Rafet ULUTÜRK

На първо място трябва да си зададем въпроса:

защо нашият преход от комунистически режим към демократичен преход отне толкова много години?

Ако дадем правилен отговор на този въпрос, ще можем по-добре да разберем настоящата ситуация.

Спомняйки си за каква роля изигра ДПС през 1990 година, можем да схванем защо демократизацията на България се забави.

В онези години в страната имаше силно желание за промяна;

СДС се появи като надежда за народа, жадуващ за демокрация.

Но от друга страна, старата комунистическа партия, която държеше властта, не искаше да изгуби своите позиции, завоювани с години.

За да предотвратят прехода към демокрация, те намериха един специфичен метод – създадоха етническа партия, която да раздели и отслаби демократичния процес.

Ето така се роди ДПС – партия, която уж защитаваше правата на турците, но всъщност истинската цел беше да отклони подкрепата на турската общност от СДС.

ДПС беше просто един политически инструмент, използван за да предотврати пълната реализация на демокрацията в България. Партията насърчаваше емиграцията на младите хора, като по този начин отслаби интелектуалния елит на страната.

Това доведе до липсата на истински лидери, които да се справят с проблемите на обществото. И днес в България нямаме елит или по точно ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ.

През този процес, старите комунистически структури успяха да запазят своя контрол над държавата. Но много рано за тях Парите станаха най-важният фактор, но те не бяха използвани за подкрепа на демокрацията, а за създаване на нови олигарси. В резултат на това България така и не успя да изгради истинска демократична система. Но успяхме да създадем олигарси в България.

През последните години, дори и лидерите, които дойдоха на власт с надежди за демокрация, не успяха да реализират промени, оставайки в сянката на ДПС.

Например, въпреки че Бойко Борисов убеди хората в европейско бъдеще, той задкулисно поддържаше връзки с ДПС, което отново остави демокрацията встрани.

Но напоследък се забелязва голяма промяна в ДПС.

Пеевски, за разлика от предишните лидери-кукли, се изяви като лидер, който може да взима решения и да поема отговорност.

Това е нещо ново за ДПС.

Но за истинска демократизация на България е необходимо не само промяна в ДПС, но и в цялата политическа система.

Ако не осъзнаем това, ще продължим да се въртим в един и същ порочен кръг.

Всяка нова изборна кампания ще довежда до още по-голяма нестабилност, като никой не може да предвиди какъв ще бъде крайният резултат.

Историята ни показва, че за да се постигне истинска демокрация, е необходимо ново начало – не само за ДПС, но и за цялата българска политика.

Един интересен случай от миналото може да ни помогне да разберем трудностите в демократизацията на България.

В началото на прехода, българските демократи, когато видяха турските затворници в Белене, се зарадваха, защото вярваха, че Турската държавата ще стои зад тях. Нашата държава ни тикна тук ние нямаме никой.

Това е символично напомняне, че истинската сила идва от справедливостта, а не от силата на властта.

Турският народ вярва в силата на справедливостта, а не в правото на силния. Това убеждение може да бъде основа за надежда и за истинска демократизация на България.