Рафет Улутюрк
Дата: 20.06. 2021 г. DK

Автор: Рафет Улутюрк – Председател на изселническото дружество БУЛТЮРК и Главен координатор на предсрочните избори на 13 Юли 2021 в Турция.

Единение и Разединение

Откакто в София управлява предизборното правителство на Министър председателя Генерал Стефан Янев, главната ос на политическото противоречие се измести. Тук в Турция, нашите гласоподаватели, които се информират за развоя на предизборния двубой предимно по кафенетата от „НОВА ТВ“ и „бТВ“ винаги се появява някаква шумотевица, все едно ще има национален първенство по свободна борба и техният любимец Сл. Трифинов с някаква много грациозна хватка ще тушира 10-то кратния шампион на избори в България Б. Борисов.

За съжаление, откакто временното правителство успя само за един месец да разчупи леда на мафията и олигархите и започна да пуска водолази не само по дъното на Черноморе за да търсят падналия „МИГ 29“, а и в дълбочините на родната политика, определена от Президента Румен Радев като обществено блато, нашите всезнайковци замлъкнаха и започнаха пак да ближат старите си рани по няколко нови теми:

 –  може ли да има демокрация в една държава, която постоянно лъжи гражданите си;

– дали в уж еднонационална държава може да има демокрация и справедливост за всички етноси и

– дали царствата, които в миналото са имали еднакви абревиатури, могат в бъдеще да се обединят или слеят под един символ?

Първата тема за лъжливата държава е нова, появи се след като учителя пенсионер Мехмет Каракая е гледал на видео разказа на историка Иван Тенев, за Тодор Живков, че е син на Цар Фердинад и е чичо на Цар Симеон Втори, който продаде царството си за да стане 4 години министър председател на България (2001-2005 г.).

Удивителното в този разказ, който води до остри спорове е това, че Фердинанд, който започва покръстването на Помаците още през 1913 г., а синът ми Борис Трети продължава същата щуротия от 1935 до 1944-та година, извън брачния му син Тодор Живков, който управлява България от 1956  до 10 Ноември 1989 г., започвайки от 1962 г. покръства първо циганите, от 1964 г. пак се заяжда с Помаците като между 1972 и 1975 г. им прави погром след погром и приключва с кървавите си приключения с опита за геноцид над Турците – най мирните и всеотдайни граждани на страната.

Необяснимото тук е, че Симеон Втори, който е от същия род Кобург, за първи път кани Българските Турци да участват във политическата власт, да управляват България като министри и заместник министри.

Тук най-горещата точка на спора се разпалва при диспута – дали Българския народ би тръгнал да покръства и побългарява Цигани, Помаци, Гагаузи, Татари, Черкези и Турци и да прави национален тюрлюгювеч, ако се знаеше, че Т.Живков е извънбрачен син на Фердинанд, който изпълнява някакви външни нареждания. Сега вече се вижда, че и той се е заплел в някои зависимости като Борис Трети. Иначе, всичко смятат, че българската история през 20-ти век все още е мътна, рано е да се пренапише, защото мътният процес продължава.

Почти всички са на мнение, че ако се знаеха истините нямаше да ги има, първо трите български катастрофи през 1918-та, през 1944-та и после през 1989-та г. и нямаше да я има трагедията Б. Борисово време. За да има пълна яснота по тези и др. въпроси, пък трябва да се открият и Руските архиви, които са строго секретни още от 1918 г. Изключително е важно и се очаква с любопитство още едно откровение, може би в четвърти том на разузнавателни излаяния на Генерал Тодор Бояджиев, близък приятел и съратник на английско-руския шпионин Ким Филби (1912-1988).

Интересен е факта, дали в талоните предадени от топ агента на Борис Трети – Николай Гешев – на английския резидент в Истанбул К. Филби през 1944 г, които от 75 години се съхраняват в Московските архиви с 186 имена комунисти е и името на Т. Живков? Спора винаги се задълбочава в точката дали една нация може да има ясна съвест, ако вожда й се е заплел в различни каши и с фалшиви тези и твърдения и лъже, тормози и измъчва народа си!?

Втората предизборна дискусионна тема, а именно дали в уж еднонационална държава може да има демокрация и справедливост за всички етноси?

В европейската история времето на нациите беше 19-ти и 20-ти век. Какво било било! Единна българска нация през тези 200 години не можа да се създаде. Не може през 1984-1985 г. на сила да покръстваш 1 250 000 български граждани Турци и да ги обявиш за „Българи“, а през 1989 г. 360 хиляди от тях да ги гониш с български паспорти в Република Турция, защото са Турци. Питам се как да не вярвам, ако някой ми каже, че България се управлява от „кундурджии!“ – първи занаят на обущаря Т. Живков.

Много съжалявам, че не можах да намеря някаква книга за „изкуствено създадена нация.“ Вярвам, че тук не става въпрос за кръвосмешение. Нещата са в кодовете на жизнения път. Ние казваме, че и Турците и Българите сме дошли до долното поречие на река Дунав по различно време, но сме извървели същия път от Централна Азия с цървули. Едните сме обиколили Черно море от горната част а други от долната страна. Но сме тръгнали от едно огнище. Но днес сме „различни.“ Българите като казват, че са Европейци, значи възприемат света в очите си, а номадите Турци са слухари. Никой в България, особено онези, които някак си са успели да направят няколко стъпки по политическия пиедестал, никога няма да признаят, че има огромна разлика между Анадолските и Българските (Балканските) Турци. Даже няма да се вслушат в няколко тона от музиката на Българите и Турците и на другите наши етноси.

На мен много силно впечатление беше ми направило една снимка на бившия Зам. Председател на ГЕРБ г-н Цветан Цветанов щракната на Роженския събор с потури, йелеци гайтанлии, с кривнат калпак да слуша каба гайда, която в различни диези свиреше само на 2 ноти „сол“ и „ла“ и обратно. И той там се изказа за изконните корени на Българите. Но за това, за което той говореше, не са никакви Български корени и от тях не извира български култура. Културата също не е тюрлюгювеч.

Немският философ Фридрих Ницше е казал, „всичко може да се промени, но очите остават същите…“ Той виждаше очите на присъстващите – жълти, зелени и сини – а не можеше да види своите, на близо не четеше река, за да види в огледалото на водата своите.

Турците, както казах са слухари и са настроени по-творчески към тези нещата. Когато историята им е наложила Исляма и Арабската музика, те много са се назорили. Защото последната е по ритъма на камилите, а в техните души тропат копитата на конете или свисти вятъра на степите. Те са единствената нация, която първо излиза от религиозния воал на Ислямското мрънкане с ритмите „нихавент“ и „кюрдеви хиджаскар“ (не променени старо турски наименования) и когато в началото на 20. век в Тракия се появява „градската песен“ те също я възприемат и се появява у нас Турска градска песен много близка по звучност до българската. Сега когато по българските ТВ програми пускат турски филми озвучени с ритъма „нихавент“, усещам кака българите наострят слух.

При внимателен прочит се усеща, че българите с азбуката и глаголицата са имали шанс, но не им е повървяло с религиозния гнет на гръцките епископи, които векове наред не са им дали възможност да се организират вертикално в духовната и материална сфера. От всичките кривини в нашата обща история, като последно не може да се намери правилния отговор на въпроса, дали една общност, която въпреки травмите на многото пречупвания в близката си и далечна история е успяла с помощта на външни сили да създаде държава. Смятам, че тя е в състояние да създаде справедливо е демократично общество за всичките си етноси, живеещи в пределите й като съхранява особеностите на духовния бит и идентичността им. За моите „хъшове“ на 21 век, тук край Босфора, този проблем и изключително интересен. Тук не става въпрос за някакви „душевни граници“, а за общ небосвод, който всеки момент може да се появи.

И третата тема на нашия всекидневен идеен сблъсък е

дали царствата, които в миналото са имали еднакви абревиатури, могат в бъдеще да се обединят или слеят под един символ?

Вие, уважаеми читатели сигурно знаете, че начертаната абревиатура на надгробния камък на Хан Кубрат, основател на Велика Българска държава в землището на реките Дон и Волга през V. и VI. (632 г.) е един чатал с по една линии страни (ıYı), която е абревиатура и на Османската държава през 1299 г. на Турския род “Кайъ”, продължител на родовия клан „Бозок“, който идва от Централна азиатската цивилизация „Туран.“ Отговорът, който търсят нашите не формални дискусионни клубове е и причините, защо след години българската абревиатура е променена с лъв.

Разбира се променя се и Турската символика. Тя вече 6 века е полумесец и звезда.

Но има нещо, което не се променило и за двата народа:

След общо националното Майско въстание на българските Мюсюлмани през 1989-та година и по време на  първото участие на Движението за права и свободи (ДПС) в изборите за Велико народно събрание през пролетта на 1990 г. възниква и сегашния символ на партията, а после и на всички Турци Мюсюлмани и борци за човешки права у нас – двете маслинови клонки на син фон – символ на диалога и мира в България, създаден и начертан от видния наш интелектуалец Хикмет Ефенди, който е и автор на първата предизборна програма на ДПС.

Сега пик се появи и символа на Обединена Европа с нов отворен за нови членове млечен кръг от звезди.

Все още без отговор остава въпросът за крайната цел. При турците това е винаги движение напред и нагоре към нови добродетели и благоденствие в цялост каро минало и бъдеще. Оставам с впечатлението, че българите в новите си пориви не искат да се натоварват с уроците на миналото. Целите са осъществими само, ако цялото обществено се ангажира с тях. Иначе обща алгоритъма не може да се създаде. Защото нашето общо съществуване от само себе си не е крайно постижение. Втория му етап се реализира чрез качеството на обществото, в което ние заедно живеем. Ако обществената структура е „хаос“ не може да имаме големи очаквания. Ако качеството на образователната ни система се измерва с 40 % неграмотни сред завършилите 8 клас – не искам да коментирам.

Дали еднаквите апретури и символи в историята ще обединяват в бъдеще нациите и народите е един открит въпрос, на който могат да отговорят само мислителите като Галилей и Нютон, които са казали, че „всички материални неща могат да се обяснят с цифри, защото те са абстракция и нямат претенции към миналото и бъдещето на човечеството.“

Ние Българите и Турците и да не сме започнали абстрактното мислене с цифри и за двата народа поради различното обстоятелства от третото столетие насам е било забранено даже философстването ни, но в същността ни имало винаги еднакво отношение към познанието като сме търсили истината в дължината, ширината и дълбочината, значи в безкрайността. 

Според мен, разликата между Българи и Турци не е в нищо друго освен в това, че абстракцията на Турците започва с точки, а на българите с чертички. От съединението на две точки се получава чертичка (права), раздели на две от нея се получават две равни части, които на пресечната точка или се сплотяват или се разединяват. Аз съм за единението.

Благодаря