Gürsel ALİEV

България, държава с вековна история и богато духовно наследство, продължава да търси своята идентичност в контекста на сложните си взаимоотношения с великите сили. В центъра на този дебат се намира катедралният храм „Св. Александър Невски“ – монументален символ, чието име и значение от десетилетия будят разнопосочни реакции. Но какво всъщност олицетворява този храм? Духовна опора за българите или спомен за чуждо влияние?
Историческата перспектива: от духовна светиня до политически инструмент
Катедралата „Св. Александър Невски“ е построена през 1912 година, като израз на благодарност към Русия за участието ѝ в Освобождението на България.
Изборът на името обаче не е случаен.
По време на руската окупация и силното влияние на Русия върху младата българска държава, този акт е повече политически, отколкото духовен. Александър Невски, руски княз и полемична фигура, е обявен за светец в Руската православна църква, но историята го свързва с безмилостна власт и политически убийства. Защо точно неговото име да краси най-големия храм в България?
Тази историческа несправедливост е призната през 1915 година, когато правителството на Васил Радославов взима смелото решение да преименува катедралата на „Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий“. Решението е символично и показва стремеж към духовна независимост и почит към светите братя, които са оставили вечна следа в културната и духовната история на българите. Но това преименуване не трае дълго. Политическият натиск и промяната на властта връщат името „Св. Александър Невски“ на храма, подчинявайки го отново на руското влияние.
Духовността срещу геополитиката
Днес, повече от век след освещаването на катедралата, въпросът за името ѝ остава актуален. Вчерашното тържество, организирано от Светия Синод и водено от проруския патриарх Неофит, в присъствието на високопоставени гости от Москва, напомня, че катедралата все още символизира повече подчинение, отколкото независимост. Липсата на обсъждане на историческите корени на това име и връзката му с чужда власт е обезпокоителна.
Българската православна църква, която би трябвало да бъде символ на духовната свобода и независимост на народа, често бива критикувана за това, че действа като слуга на Кремъл. Това не само подкопава доверието на хората в институцията, но и изопачава истинския смисъл на вярата и духовността.
Какво е бъдещето на храма?
Въпросът за името на катедралата „Св. Александър Невски“ е не просто въпрос на символика, а тест за българското общество. Трябва ли най-големият ни храм да носи името на чуждестранен владетел, свързан със спорни исторически събития? Или е време България да потърси своите истински духовни корени и да преименува храма в чест на светите братя Кирил и Методий или цар Борис Покръстител – фигури, които наистина отразяват нашата култура и история?
Заключение: Време за преосмисляне
България заслужава духовна независимост, която не е обвързана с чужди политически интереси. Катедралата „Св. Александър Невски“ трябва да бъде символ на българското единство, култура и вяра, а не на историческо подчинение. Време е да се върнем към корените си и да отдадем почит на тези, които са оставили истинска следа в нашата история и духовност. Решението може да бъде труден политически и социален ход, но то ще бъде стъпка към възстановяването на нашата идентичност.