и познаваш ли онова чувство, когато искаш да се изкрещиш, но имаш буца на гърлото? Когато искаш да ревеш с глас, за да те чуе някой? Сигурно! А попадал ли си в обстановка, в която искаш да кажеш какво мислиш и да накараш хората да се вслушат в теб, но мълчиш, защото знаеш, че твоят глас е глас в пустиня? Сигурно!

Седнах да пиша с въпросната буца в гърлото. Да изрева всичко, което искам да кажа. Борбата в мен трая няколко дни, не исках емоциите да замъглят съзнанието, но не мога да обещая, че съм била напълно обективна!

Ще разкажа историята си с две пояснения. Първо – пиша, за да благодаря на моите приятели, които никога и по никакъв повод не са имали различно отношение към мен поради факта, че гордо нося турско име.

Пиша също, за да благодаря на всички мои учители, които винаги са ме поощрявали и са ми казвали: “Лозето не ще молитва, иска мотика!” Това ме изгради като човек. Второ – аз съм член на Младежкото Движение за Права и Свободи, уточнявам, за да спестя ровенете в Google.

Това е моят протест! Протестирам срещу статията на съвременния интелектуалец, чиито книги чета с голямо удоволствие – Георги Господинов. В статията му, публикувана в “Дневник” от 18 юни, пише следното, цитирам: “Да не залитне протестът, провокативно побутнат към националистически лозунги от типа “Турци сте”.

Това е под нивото на този протест. Освен това след “Таксим”, а и отпреди това, подобна реплика не може да е обида.” Аз разбирам добрата умисъл в тези думи, но разбирам и друго, че преди “Таксим” е можело да се вика така, защото е обидно, а също така ми става ясно, че не съм български гражданин, защото турците са в Турция, не и сред нас.

Протестирам, защото в петък, 14 юни, бях готова да изляза на улицата, водена от убеждението, че кандидатурата на г-н Пеевски е неприемлива и безочлива. Бях готова, защото се почувствах излъгана. Знаех, че недоволството е оправдано.

Исках да викам за нова България. За България, където искам да има справедливост. За България, където законът е на страната на невинните и чистите, а не на страната на силните от деня. Но отворих фейсбук и видях какво пишат някои. Отворих новинитe и чух скандирания “турци сте”, “не искам да ни управляват турците,” и т.н. И си зададох въпроса защо да отивам там? ТЕ не ме искат!

Протестът е от интелигентни, млади, образовани хора. И аз съм млад, образован, интелигентен човек. И моят хляб е плод на години упорита и усърдна работа, не само моята, а и тази на родителите и учителите ми. И аз се върнах от чужбина, за да градя тази държава.

Защото, макар и етнически турчин, аз съм български гражданин! Сред протестиращите има и много мои приятели. Говоря си с тях, те не скандират тези лозунги. Те казват на хората около тях да не го правят по този начин, но моите приятели са малцинство, както и аз. После видях какво стана и в Благоевград. Не искат Муса Палев за областен управител, защото “тука няма турци.”

Никой не заклейми подобно поведение – или аз не прочетох и чух. Вчера имаше протести и в Пазарджик, попитаха човека защо, а той каза “не е турско тук, нашо е, като е турско тогава да имат валия.”

Уважаеми сънародници, протестирайте срещу партията ДПС! Издигайте лозунги срещу нея. Но не намесвайте баба ми Емине, нито дядо ми Бекир, нито 9 процента от това население, което работи кротко, плаща данъци на тази държава и изучава децата си тук.

Обикновеният човек от тези 9% отива да работи като строител в Германия, Белгия, Израел, за да си ремонтира къщата и за да може да осигури “нормален” живот на семейството си. Проблемите, които той има, са проблемите, които имаме всички.

Проблемите не можеш да ги разделиш на етнически турски и етнически български. Всеки един от нас иска и милее да живее в “нормална” държава. Но, скандирайки гореспоменатите лозунги, блокирате моята борба. Изключвате мен, гражданин на тази страна, който също като вас стои прав на сирените за Ботев.

Не е трудно да бъдеш открит, не е трудно да хванеш “Емине” за ръката пред Народното събрание. И има причина –  “Съединението прави силата!” Не е трудно. Защото Левски е казал  “Мечтая за чиста и свята република, в която и българи, и турци, арменци и гърци ще живеят равни пред законите”. Ако в онези смутни времена, един Българин осъзна коя е общата борба, защо да не вярвам, че 7 милиона могат и сега да го направят?

Мили съграждани, протестирате срещу медийния монопол, тогава не купувайте тези вестници, не гледайте техните телевизии, отидете пред банката и скандирайте. Нека всеки един съвестен гражданин си изтегли парите оттам, нека всеки един съвестен журналист напусне онези медии.

Протестирате срещу Сидеров чак сега? А защо, когато той крещеше от най-високата трибуна “турски изроди,” никой не излезе. Мълчанието съгласие ли е? А да, искаме промени в Изборния кодекс, и днес чух пак от интелигентни политолози, че с промяната ДПС едва ще влезе. Това ли е каузата? ДПС е българска партия като всички останали, а не турска! Тя трябва да носи кръста от политическите си грешки, по същия начин, както другите български партии.

Мили съграждани, ние сме обречени да живеем заедно. Правителства падат и други идват, но бай Хасан и бай Иван продължават да живеят заедно. Ако наистина тези протести са за по-добра България , в която ще живеем всички, не издигайте националистически лозунги срещу вашите съграждани. Отказвам да бъда нечия пета колона, отказвам да ми казват, че съм нискообразована тютюнджийка, а и дори да е така, аз съм гражданин на тази страна. Тук съм се родила и тук искам да ме погребат.

Но не приемам да бера цял живот срама на другите. Не приемам да съм сочена за виновника за всичките несгоди на тази страна. Аз не разбирам нито от сценарии, нито от задкулисни игри. Аз разбирам само едно – че с поведението си някои протестиращи ме карат да мисля, че не съм желаната част от това общество. Но, мили съграждани, аз не се срамувам и мен не могат “да ме страхуват” нито едните, нито другите. Прави бяхте преди, прави сте и сега, аз съм една “мръсна туркиня”!

П.С. от Webcafe.bg: Все пак, ако авторката, която ни изпрати тази статия, си направи труда да дойде на протестите, ще види, че хората, скандиращи тези антитурски лозунги, са пренебрежимо малка част.