Написано от Георги Михайлов, desehistory.com

Преди 25 години, на 3 май 1990 г., в мъки угасва поетът бунтар Мехмед Карахюсеинов. Той е от малцината реално въстанали срещу „възродителния процес” и насилствената смяна на имената на българските турци, но не със съпротива, а с лична саможертва.
Една човешка факла срещу насилствената смяна на имената

На 1 февруари 1985 г. поетът се самозапалва в двора на малка семейна вила край Княжево. Прави го не демонстративно, а като протест срещу демагогията на Политбюро на ЦК на БКП и комунистическата върхушка, която се опитва да приложи със сила асимилация на българските турци.

Според директивите на компартията тогава „възстановяването на българските имена” се представя като „революционно дело”, което трябва да доведе до „ускоряване на процеса на освобождаване от религиозни, консервативни и националистични отживелици”, до „формиране на боево, класово-партийно социалистическо самосъзнание” сред българските турци и „създаване на морално-политическо единство на българската нация”.

Мехмед Карахюсеинов | Снимка: Семеен архив на М. Карахюсеинов.