Яница Станчева
 21/03/2020

След ескалиране на напрежението в Сирия от началото на годината и продължило до началото на март, което породи струпването на бежанци на границите на България и Гърция потърсихме за коментар Рафет Улутюрк- Председател на Изселническата организацията „Буктюрк“ в Истанбул.

Рафет е родопчанин. Учил в Кърджали. След това животът го завърта така , че при развиването на обществената дейност попада в Пловдив. През януари 1990 година участва активно в отстояването на правото ни на родно име и вяра. Той е основател и създател на голяма част от структурите на ПП ДПС в градове и села в южна България.

Улутюрк определи коментара по темата, като Първа война с електрони средства.

Еtо какво коментира той за читателите на вестник „Долина“ и сайта www.kazanlak.co:

Казано в едно изречение: Напрежението в Сирия официално не е на един месец, а на сто години, като по принцип е връстник на приказките от „Хиляда и една нощ“. То силно ескалира след 2011 година .Класическият империалистически заговор – разделяй и владей, доста се промени и придоби следната форма – разделяй, владей и експлоатирай. Тя важи с пълна сила както за Сирия, така също и за цялата география на Близкия изток. В нея трябва да се прибави и убивай и разграбвай колкото можеш.

Този зловещ инструмент бе приложен особено агресивно още след капитулацията на Османската империя в Първата световна война. Сирия и Близкия изток бяха част от нея, след което на сила бяха откъснати, като 20 арабски парцела.

Подписаният през 1920 година Севърски договор беше смъртна присъда не само за 8 вековната империята, но и за самата турска нация. Версайската система, разкрои географската карта на Мала Азия и целия Ориент. Актът откъсна Сирия от Османските владения и я превърна в отвъдморска територия на Франция под протектората на Лигата на нациите.

Империалистическата експанзия в Мала Азия бе спряна през 1923 г. от турската нация. Тя мобилизира народно опълчение, което води победоносна национално освободителна война едновременно срещу Англия, Франция, Италия и последно срещу гръцките окупатори. Вожд на антиимпериалистическия турски народен порив бе Мустафа Кемал Ататюрк – основател и създател на независима и суверена Република Турция.

Подписаният в Лозана, Швейцария през 1924 г. мирен договор, анулира Севърскaта химера за Мала Азия, но за съжаление не успя да я обезсили за вечни времена и за Близко източния регион. Сирия извоюва независимостта си чак през 1946 година.

Кюрдския проблем – стар цирей на Близкия изток.

Сирия е пет вековна древна цивилизация, населена предимно с араби, кюрди, туркмени, четени, авари и др. Населена предимно с араби сунита, тя се слави като много националната, успяла да запази традициите си в 12 империи страна, обогатила палитрата от езици, религии и култури. В османската империя кюрдите имали 6 автономни области и 7 княжества, образувани по езиков и етнически принцип. Областен център с обширна територия, простираща се от гр. Мусул (Ирак) до  гр. Шанлъ Урфа (Турци) е бил, жестоко бомбардирания през април 2017 година от американски и руски самолети и заличен от лицето на земята северно сирийски – гр. Ракка. Между 2014-2017 година Ракка беше столица на терористичната организация ДЕАШ, която между другото се самообяви като Ислямска държава и провъзгласи Халифат. Тогава в разрушения град властта премина от ръцете на джихадистите ислямисти в ръцете на антиправителствените кюрдски бунтовници – (PKK/KCK/YPD/PYD).

Ролята и мястото на терористичните групировки в Близкия изток и в сегашната сирийска криза.

Идеята за роене на национални държави (слуги) в Близкия изток е стара.  Тя тлее в Ирак, Иран, Сирия и Турция като постоянно се подклажда от леви и десни терористични движения, подкрепяни от външни сили. Още през 1922 година кюрдите в Иран, ръководени от Молла Барзани и поддържани от Москва, успяха да извоюват автономни права.

През 1956 година синът на същия – Мустафа Барзани основава Кюрдска демократическа партия (KDP) в Ирак като марксистко-ленинска организация на кюрди-националисти и започва въоръжена партизанска борба, която завършва след 14 години с извоюване на автономно управление в три провинции на Северен Ирак. За първи път регионалния кюрдски език става втори официален език в Ирак, петима министри кюрди заемат постове в правителството на Багдат.

През 1963 г. сирийските кюрди получават гражданство. Повлияна от „Арабската пролет“ гражданската война в Сирия избухва на 15 март 2011 година. Тя пламва с мирни протести против безработицата и корупцията, ескалира в сблъсъци с властта като се разраства в кървава разправа с демонстранти и въоръжена борба срещу режима на сегашния Президент Асад. В страната се роят въоръжени терористични групировки. В началото на  2015 г. 82 % от територията на суверенната държава е окупирана от десетки хиляди наемници и техните групировки.

Цели на най-голямата терористична групировка

В годините на Студената война (1946 г.) – борба за национална независимост, подкрепена от Москва, се разраства и в Сирия. Тя обучава и въоръжава кюрдите. Националистическото движение за автономия и самостоятелна държава се пробужда, организира и обединява с външна помощ.

По този повод за отбелязване е дейността на Кюрдска работническа партия (ПКК) основана през 1974 г. в турския гр. Лидже (провинция Диарбекир). Идеен радетел и вожд на ПКК е Абдуллах Юджалан. Той е роден в Турция. Учил е право и обществени науки, активен участник в антиимпериалистическите студентски бунтове в Истанбул и Анкара през 60 години.

ПКК също е с антиимпериалистическа насоченост и ляв уклон. Декларираната от нея крайна програмна цел предвижда създаване на единна Кюрдска държава, обхващаща като територия както Източна и Югоизточна Турция, така също Северен Ирак, Югоизточна Сирия и югозападен Иран. До арестуването си в гръцкото посолство в Найроби (Кения), Абдула Юджелан в продължение на осем години ръководи подривната дейност на ПКК в Турция и Сирия от Дамаск. Осъден е в Турция. От 20 години е в затвор „о. Имралъ“ с доживотна присъда без право на обжалване.

През 2012 година по негово нареждане е създадена терористична организация – шапка – под наименование Съюз на кюрдските общности (ПКК/КСК). Нейната цел е да обедини и координира дейността на кюрдските бойни групи в горе посочените четири страни. От тогава само в Турция са проведени над 3 хиляди терористични акта, убити са около 50 хиляди невинни хора, отвлечени са хиляди деца и младежи, взривени са важни промишлени и обществени сгради, опожарени са села и т.н. Страните членки на Европейската общност, НАТО, САЩ, Япония, Австралия и редица международни организации обявиха ПКК за терористична организация, но не и КСК за такава. Русия, Китай и Израил не я осъждат.

Действащата легална форма на ПKK/KCK в Турция е основана също през 2012 година под наименованието Демократическа партия на народите (HDP). Тя е представена в сегашния турски парламент от 63 народни представители.

Легални въоръжени формирования на ПКК/КСК в Сирия

В публикувания през 2013 година политически наръчник на терористичните организации воюващи в Сирия, броя на групировките надхвърля сто. Сред тях джихадистката организация “Ислямска държава” (ДЕАШ) е посочена като най-жестока и опасна. За борба с нея бе сформирана международна сила от 66 държави, в която участват и САЩ, Русия и Турция.

Фронтът „Ал Нусра“, позната и като “Ал-Кайда в Сирия” е класирана също сред най-жестоките терористични групировки. Вярвам че, ако наръчник бе съставен от турски автори, групировката ПКК/KCK с техните легални поделения в Северна Сирия щяха да бъдат поставени безспорно на първо място със следната подредба:

• Партия на Демократичното единство (PYD) – клон на ПКК/КС К в Сирия.

Тя действа като главна въоръжена политическа сила в автономната Кюрдска област. Създадена е по решение на  VIII конгрес на ПКК, проведен  на 17 oктомври 2003 г. с цел разширяване на дейността на ПКК/КСК в Сирия.  Тя участва в борба срещу ДЕАШ. След ликвидиране на „Ислямската държава“ САЩ я превъоръжи и я превърна в щит на американските енергийни интереси в Северна Сирия. В момента разполага с 63 хилядна обучена армия. През 2018 г. 28 % от територията на Сирия беше окупирана от въоръжените сили на ПКК/КСК/PYD.

2) Поделения за Защита на Народа (YPG) – местна жандармерия – e въоръжено формирование на (PYD), базирана в автономните кантони на Северна Сирия. Камуфлирана е като бореща се с радикалната организация ДЕАШ по места.

3) Демократични сили на Сирия (SGS) – бойно поделение на YPD – PYD, която участва в управлението на кюрдските области. PYD-YPG и SGS са придатък към международно признатата като терористична организация ПКК, но като терористични организации те са признати само  от Турция.

В наръчника са изредени и други радикални организации с имена като „Ислямски фронт”, „Ислямски фронт за освобождение” и Бригадата „Ахфад ал-Расул”. В огнището на терора в Сирия неуморно действат и остатъците на ДЕАЩ, а също 15 хиляди въоръжени наемници, всячески пречещи за установяване на траен мир в тази изстрадала, напълно разрушена и загубила в десет годишната война осем милиона от чедата си страна.

В днешната военнополитическа реалност там участват големи и регионални държави с армии, милиции и бойни единици надхвърлящи стотици хиляди души. Руските военноморски сили хвърлиха котва в пр. Тартус – пр. Латакия/Средиземно море още през 1971 г.

Тартус днес поема големи бойни кораби и подводници. В тази далечна от Русия страна са разположени 3 хиляди руски военнослужещи. Те са по десетки летища за бойни самолети и хеликоптери, военни складове, радарни станции и противовъздушни съоръжения. Обслужват последно поколение системи за противовъздушна отбрана С-400.

По силата на нов договор подписан между Дамаск и Москва срокът на пребиваване им там е удължен с още 49 години, което подсказва, че краят на сирийския конфликт не се вижда.

Американското присъствие в Сирия е под формата на съветници и специалисти обучаващи Кюрдските демократични сили (PYD). Преди една година Пентагон разтовари в региона 3 000 ТИР-а бойна техника и боеприпаси. Унищожаването на ДЕАШ с въздушни удари през 2015 г. беше общо дело на руските и американски ВВС. Петролните и газови полета на Северна Сирия вече са окупирани от САЩ и се охраняват от въоръжените сили на ПКК/PYD/YPG. Водите на р. Ефрат разделят страната на север и юг и днес се ползват от всички.

Иран присъства в Сирия вече пета година с 110 хил. пакистански наемници. Те са разположени в казарми на сирийската армия около Дамаск. В гранични райони с Израел Иран базира самолети, хеликоптери, има складове за боеприпаси, ракети със среден обсег и противовъздушни системи. Именно тези бази са основната причина Израел да извърши над 200 въздушни удара срещу Сирия от началото на конфликта.

В настоящата перманентна конфликтна ситуация числеността на сирийските въоръжени сили наброява 325 хил. щика – 30 % от състава са сирийци, а 70 % външни бойци. От времето на първата и втора арабско- израелската война (1946 и 1973 г.) сирийския народ постоянно е на щрек. В гражданската война умряха 470 хил. души, 1,880 хил. са ранени, 6,3 милиона са останали без жилища, 12 милиона се нуждаят от медицинска помощ, напрежението достигна своя пик. 6,5 милиона сирийци напуснаха родината си и живеят като бежанци. 10 % от тях са в Европа, 3,6 милиона живеят от 4 години в Турция, 946 хил. в Ливан, 670 хил. в Йордания, 253 хил. в Ирак и 133 в Египет. Обединените нации обявиха Турция като най-гостоприемна страна в света. В бежански лагери там се родиха 563 000 деца, 1,5 милиона посещават детски градини и училища.

Особената ролята на Турция в Сирийския конфликт

На 22 октомври 1998 г. в град Адана/Турция бе подписан договор между Турция и Сирия. В него сирийското правителство се ангажира да прекрати подкрепата си за ПКК и да изгони Абдула Юджалан от страната. Договорът предвижда и ликвидиране дейността на  ПКК в Сирия, която обхваща периода между 1979-1998 г. и разрешава на Турция да участва в борбата с терористите на сирийска територия. САЩ негласно се противопоставиха на тези договорености.

През1999 г. турски бойни самолети три пъти неуспешно бомбардираха щаба на ПКК в предградията на Дамаск. Юджалан в продължения на 8 години лично ръководи кървавата подривната дейност на кюрдските терористични организации в Турция. През декември същата година Генерал Хюсеин Кивръкоглу – Началник щаб на ВС на Турция се насочи с бригада танкове към сирийската държавна граница като заяви, че е тръгнал за Дамаск, за да арестува Юджалан. След този зов вождът на терористите бе принуден да напусне Сирия. След няколко дни ЦРУ го предаде на турската власт в Найроби/Кения. Този акт полага едно ново начало в международния тероризъм. САЩ успява постепенно да наложи контрол над Кюрдското национално движение ПКК/КСК и поделенията му в Сирия.

Ескалация на Турската намеса в Сирия

Преди инвазията на Турция с бронирана техника и подкрепена по въздуха от САЩ на 24 август 2016 г. Сирия беше изцяло разрушена. Първото нахлуване в съседна територия по силата на двустранен договор подаде сигнал за това, че Турция се готви за една много по обширна антитерористична операция в региона.

Републиканска Турция, основана през 1923 г. от вожда на нацията Мустафа Кемал Ататюрк, почти 100 години остана вярна на принципа – „Мир в страната, мир в света.“ В посочения период тя не нападна нито съседна, нито далечна страна. От 1952 г. е членка на НАТО. Под ръководството на Президента Реджеп Тайип Ердоган страната се превърна в решаващ фактор в антитерористичната борба.

През последните 2 години задграничните антитерористични операции на Турция достигнаха четири. С първата от тях – „Щитът на Ефрат“ – бяха ударени гнездата на PYD/PKK в пограничните провинции на Сирия.

“Маслинова клонка” е втората операция. Тя засегна само провинция Артвин и почисти селищата от базите на терористични групи PKK/PYD. Взривени бяха голям брой складове с боеприпаси и тунели на терористите.

Третата инвазия под кодовото название „Извор на мира“ бе осъществена през октомври 2019 г.. Тя беше с малък обхват (40 км. дълбочина) по 900 километровата турско-сирийска граница. Слоганът на третата операция бе взет от една реч на Ататюрк – „Ние не сме врагове на никой. Врагове сме само на онези, които са врагове на човечеството.“

Четвъртата операция на турската армия срещу Сирия започна на 27 февруари 2020 г. в провинция Идлиб/Сирия под кодовото наименование „Пролетен щит“ с цел – да се предотврати престъпленията извършени от режима на Башар Асад, Тя имаше за цел да се изчистят радикалните елементи от провинцията и да се спре насочената към Турция 3,5 милионна новата миграционна вълна. Името на операцията отразява мирната външна политика на Турция.

В новата ситуация естествено възниква следния въпроса: Как се справи Турция с войниците на Асад и с руската техника?

Обсадата на Мала Азия от запад по море от империалистическите държави и Гърция, се повтори след 100 години с обсада от изток от техните слуги и диктатори. Въпреки 78 годишното си членство в Атлантическия пакт и „приятелството“ си с Русия, Турция и този път се оказа сама. Преди един век интересите на Октомврийската революция (1917 г.) и турския народ съвпаднаха, защото турците не допуснаха доставка на английско оръжие по море на белогвардейския генерал Антон Деникин като затвориха Дарданелите и Босфора и с дружеско поведение спасиха крехката власт на Ленин. А днес интересите на Президента Путин целящи световно господство са също една празна химера, ако не успее да си осигури твърдина в Средиземно море. Русия успя за сега да се настани в Сирия със морска и въздушни бази като обеща да защити суверенитета на окупираната държава и брани лично сирийския диктатор Башар Асад, който фактически е загубил териториалната цялост на страната си.

От 1999 г. Путин е президент на Руската Федерация. Политическите наблюдатели, които следят от 10 години политическия хоризонта казват, че целта на Путин в Сирия е да връща границите на Руската империя от 1800 г. и даже в по големи географски ширини. През 1801 г. император  Александър 1 беше започнал завоевателките си походи срещу Грузия, през 1991 г. Путин повтори авантюрите му с анексия на автономни Кавказки Републики, Крим и т.н.

Историята помни 15 воини между Руската и Османска империи. Позволявам си да посоча 16 като “Пролетен щит 2020“ като не обявена между Република Турция и международните сили на терора, подкрепяни от Москва, съвместно подкрепящи диктатора Башар Асад. Отмъщението на турците за убитите 33 войници е 3 300 вражески единици – сто за един. Това е голяма победа. Но Турция не е единствена победителка, защото за първи път в историята тя се оказа в съседство по море и суша с Руски и в Северна Сирия и американски бази.

Интересно е да се отбележи отношението на другите действащи сили в Сирия ким Московския мирен договор новата регулация на сигурността в страната. Единия от основните елементи на договора е осигуряване на съвместно наблюдение на Турски и Руски патрули върху магистрален път № 4 и № 5, които свързват Северна Сирия със Средиземно море. Оказа се, че местните сирийци не приемат територията на север от гр. Халеп да се наблюдава от руските части.

Къде и кога е запланувано разгромяване на Сирия и парцелиране на Близкия изток?

В редовната сесия на Г-8 през 2004 г. в „Sea Island“ на остров „Georgia“ с участието и на Путин е разработен така наречения „Голям Близко източен проект“. Проектът анализира региона през призмата на енергийни и водни ресурси. За да я завземе предвижда да обвини за всички злини и обезличи Ислямската религия, да разбуни и подстрекава войни между отделили се от Османската империя племена, нации и народи в Близкия изток като първи в списъка са наредени Ирак, Сирия и Иран. Проектът е разработен в Израел, изцяло е одобрен от Буш-младши, а после и от Обама. В него Г-8 предвижда цялостно завладяване на природните богатства на Близки изток.

Особености на последната Турска операция

По време на първата операция „Щитът на Ефрат“ – Турските ВВС нападнаха Сирия с 75 бойни самолета F-16. Четвъртата операция трябваше да се осъществи с 250 броя F-16. Русия закри въздушното пространство над Сирия. Вариант „А“ на операцията „Пролетен щит“ бе отхвърлен  и се престъпи към вариант „Б“ – нощна „електронна бойна“. Осигури се денонощно космическо наблюдение над региона от турски спътник в директна връзка с въоръжени безпилотни летателни апарати турско производство и електронно насочени бронирани средства и дългобойни оръдия.  Освен жертвите в жива сила в боевете са свалени 3 самолета, унищожени са десетки хеликоптери, стотици единици танкове и бронирана техника, разрушени са няколко летища и радарни устройства др. 80 % от ползваните бойни средства на турската армия са местно производство.

Победи Турция. На 5 март 2020 мирният договор се подписа в Москва. Остана в сила правото на турските ВС за провеждане нови антитерористични операции на сирийска територия по Договора от Адана.

През последните години Турция, Русия и Иран проведоха редица срещи в Астана, Крим и на други места за мирно регулиране на сирийския конфликт на база запазване на териториалната цялост на Сирия. Оказа се, че Русия и Иран се застъпват за удължаване управлението на диктатора Садам.

Между другото войната поради редица последствия и за други народи. Първо, от март 2020 г. Турция отвори вратите си за бежанците желаещи да напуснат страната. Потокът се насочи по суша и море към Гърция. Оказа се, че Европейската общност е в дълбока криза и не може да поеме нови бежанци. Гърция.

Второ, новия бежански поток не успя да засенчи и този път добросъседските отношения между България и Турция. Оказа се, че тя се опазва и от двете съседни държави членки на НАТО. Посещението на министър председателя Бойко Борисов в Анкара и срещите му с Президента Ердоган допринесоха за регулиране и решаването на актуалния проблем.