Методи Андреев

Новата номинация на Кристалина Георгиева за важното състезание за генерален секретар на ООН не е просто един механичен акт. Трябва да направим анализ какво се случи с кандидатурата на Бокова. Оказа се, че малката група от доказани демократи, които се обявихме срещу нейната номинация още преди две години и неотменно поддържахме позицията си,  бяхме прави, макар че бяхме сатанизирани и обивинени за доносници. Тази кандидатура от самото начало беше ясно, че разделя нацията, а не я обединява. Бокова гледаше на това състезание за ООН като на лична битка за нейното оцеляване и лично уреждане. Типична наглост на номенклатурчика комунист, която сега блесна с пълна сила. И за слепите, и за глухите вече е ясно, че тези, които я подкрепяха – от средите на ДС, БКП и олигарси, рожби на социализма, са гледали на тази номинация не като повод за успех на България, а като на кандидатура за своеобразен реванш на посткомунистическата номенклатура и остатъците от ДС. Не на последно място, много от тези, които я подкрепяха, се надяваха на топло и доходоносно място в системата на ООН. Те вкупом обясняваха, че не става дума за битка между личности, а за битка между държави. Бокова олицетворявала България. Ще използвам сега техните камъни по техните глави. След днешната достойна позиция на българския премиер, тези защитници на Бокова, ако са достойни българи, трябва да подкрепят новата номинация, а не да реват за провалената дъщеря на БКП.

Още от самото начало беше ясно, че номинацията на Бокова е все едно „Лудогорец“ да разчита на победа във Висшата футболна лига с нападател, който е със счупен крак и едно око. Наглостта на Ирина Бокова да не се отказва от надпреварата и да не признае новата номинация на правителството – Кристалина Георгиева, надминава даже наглите думи на нейния брат, който приемаше “вината само с мезета”. Явно наглостта при комунистите е безгранична и интернационална.

Сега рубладжийските партии, които застават зад Бокова, са изпаднали в истерия. Но точно този феномен е описан блестящо от големия родолюбец и патриот Димитър Талев в романа му „Завой“. Там пророчески казва: „И да знаеш, Минке, последният комунист ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ!!!“

Даже и руската федерация признава суверенното право на българската държава кой да бъде нейният представител в битката за ООН, но единствено българските рубладжии се противопоставят, защото са безродници.