични атаки в Ирландия, Испания, Италия, Германия?

Т. нар. Турско национално-освободително движение ползваше опита в международен план. В първоначалния вариант на тяхната програма бяха заложени точки, че в България трябва да се извършат масово терористични актове. По-късно тези точки бяха махнати благодарение на включването на Ахмед Доган в ръководството на движението.

Ролята на Ахмед Доган е положителна?

В този смисъл ролята му е положителна.

Хората, които извършваха нападенията, радваха ли се на популярност сред мюсюлманското население, одобряваше ли то техните действия – предполагам, че Държавна сигурност е следила настроенията? 

Не се одобряваха от повечето хора. В пресата нямаше голям обем информация и се разпространяваха от уста на уста.

Формата на съпротива чрез терор след началото на Възродителния процес беше ли очаквана от Държавна сигурност?

Беше очаквана и се бяхме подготвили. Имахме пълен обем информация за техните действия и целта ни беше да ги предотвратим, а не да ги изчакваме да направят нещо и след това да реагираме. Следствие на което имаме малко реални поражения от терористични актове. Най-голямото е атентатът на гара Буново, където в купето за  майки и деца беше заложен взрив и загинаха 7 души, сред които и две деца.

Там нямахте ли предварителна информация?

Нямахме.

Финансирането им как се осъществяваше – имахте ли данни за парични потоци от чужди държави?

Имахме информация, че турското консулство в Бургас активно работи по този въпрос.

Ветеринарният лекар Никола Николов (48 г.) и синът му Орлин (21 г.) от силистренското село Чернолик, Невен Асенов (24 г.) от близкото село Боил – това е триото, което стои зад взривовете пред хотел „Интернационал” преди 30 години и отвличането на две деца. Какъв е техният профил и привличали ли са по някакъв начин вниманието на службите преди 8 юли 1987 г.?

Бащата е партиен член, а брат му е бил председател на местната партийна организация.

Т.е. хора, от които не се очакват подобни действия?

Действително от тях не би трябвало да се очакват такива действия, като се има предвид, че Орлин е бил пратен да служи на границата, а освен това е бил и комсомолски секретар. Смяната на имената е оказало изключително отрицателно въздействие върху техния мироглед. Преди това не са имали никакви прояви, даже са били в подкрепа на всички провеждани мероприятия.

Акцията им дълго ли е планирана?

Планирана е няколко месеца. Първо правят опит да откраднат бронетранспортьор от поделението в село Болярово, където е служил Орлин, и с него цяла група от Чернолик да премине в Турция. Два дни преди вземането на деца за заложници качват на стоп чужденки за заложници. Те обаче са били по-едри момичета и е било преценено, че с тях трудно ще извършат замисленото, заради което са ги свалили.

Някой знаел ли за това, което са подготвяли?

В селото са знаели, но никой не е подал информация до нас.

Никола Николов защо бяга само с единия си син, той има още двама?

Когато е трябвало да вземат бронетранспортьора, са били всичките заедно със съпругата му. След това обаче решават майката и другите синове да останат в България, за да видят какво ще стане.

Как се снабдяват с гранати? 

След като не успяват да запалят бронетранспортьора, вземат половината от боекомплекта му.

Никой ли не е забелязал липсата?

Никой, докато не беше разнищен случаят.

Как са примамени похитените деца Дарин Христов (12 г.) и Николай Петков (15 г.)?

Спират с колата в Добрич и питат децата къде е бензиностанцията, за да заредят бензин. Децата се качат с тях, за да им покажат. По пътя Орлин им предлага да ги заведат до „Златни пясъци”. Децата искат да отидат до „Албена”, но им обещават да им подарят нож и златен пръстен и те се съгласяват.

Случайно ли са избрани точно тези деца? 

Съвсем случайно.

Защо курортът „Златни пясъци” е избран за място, където да бъдат поставени исканията?

Смятали са, че като голям курорт ще им бъда обърнато най-голямо внимание от представители на МВР, с които да установят контакт да поставят своите искания – да стигнат до турската граница и да я минат с колата.

Каква е хронология на събитията, след като децата вече са колата и са стигнали до „Златни пясъци”?

Първо минават по алеята пред хотел „Интернационал” и почват да хвърлят предварително подготвени позиви. В тях пише, че имат гранати и 20 кг взрив в багажника на колата. Исканията им са преминат в Турция, където ще освободят заложниците. Понеже никой не обръща внимание на позивите им, решават да хвърлят три гранати в тревната площ. Хвърлят си също паспортите и скъсани български пари, крещейки, че искат среща с висш представител на МВР. Около 15:30 ч. ни подадоха информация и заедно с ген. Станков се изнесохме в Районното управление на „Златни пясъци”, където беше създаден щаб.

Как бяхте избран да преговаряте с похитителите? 

Министърът на МВР разпореди да намерим ген. Григор Шопов, който почиваше наблизо в станцията на ЦК на БКП, и шефа на направление „Терор” ген. Сава Джендов, който пък се намираше в Бургас. Веднага намерихме ген. Шопов и той оглави щаба. Щабът реши аз да водя преговорите, което беше първото ми участие в такава операция.

Как се осъществяваше връзката с похитителите?

С мегафон ги информирахме, че висш представител на МВР идва да разговаря с тях. Отидох до колата и се представих, че съм заместник-началник на окръжното управление на МВР във Варна, че съм без оръжие и съм натоварен да преговарям с тях.

Какво поискаха от Вас?

Да им осигуря безпрепятствено да преминат граница с Турция и там освободят децата. В противен случай ще взривят колата, ще избият децата и много други хора, тъй като имат 20 кг взрив.

Как установихте самоличността им, те сами ли се представиха?

Казаха, че са си изхвърлили паспортите наоколо и ги намерихме. Децата си казаха имената, проверихме в Добрич и се оказа, че родителите им ги търсят – отишли за хляб, а пък ги няма.

Уплашени ли изглеждаха децата?

Не, за тях първоначално това беше игра. Те разбраха сложността на ситуацията, след като видяха, че похитителите поставят искания, хвърлят гранати, заключили са вратите.

На всяка цена да се спасят заложниците или на всяка цена да се спрат похитителите към Турция  – предполагам, че е стоял такъв въпрос пред вас в щаба?

Стоеше такъв въпрос, но основната задача, която се постави, беше да се запази животът на децата. Винаги, дори когато се отвлича самолет, се знае, че се изпълняват исканията на похитителите, докато е възможно, за да се спаси животът на заложниците.

Затова им осигурихте коридор до границата?

Решихме да позабавим нещата, докато се организираме. Казахме им, че никоя страна не приема на своя територия терористи и трябва да информираме министерството на външните работи на Турция, а посолството им да разреши по какъв начин можем да ги заведем в Турция, иначе никой няма да ги пусне да минат границата. Имахме план да организираме среща с фалшив турски посланик, който да ги убеди да пуснат децата, а той ще ги заведе до границата.

Какви други варианти се обсъждаха за неутрализирането на похитителите?

Първият вариант беше да ги изведем от „Златни пясъци” в посока към Аладжа манастир, в района на Дървения мост да направим засада и там баретите да ги атакуват. При преговорите обаче те настояха да минем през Варна, а не през Аладжа манастир.

Втората засада беше организирана на един мост над река Камчия след местността Пода по пътя за Бургас. Предтекстът беше, че там ще ги чакат майката на Орлин и майката на Никола. Те обаче спряха далеч от моста – на бензиностанцията на Старо Оряхово. Там изчакахме да се проведе срещата с роднините им, но резултатът беше отрицателен. Майките ги умоляваха, разплакаха се жените, но докторът, Орлин и Невен бяха непреклонни. Нахокаха ги и им казаха – заминавайте си, ние продължаваме.

На бензиностанцията се задържахме дълго време и проведох житейски разговор с тях – какво работят, защо са тръгнали. Николов сподели, че има пчелин, продава мед, добре живее, но смяната на имената го е извадила от равновесие и затова са се решили на тази крайна постъпка.

Бащата беше на високо интелектуално ниво, културен и умен човек, завършил е ветеринарна медицина. Орлин също беше много буден младеж. Невен беше по-ограничен като интелект. Той беше по-радикално настроен. Предложих им да освободят децата, а аз да стана техен заложник и да продължат с мен. Те обаче казаха – теб ще те прежалят, а децата са сигурен щит.

На това място трябваше да се срещата с фалшивия представител на турското посолство. Дегизировката обаче не беше добра и върнахме колата. Похитителите изгубиха търпение и някъде около между 3 и 4 ч. сутринта казаха да тръгваме.

Успели сте да сложите подслушвателно устройство в колата? 

Да аз го поставих. Слушахме ги постоянно и това ни помагаше много.

Обсъждаха ли сериозно да убият децата? 

Действително имаха сериозни немерения. Те си бяха приготвили и отрова. Ако стане нещо, първо да се отровят, но да взривят колата. Има един интересен случай с преследване на коли, който прилича на американските филми. Казахме им, че окръжният началник на Бургас не разрешава да минем през града, а през „Меден рудник”. Колоната от автомобили се водеше от кола на КАТ, след нея съм аз, зад мен са похитителите със силистренската „Лада” и още 5-6 коли на МВР. Малко преди входа на Бургас силистренската кола зави по черен път и тръгна към града. Колите зад нея направиха същото, а ние останахме последни.

Последва бясно препускане по черния път, вдигнаха се облаци от прах. Силистренската кола влезе в Бургас и без да спазва знаци и светофари спряха точно зад Окръжния комитет на партията. Докато стигнем, вече се беше събрала тълпа от любопитни, но никой не се приближава до колата.

Изтичах до тях и започнаха да се карам защо нарушават договорките. Виждам, че седящият на задната седалка Орлин е изпаднал в истерия и трепери. Каза, че не може да държи повече гранатите и ще ги изтърве, а децата са до него от двете му страни. Поиска вода, донесоха термос и баща му започна да го полива. Вкарах си главата през прозореца и хванах ръцете на Орлин, защото щеше да изтърве гранатите. Когато се успокои, го пуснах, а баща му хвърли термоса на асфалт. Тълпата се разбяга, защото помислиха, че е хвърлил граната.

След като излязохме от Бургас, се осъществи срещата с „турския консул”. Проведоха разговор, като бащата и Орлин почти се бяха съгласили. Невен обаче отказа, каза „Това е клопка на Държавна сигурност, продължаваме с децата до границата”.

Не беше убедителен човекът, който е бил в ролята на турския консул?

Беше много убедителен, но Невен го разпозна като преводача на Тодор Живков, когото е гледал по телевизията. Качи ги почти насила в колата. По пътя ги слушаме как си говорят, че при още една клопка ще влязат в някой къмпинг и ще хвърлят гранати, за да избият повече хора. Залепиха се на 5-6 метра от нашата кола.

Спряхме в село Изгрев, за да си купим храна. Там по радиостанцията ме намери ген. Джендов и ми каза, че на завой след селото е организирана засада, като бронетранспортьор е препречил пътя, а наоколо са баретите.

Това е взето като решение след провала с „турския консул”?

Точно така. Казаха, че това е последната спирка и няма да ги пускаме повече, защото сме на 40 километра от границата. Тук ще се решава проблемът, разговорите ще се водят до дупка, но децата трябва да бъдат спасени. Това става някъде в следобедните часове на 9 юли, като бяха приготвени прожектори да водим преговори цяла нощ. Един вертолет също се появи и започнаха да ги убеждават да се откажат и предадат.

Към разговорите с похитителите се присъедини и командирът на баретите полковник Васил Велков, който се представи като началник на районното управление на Мичурин, днешното Царево. Даде им храна и също се опита да ги разубеди.

Дръпнахме се настрана и Велков ми каза, че е заложен взрив по ръба на шосето, където е спряна колата – на около 30 метра от бронетранспортьора. Планът беше той да бъде задействан, колата да се обърне и баретите да атакуват. Отговорих на Велков, че този вариант е изключен, защото похитителите държат в ръцете си гранати с извадени шплентове. Обърнем ли колата, те ще взривят гранатите и ще убият децата. А категорично беше казано, че животът на децата трябва да бъде спасен.

Велков ги убеждава може би половин час да се предадат. Похитителите ме потърсиха по радиостанцията и ми казаха, че вече не могат да чакат и ще тръгват. Казах им, че ще се видим в ада, защото нищо не могат да направят.

Те забелязали, че има пролука между бронетранспортьора и гората, през която да минат. Там обаче има оперативна кола, в която се блъскат, а след това се удрят и в бронетранспортьора. От удара силистренската „Лада” започва да се връща назад по инерция.

При сблъсъка Орлин изтърва гранатите, които се взривяват след няколко секунди. Видях как колата се обви в облак от пушек и започна да гори. Задното стъкло на колата профуча край Велков и щеше да му откъсне главата.

Взривната вълна изхвърля Орлин и едното дете на задния капак, които тръгват към гората. Там обаче са баретите и те след малко докараха Дарин и Орлин, който си беше глътнал езика. Другото момче беше скочило през прозореца.

Чакахме да се взриви колата, но се оказа, че в нея няма 20 кг взрив, а само сандък с тухли. Половин час горя колата и изгоря. Никола Николов и Невен изгоряха в нея.

Те имали ли предварителен план какво ще правят в Турция, ако стигнат дотам – някой чакал ли ги, обещавал ли им е нещо?

Доколкото имам информация, не са имали договорка някой да ги чака.

Каква оценка получихте за вашите действия? 

Оценката беше добра, понеже децата бяха живи.

Какво се случи с децата после?

На Дарин му направиха операция на крачето, тъй като беше разкъсано от парче от граната. Възстанови се, но кракът му стана по-къс. И психическата травма за двете деца.

Единственият оцелял похитител Орлин е осъден на смърт. Справедливо ли е това наказание?

Не мога да съдя, но след този случай получихме информация, че са се отказали от всички намерения за терористични актове. Орлин е младо момче, не мога да съм сигурен, че е заслужил смъртната присъда. Но трябваше да се реагира много остро, за да се предупредят всички други, които планират да извършат такива терористични актове.