22 Mart 2021
Беседа с Рафет Улутюрк,
Председател на БУЛТЮРК – Дружество за Култура и Взаимопомощ на Изселниците от България гр. Истанбул / Турция.
Г-н Улутюрк с какво ще се запомнят тези парламентарни избори.
Първо с това, че те са най-скъпите в българската парламентарна история. Днес обществото ни се измъчва като природата ни, която не може да се раздели от зимата за да прегърне пролетта.
На всякъде е киша. Кълновете по българския стълб са толкова разнородни, че и най- подготвения политик не може да ги култучи. Ако редовните избори за 45-ти парламент не се отложат по уважителни причини в последният момент и се проведат ще ги запомним с разнородни неща.
Преди всичко с какво?
Преди всичко с това, че Министър председателя и Председателя на ГЕРБ г-н Бойко Борисов е вече един узрял политик, който с няколко успешни маневри успя да спре влака на нередовните и недефинирани промени в България.
Какво имате предвид?
Миналата година заедно с пандемията у нас започнаха и протестите с искане за промени и оставки. Лозунгите бяха против корупцията и мафията. Тогава ние в „www.bghaber.org” и във в-к „Гласът на Турците в България“ излязохме с метафорична статия, в която корупцията представихме като прекалено наедрял човек, който не отслабне ли, ще пукне. Освобождаването от излишни килограми представихме в два етапа. В първия се топят видимите мазнини около корема, а после се изчиства холестерола от венозната система. В края на първия етап „Отровното трио“ обяви, че в нощните акции са участвали общо 140 хиляди протестанти. Първият етап е безболезнен, може да се регулира с разходки и обилно пиене на течности. Проблемен е вторият етап. Изчистването на кръвоносната система набъбват болезнени циреи. Много хора не се хващат на това хоро. Борисов изглежда знаеше тези подробности и успя да регулира напрежението и успокои процеса. Хората се разпръснаха. Дребната корупция не дразни българина.
В началото използвахте думата „киша“ какво имахте предвид?
Тя е признак на нещо неясно. Ако времето стегне може да замръзне, а ако слънцето ни намигне тя сама ще изчезне. Исках да кажа, че у нас всичко зависи от външните фактори.
Това отнася ли се и за предстоящите парламентарни избори?
Да изцяло. Така обясняваме обществено политическите промени от 1878 година насам. За ролята на външния фактор нашите леви и десни политици са на едно мнение. Така са изложени нещата и от говорителя на ПП ГЕРБ – Тома Биков в последната му книга „Българските революции“, 1878 – 1944 – 1989, която е поднесена на българския читател като предизборно четиво при корона затвореност до 1-ви април и все още е топла по рафтовете на книжарниците. Той е уверен, че новият вятър духа директно от Америка, но важна е ролята и на ЕО, Русия и Турция.
Автор на „Досието на Доган“ е също Тома Биков.
Прочел съм я. Аз лично никога не съм смятал, че българската политическа история е някаква постоянна величина с здрав скелет, която много много не се влияе от вътрешните органи и съдове, а се представя от украсата, която е окачена по нея от външни сили. Вече знам, че и мозъкът на културното ни пространство също не е свързано директно със скелета и е под непосредственото въздействие на геополитическите течения, които обикалят около нас. Ние винаги сме на течение. Хремави сме и може би затова и короната лесно ни свали. Ние сме податливи на външни влияния.
Кое ви направи най-силно впечатление в труда на Биков? Има ли предизборни послания в него?
Доста се спрях на страниците 517 и 518. Замислих се. Има неща, които са адресирани директно към Турците и Българите.
„Не е важно толкова какво е преживяла една нация, а какво е запомнила. Колективната памет е избирателна и несправедлива. Нейните контури се рисуват от съдбата, а не от рационалното и логическото мислене. Общата памет е инстинкт, който би могло да еволюира до способност.“ – пише авторът.
Ако не бяхме пред избори и ако в страната ни не цареше пълна аморфност и не се чуваха стоновете на онези, на които им налагат да живеят зорлен на „парче“, който израз скоро замени „ден за ден“, нямаше да се замислям и мъдрувам върху „преживяното“ и „паметта.“ Паметта е живата история. В нея никога не сме живели „ден за ден“ или на „парче.“ Под въпрос е възпроизводството на нацията, която има естествени цикли, не можеш да се възпроизведеш на парче или на килограми…
Аз не вярвам в „българските революции“, ако у нас имаше три революции отдавна да сме си оправили. Революциите създават култура и цивилизации, а ние сме на вечна опашка за тях.
Горният пасаж не предполага ли ангажираност и ориентация?
Не съм чул някоя нация да разказва сама за преживяванията си. Паметта е от женски род. Тя е потайна и мнителна. Историята се пише от победителите. Литературните образи се налагат от времето. България е майстор на сраженията, но винаги губи войните. Новото начало е в голямата победа, а ние я нямаме. Паметта ни е оформена от чужди. Надявам се 4-ти Април да бъде порив за нещо ново. Например за масов отлив от статуквото.
Може ли да ми преведете примери за дълбоки промени в поведението?
Руският цар Александър III-ти, споделил пред любимия си преподавател по литература Фьодор Достоевски два спомена от богатия си арсенал – лично преживяно. Първият е за щастието като описание на свободата. Той е Първият Руски цар благословен от свободните крепостни селяни. По рано, те нямали право на глас и вместо тях гласували помешчиците. При това първото гласуване те са се докоснали до щастието – Свободата. Този акт за тях е краят и началото в едно.
Датата 10 Април 1990 г. беше един подобен пик на свободата и за нашите Турци. За първи път единно гласуваха за ВНС. Упълномощиха народните си представители с закон да отхвърлят фашисткото и тоталитарно комунистическото минало за да се роди демокрация у нас. Този акт трябваше да зачеркне за винаги мъките ни от края на XIX -ти и целия XX- ти век и да отвори вратата на новата свободна България. “Пръстът, отрязан от шариата, не боли” е единият от тях. Преливащото от мечти въображение беше помрачено от т.н. „възродителен процес“ от държавата и нейните въоръжени сили, които ехидно и насилствено ни „приобщаваха.“ Насилието разцепи нашата лична и колективна памет като главата на Стефан Стамболов. Парадигмата е увековечена в паметник. За съжаление от същия позорен акт у нас се породи „националният герои“ – Ахмет Доган. Нашият народ го нарече „изменник!“ Той измени на духа ни. Вече 30 години е в чужда сянка. Посяга на свободата на Турците в Българя за да им открадне щастието. Опитва се да ги превърне в племе роби като ги остави без история и въображение. Но той не можа да преобърне хода на историята. Затова още в началото казах, че тези избори ще отворят прозорче за обществено отпушване чрез преференциално гласуване и за Турците.
За пробуждането на българските Турци ли говорим.
Промяната се пробужда в паметта ни. Съжалявам, че асоциацията не напомня с нищо на сегашните избори, защото при нас едни имат право да гласуват, други нямат право да ползват преференции, има и една голяма трета група на отдавна умрелите, които гласуват на всички избори.
Думата ми е за първите избори за управител на древно гръцки град. Представете си урната като голяма бяла мраморна плоча и всеки който живее в този град драска с един въглен. При констатирано нарушение на обществения ред и правилата на съвместно съжителство, не знам тогава дали е имало корупция, гражданите можели веднъж в годината да теглят само една черна черта по белия мрамор. Всеки има само един глас, В края на всяка година чертите се броят и ако са по-вече от броя на половината граждани, градоначалникът го изпращали на заточение в един от островите. Тогава внедряването на справедливост се било народно дело. Уж сме Европейска държава но тук сега няма и следа от нея.
Сега у нас избраникът е с имунитет и висока месечно възнаграждение за цели 4 години, а като премия всяка година получава субсидия за всеки глас, без да си мръдне пръста за онези, с гласовете на които той се е изкачил на пиедестала. Достоверните примери се въртят по ТВ екраните като „сараи“, „замъци“, „ловни вили“, „зимни дворци“, „апартаменти с асансьор в спалнята“, „хотели по крайбрежните ни ивици“ и др. Никой не му прави впечатление, че сме първи по корупция, безработица, емиграция бедност и неграмотност в Европа. За това не съм съгласен с г-н Т. Биков, който твърди, че „не е важно какво сме преживели.“ Нашето минало и днешния ни ден са едно цяло. Преживяното живее в паметта ни. Ако сме преживели различни неща не може да имаме обща памет, извоювана обща съдба, общ критерий за истина и лъжа. Сегашната Българска колективна памет е оформена от Иван Вазов и Захари Стоянов. Ако не „Епопея на забравените“ и „Записките по българските въстания“ бяха положени в основата на колективната българска идентичност и памет а разказите на Йордан Йовков, Чудомир и Елин Пелин бяха положени в основата на българската колективна памет, как ли щяха да се оформят нашите взаимоотношения днес?
Тези неща сигурно са свързано с идеологията.
По нашата земи не никне идеология. Всичко е нещо като местният дребен добитък или като кочан от нива, която не е поливана. Някоя година ако хванем нещо по, не можем да й хванем семето. Така е и с идеологиите ни. Ние ги сменяме като потници и после ги вкарваме всички на една пералня и принципните различия изчезват. Така се оформя нашата монолитна колективна памет, за която много пишат. За мен тя е като празна гилза, в която може да се пълни захар, сол, отрова или от всичко по малко. Истината се знае от всички. Промяната трябва да започне от ремонта на фалшивата истина, които ни разделят. За кратко при Александър Стамболийски се появиха и заченки на обща памет. Също ме питат за циганите и за общата ни памет и аз им отговарям със следната легенда:
Когато са тръгнали от Египет към нашия континент, техният си Господ е слязъл от небесата, спрял ги в делтата на р. Нил и ги попитал:
- Къде сте тръгнали бре?
- Отиваме на другия бряг, отговорили вкупом като показали с поглед Средиземно море.
- Какви права ще искате там, попитал ги пак загриженият всевластен.
- Само да просим и нищо друго, отговорили на един глас.
Те не знаели, че законите на Буда не важат в Европа. Преди 30 години единият от тях станал главатар на Турците в България, които имат коренно различни нрави, но като ги помолиш за нещо не отказвали. И така Главатарят приложил на Турците законите на Буда. Вземал и нищо не връщал. Даже им забранил на избори да гласуват на различни политичеки партии и по преференция.
Това валидно е въведено в България 125 години след Александър III-ти, който споделял пред Достоевски и нещо друго за България, където командвал 5-та Руска Армия по време на битките за Русе през 1877 година.
„Възхитих се на Българските селяни в Османските села,“ казал на висок глас един ден Царят и добавил: „гиздави моми, булки, къщи като матрьошките гиздави. Мъже занаятчии, търгуват с два три континента. Изби пълни с вино. Подредени стопанства.“
Достоевски се впечатлил от спомените на своя „ученик“ и нанесъл редица поправки по набрания за печат труд „Спомените“, но все още не е преведена на български.
Това е съдбата, няма какво да се прави.
За много от нас да, но не за всички. Ходът на историята е като на лавината. Тя не се търкаля назад. От както субектът творец излезе от божия храм и с пълна креативност и отговорност гради бъдещето си, не вярва в никакви предначертания и на псевдо богопомазани. Благата са създадени от Човека и грешките са също негови, и са поправими. Те са като двете страни на една монета. Време е да се роди дух за общ градеж и обща памет. Няма непоправима човешка грешка.
Единението е в вярата в доброто.
Да! „В общата памет е истината!“ Ако я имахме, отдавна можеха да отпаднат половината от днешните ни дертове. Познавам един поет, който зове мъртвите да възкръснат за да разместят модулите в мозъците ни, той сигурно има предвид изкривената паметта на живите. В свещената ни книга за Мюсюлманите е отбелязано „да не се вярва много на поетите.“ Образа на дявола не е обрисуван подробно. Знае се, че обича да курдиса тезгях по изборните чаршии. Напоследък за дяволи се пише много. Срещам го и като заглавие на дебели книги.
Писателят Петър Япов озаглави книгата си посветена на Ахмет Доган „Дяволът“. В нея той пише, че „дяволите пируват по избори.“ Това е клопка, на която ние Турците в България паднахме преди 30 години и от свободни станахме покорни роби. Гласуването с превенция е ключът на нашата свобода.
Долу империята на дявола Доган!
Да гласуваме с преференции за:
В МИР Русе за Алисе Муртезова медицински мениджър.
В МИР Разград за Гюнай Хюсмен, народен вожд, Областен управител.
В МИР Шумен за Илтер Бейзатов, креативен бизнесмен.
В МИР Стара Загора за Божидар Х. Станчев.
В МИР Хасково за Мюмюн Сали Мюмюн, надежден бизнесмен.
В МИР Кърджали за Рашит Шюкри Рашит, бизнесмен с иновации.
В МИР Смолян за Хайри Р.Садъков, защитник интересите на обикновените граждани.
Всички те трябва да бъдат подкрепени с гласуване с преференции независимо от коя политическа партия са подредени.
Честита изборна победа!
Благодаря Ви.
