В понеделник, 27 април, президентът Плевнелиев свиква Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който трябва да обсъди развитието на въоръжените сили. Върховният главнокомандващ готви този съвет от четири месеца. На него той се надяваше да уговори изпълнителната власт и парламентарно представените партии спешно да отпуснат повече пари за войската, както и да стартират модернизационните проекти за армията.

Дни преди КСНС, във вторник, премиерът Борисов се срещна с Хойт Ий, заместник на помощник-държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия. След срещата Борисов бе категоричен: „Военните самолети ще изчакат, трябва да си пооправим малко държавата, да си върнем финансовата дисциплина, пък тогава ще купим и нови самолети. Като свършим всичките тези работи. Имаме разбиране от САЩ и НАТО по въпроса.” Според премиера Америка е проявила разбиране, че сега нямаме пари да купим изтребители, които да заменят руските МиГ-29. До момента сред обсъжданите варианти са нови шведски ”Грипен”, употребявани F-16 и втора ръка ”Юрофайтер тайфун”. За авиопревъоръжаването трябват над 1 млрд. лв.

Премиерът беше категоричен, че повече пари за армията няма да има през тази година. Да не говорим за изпълнението на останалите модернизационни проекти като покупка на 3D радари, възстановяване на противовъздушната отбрана и ремонт на фрегатите.
На практика Борисов обезсмисля провеждането на този КСНС, тъй като темите, по които ще се дискутира, на практика остават финансово необезпечени от изпълнителната власт.

Бомбата на раздора между премиера и президента обаче беше поставена от служебния военен министър Велизар Шаламанов. За два месеца той успя да изготви дузина документи, брошури, книги, тетрадки и пр. канцеларски материали, част от които успя да прокара дори през Министерския съвет. Най-голямата издънка на Шаламанов е, че постави срокове за изпълнение на задачи, за които са необходими стотици милиони левове.

На 3 април изтече срокът за внасяне в МС на пакета от проекти за модернизация на армията, който беше записан в приетата от служебното правителство национална програма „България в НАТО и в Европейската отбрана 2020”. Беше поставен срок до 15 март т.г. да бъде направен преглед на Устройствения правилник и преглед на структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната. До тази дата трябваше да бъдат актуализирани и правилниците за работа на няколко съвета – по отбранителни способности, по въоръженията и програмния съвет. Не е ясно дали това е свършено и ще бъде ли обявено.
Най-неприятното е, че Шаламанов подведе президента, който отиде през септември на срещата на върха на НАТО в Уелс и гордо заяви, че бюджетът за отбрана на България ще достигне 2% от БВП. Плевнелиев обеща армията ни спешно да се модернизира, а български войник повече да не докосне руско или съветско оръжие.
Е, това явно няма да се случи. И когато дойде следващ висш представител на НАТО и попита защо не си изпълняваме поетите ангажименти, с пръст трябва да се посочат виновните – президентът Плевнелиев и неговият служебен военен министър Шаламанов.