Днес, особено в информационен век, когато комуникацията е достигнал своя връх, всички стойности, отново са поставени под въпрос. За жестокостите, масовите убийства и геноцида, извършени по отношение на общностите в миналото, хората се учат години по-късно,а днес бомба, взривена в Газа, експлодира в сърцата на човечеството. Хората вече не вярват нито в световната справедливост, нито на правата на човека, които те сами са наложили, нито на погрешни схващания за демокрацията.

Дали география на вашата страна е съдба?

В частност, отговорът, който абсолютно трябва да знаете, вие и  вашите поколения е – ДА. В страната, в която живеете и която вие наричате Дом, с всички богатства, които имате в недрата й, надземни и подземни, вашето географско и стратегическо положение ще предизвика апетита на някой друг, ако не днес, то това ще стане причина, той да ви атакува утре под измислен претекст.

Това е нещо, което се случва днес и в Палестина?

Това е същата причина, поради която арабите, и случващите се в арабския свят процеси известни под името „Арабската пролет”,  превърнаха  техните местообитания в ад. Истинските причини за  войните, които са се случили преди, също се различават от известните нам причини. Затова е важно да се чете историята! Много важно е да се чете и познава историята.

Има ли значение Крим? Да, и това е много важно.

Черно море играе важна роля в световното управление. В продължение на векове то заема ключова стратегическа позиция. Това е и господстващо място за проливите, намиращи се в непосредствена близост до Кавказ. По тази причина има доминиращи сили, които казват, че остров Крим е невъзможно да е на кримчани.За да се уверите в това твърдение е добре да се проследи историята на Крим.

По тази причина това, което се случи с Крим и народа му, е много по болезненено от няколко страници с информация, публикувани на страниците в Интернет.

И в Крим има страдание, че е невъзможно да се определи и които е невъзможно да се опише. Има тъга, има история.

Не точно, написани причини, никоя история не ще бъде в състояние да смекчи престъплението  и да ги накарат да забравят за страданията.

След руско-турската война от 1877-78 г., се счита за дата за началото на геноцида над турците. Геноцид от Кавказ до Туция, от Босна до Западна Тракия, от Балканите до България и до днес остават малко известни дължи на господстващо положение на световните сили в медиите. Турците са били подложени на  принудителна миграция, извадени с корените, прокудени и безпомощно разселвани, много от вас сигурно приемат гореказаното, като  изненадващи новини.

Депортирането на татарите, с други думи, това е геноцид над татарите, той бе организиран от съветското правителство под ръководството на Сталин. Това е етническо културно почистване, с други думи геноцид.

В тези болезнени събития, случил ли се на 18-20 Май 1944 г.,  около 400 000 наши кримски братя са били насилствено прогонени от родината си, като и са били лишени от възможност да се върнат там.  На 18 май е подписан указ за депортиране, който влиза веднага в сила .

18-19-20 Май 1944 г. им е било позволено за няколко часа да съберат багажа си, и кримчани като животни, са натоварени на камиони на жп гарата.

Повече от 400 хиляди наши братя-кримски турците са били депортирани в такива отдалечени райони като Сибир, в нечовешки условия, във влакове и пътуване с продължителност 2-3 седмици.

Най-малко 150 хиляди души са загинали в изгнание само по пътищата, защото от жажда, глад, болести и неблагоприятни климатични условия.

Въпреки, че са минали  над 80 години, извинение не е получено, материалните и морални загуби на кримската турците не са възстановени, но раните си, все още не са зараснали. Раната все още кърви и днес, и никой не иска да чуе техния глас.

Като Сдружение  „Бултюрк”, ние категорично осъждаме депортирането на татари на 18 май 1944 г., година КОЯТО Е ВПИСАНА В ИСТОРИЯТА КАТО ЧЕРНА СТРАНИЦА. Ние отбелязваме с болка тази дата и осъждаме проведения геноцид . Ние с милост правим помен за всички наши братя и сестри, убити в деня на годишнината. Ние се молим на Аллах за милост. Време е заедно да се помолим за всички души, които дадоха живота и казаха „здрасти“ със смъртта. Да пребъдат душите на нашите мъченици в Шаде, техните гробници – в Нуре, е мястото им – в Рая.

Бъдете здрави.

С уважение,

Рафет Улутюрк – Председател на Сдружение „Бултюрк”