Рафет Улутюрк е председател на едно от най-големите изселнически дружества в Турция – „Бултюрк“, в което има и много хора от Лудогорието. Организацията, която е със седалище в Истанбул, членува в Агенцията за балканските турци в турския парламент.

В навечерието на изборите у нас Улутюрк отговори на някои въпроси за позицията на сдружението по повод на наближаващия вот и властта.

Господин Улутюрк, за българското общество 2021 е година на избори. Каква е позицията на „Бултюрк“ за предстоящите промени във властта и вота за президент?

Изборите на управленски и държавни органи имат важно значение предимно за близкото ни бъдеще. Предстоящите парламентарни избори на 4 април ще положат основите на някакви дълбоки промени в обществото. Въпреки протестните акции по площадите на големите градове с искане за оставка и промени във властта, но които станахме свидетели, смятам, че натрупаната през последните 10 години мощ на управляващата политическа върхушка успя да ги тушира, като ги раздроби на формации по интереси. Разбира се, COVID 19 също много помогна на властта в тази обстановка. Българското национално ядро е изтощено от антифашизъм, антикомунизъм, русофобия и русофилство, антиимпериализъм, антиосманизъм, антиислямизъм и други „анти“. В крайна сметка от тези боричкания нямаме нищо. Днес ние сме половин България, половин общество, а също като общност сме с половин бъдеще. Вече е безспорно, че политическата власт не може да обедини нацията и народа, не предлага общоприета алтернатива. Цели 30 години политическата класа не успя да демонтира омразата, да отрече наследството на тоталитаризма и да го заклейми. Не можа да се създаде и да укрепне такава политическа сила, която да даде очакваната нова енергия на обществото. В страната ни господства непредсказуемостта, анархията на мисълта, която не може да се направлява, защото национализмът граничи с фашизма. Ние сме или на последно, или на първо място. Няма европейска държава, половината от гражданите на която да са в чужбина и да не могат да участват в изборния процес, защото не им се осигуряват условия за това. Условията за участие в националните избори за всички чужденци зад граница са еднакви. В Германия турските гласоподаватели упражняват правото си на вот 15 дни по време на парламентарни и президентски избори. По консулства, търговски представителства и гранични пунктове в този двуседмичен период урните са отворени 24 часа. Достига се до 74 процента участие. Освен това гражданите на другите европейски страни, които гласуват в чужбина, имат право да избират свой депутат, който да ги представлява в парламента. Изключение правим само ние. Нашите гласове от 30 години работят за интересите на българските политически партии, за статуквото, обслужващо интересите на олигархията.

От 2009 година урните в Турция са намалени от 139 на 35. За откриване на нови бяха поставени редица условия. Ние и да ги изпълним, отношението на политическа власт към проблема е пасивно. А броят на сънародниците ни с двойно гражданство с право на глас вече е 800 000. И това е демокрация за тях.

Какво прави „Бултюрк“ за преодоляване на тези проблеми, дава ли някаква алтернатива?

Изселническото дружество „Бултюрк“ беше първата лястовичка с искане за гласуване по пощата. Едва след 10 години, и то заради карантината и ограниченията, предизвикани от COVID пандемията, този въпрос стана национален. На срещите на държавния глава Румен Радев с политически сили в Президентството и по време на видео конференцията му с представителите на българите в чужбина, включително и в Турция, почти всички поискаха гласуване по пощата или електронен вот. Затвърди се обаче впечатлението, че българската държава не е в час с повдигнатите въпроси. Като председател на едно от най-големите и дейни изселнически дружества в Турция смятам, че при над милион българи с двойно гражданство, в София трябва да се създаде Министерство на българските граждани в чужбина с отдели за всяка една страна. През 2021 година обезлюдяването на България, демографският проблем и осигуряването на право на глас на всеки гражданин в условията на пандемия се явяват фактори, които директно влияят на демокрацията. Именно по тази причина в българския парламент трябва да има депутати, избрани с гласовете от чужбина, които да са наясно с проблемите на своите граждани навън и да са в тесен контакт с тях. Иначе тенденцията на отчуждаване на българите зад граница от родните проблеми ще се задълбочава.

На срещите на политическия елит в Президентството се забеляза, че конструирането на предизборно съгласие в полза на общонационални цели и някаква обединяваща програма е невъзможно. Част от присъстващите предварително поставиха под въпрос легитимността на изборите на 4 април. Вие какво мислите?

Легитимността е под въпрос предвид предварителната подготовка, дори и в изборите да участват повече от 5-10 % от българските в чужбина с право на глас. Има и друг ключов фактор, а именно съществуването на 585 482 „мъртви души“ в изборните списъци, подготвени от ЦИК. Този въпрос бе повдигнат дълбоко аргументирано и от делегацията на партия „Атака“ на срещата с президента Радев.

Според националната статистика право на глас за предстоящите избори имат общо 5 636 237 граждани, а по списъците на ЦИК техният брой е 6 221 729. На вота през 2017 година „мъртвите души“ бяха 650 000, а на местните избори през октомври 2019 година – 450 000.

За предстоящия вот не се предвиждат предизборни митинги на открито или масови срещи в закрити помещения. Пропагандата вече започна по медиите и социалните мрежи. В надпреварата за манипулиране на избирателите винаги побеждават онези с по-дебелите пачки. Има претендиращи за монопол над малцинствените гласове, но не и радетели за реализирането на равноправна държавна политика в техен интерес. В тези условия е трудно

българите в чужбина да окажат определящо влияние върху крайния изборен резултат. 90 % от тях ще останат само наблюдатели на политическата система на България за следващите 4 години.

Вие и Вашите членове имате ли вече набелязана партия, за която бихте гласували?

Аз не мога да си позволя да призова моите съграждани да гласуват за листата, одобрена от Ахмед Доган, защото кадрите, изредени в нея, обслужват българския застой, интересите на мафията и олигархията, на фашистко комунистическото тоталитарно минало на родината ни – най-бедната и невежа страна в Европа.

Преди да съм видял листите им, не мога да призова да се гласува и за ПП „Ден“, основана от бившия министър на земеделието Мехмед Дикме, от Гюнер Тахир и други познати лица. Стана модерно отскубналите се от ДПС министри, председатели, депутати и някои други личности да създават нови политически партии и движения. Ние обаче ги призоваваме първо да кандидатстват мажоритарно от родните си места, за да видим колко струват и как ги възприема избирателят. Новият път и реформите могат да се направят по-скоро от тези, които са излезли извън България, те могат да донесат демокрацията тук.

Трябва да сме единни в стремежа си да обновим страната, а днес сме разединени по много причини. Ще защитим само онези, които обявят програмна позиция, защитаваща интересите и българите в чужбина и на националните малцинства в нашата страна.

Шенол АХМЕДОВ