Георги Кулов
И най-компетентните международни анализатори надали са предполагали,че един от най-верните стожери на НАТО и съюзник на САЩ ще се изправи категорично срещу американската хегемония.Факт е обаче,че отношенията между Вашингтон и Анкара удариха дъното.До драматичен развод едва ли ще се стигне,но Турция демонстрира нежелание да действа под американски диктат,независимо от цената.Претекстът за обострянето на отношенията между двамата президенти Доналд Тръмп и Реджеп Таип Ердоган стана делото срещу американският евангелистки пастор Андрю Брънсън.Всъщност обаче това е само върха на айсберга.Причините са фундаментални и засягат дългосрочните политически стратегии на САЩ и Р Турция.
След разпада на Варшавския договор и СИВ след 1989 г.теорията за конвергенцията/приближаването на двете системи/ на големия американски социолог Джон Кенет Гърбрайт(1) отиде на заден план.Америка яхна концепцията за глобализацията, развита във фундаменталния труд „Третата вълна” на Алвин Тофлър(2).Тя се реализираше в практиката от стратега Хенри Кисинджър(3). Глобализацията на финансовите пазари,обмена на технологии, превръщането на света в едно голямо информационно село и други последици от глобализацията, се допълни от усилията да се налага западен тип демокрация.Те бяха обосновани с теорията за Отвореното общество на финансовия магнат Джордж Сорос(4).Това което е общото между всички тези мъже е,че имат еврейски произход и желаят САЩ да бъдат световен хегемон,колкото се може по-дълго време.
С настъплението на глобализацията в света се появиха и нейните опоненти.Мотивирани от национализъм Русия,Китай,Индия,Бразилия, ЮАР създадоха БРИКС в противовес на САЩ.
Най-силен отпор глобализацията среща в ислямския свят. Набиращия скорост ухабизъм изисква мюсюлманските страни да се управляват според божия закон –шариата(5). Войната на Запада срещу тероризма от своя страна доведе до непозната в своите измерения досега ислямофобия(6).
Къде е Турция в тази геополитическа игра. Според Стратегия 2023 на президента Реджеп Таип Ердоган след пет години, когато страната ще отбележи 100 г. от създаването на Републиката тя трябва да е в първата десетка на световните икономики(7). Партията на справедливостта и развитието заложи в своята дългосрочна Визия 2071 Р Турция да бъде четвъртата световна сила наред със САЩ, Китай и Русия,когато ще чества 600 години от стъпването на селджуките в Анадола. Някои политически анализатори определиха тези високи цели като неоосманизъм(8). Те се аргументират с прокламираното от стратегическите документи разширяване на влиянието на Р Турция,като притегателен център в т.нар.турски свят, на Балканите и в Близкия изток.Наченките на това влияние бяха аргументирани за първи път от бившия турски премиер Ахмет Давутоглу в трудът му „Стратегическа дълбочина”(9).
Последните президентски и парламентарни избори в югоизточната ни съседка показаха,че в страната има две алтернативи: национализъм и пак национализъм.Националистите задаваха тона на политическата реторика.Поддръжниците на Девлет Бахчели от една страна и на Мерал Акшенер от друга имаха ключовата роля за Меджлиса.
Дългосрочните цели на президента Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието изискваха широк диапазон на външнополитическите инициативи.Една от тях бе затоплянето на отношенията с Русия и Иран.Друга-установяването на тесни връзки с БРИКС.Трета но немаловажна стратегическа линия бе твърдия тон с ЕС.Скандалът с германския футболист от турски произход Месут Йозил бе само един от многото, унизил Западна Европа.Реджеп Таип Ердоган даде да се разбере,че държи турците в Европа не само да запазят идентичността си,но и да бъдат съпричастни с неговата политика.
Вашингтон бе видимо подразнен от „своеволията” на натовския си съюзник.Още в предизборната си кампания президентът Доналд Тръмп даде да се разбере,че ще следва принципа „Бий за да те уважават”.Той бе принуден да признае,че американския модел за глобализация буксува.Издръжката на световното икономическо,военно и политическо господство вече не е по силите на сегашна Америка.Тръмп се обяви за възраждане на американската мощ и бе категоричен,че всеки партньор на САЩ ще трябва да си плаща за щатската закрила(10).В Турция Тръмп вижда важен фактор и пример за ислямския свят.Турците са първите,които разделят светската от религиозната власт още при селджуките(11).През 19 в.върви и националното обособяване(12).Национализмът е заложен като един от принципите на Кемализма в противовес на прокараното от Корана обединение на мюсюлманите в общността известна като Умма.
По традиция Запада е насърчавал турския национализъм,както и фомирането на национални политики в мюсюлманските държави в противовес на ислямското единство.Сега тази политика се обърна срещу традиционните Велики сили.Затова и влиятелната Медлин Олбрайт,бивш държавен секретар на САЩ постави Реджеп Таип Ердоган до лидерите,които имат авторитарен стил на управление водещ до фашизъм(13).Една скоба.Олбрайт също е от еврейски произход.Дори призивите на живеещия в САЩ противник на Реджеп Таип Ердоган –проповедникът Фетхуллах Гюлен в подкрепа на глобализацията(14) постепенно заглъхват и губят актуалност.
Цитирана литература:
1.Гълбрайт Дж.К.,Анатомия на властта.С.,1993
2.Тофлър А.,Третата вълна.,С.,1991
3.Кисинджър Х.,Световен ред.,С.2015
4.Сорос Дж.,Ерата на погрешимостта.С.,2007
5.Айкелман Д.,и Дж.Пискатори,Мюсюлманската политика.,Велико Търново,2002,с.59
6.Ислямът срещу насилието.Колектив.С.,2016
7.Мехмед Шимшек,WSJ EUROPE
8.Танаскович Д.,Неоосманизмът.Турция се връща на Балканите.С.,2010;Петров Л.,Неосманизмът.Новата геополитическа доктрина на Република Турция.,С.,2015;Станилов Ст.,Новият османизъм и българите.,С.,2012
9.Давутоглу А.,Стратегическа дълбочина.Мястото на Турция в международните отношения.С.,2015
10.Тръмп Д.Дж.,Велика отново.С.,2017
11.Айкелман Д., и Дж.Пискатори,цит.съч.
12.Кисинджър Х.,цит.съч. с.96
13.Олбрайт М., Фашизъм.Предупреждение.С.,2018,с.158-176
14.Гюлен Ф.,Към глобалната цивилизация на любов и толерантност.С.,2008
Георги Кулов
Балкански форум за мир-Кърджали
