Рафет УЛУТЮРК
Историята понякога се запомня не само с това, което лидерите са направили за народа си, но и с това, което не са направили.
За турците и мюсюлманите в България, доносникът Ахмед Доган е символ на тази дилема.
Общество, което 35 години е вярвало, че правата му се защитават, днес е принудено да се изправи пред истината.
Но тази истина рисува изключително жестока картина: Турците в България са били притискани под сянката както на потисническия комунистически режим, така и по време на демокрацията, от лидерите, излъчени от самите тях.
Злоупотребата с една борба
Турците в България бяха изправени пред голяма асимилационна политика през 80-те години и началото на 90-те години на миналия век. Имената им бяха променени, културите им потискани и свободите им отнети.
През този период появата на един лидер, който да успокои тези страдания, беше надежда за обществото.
Доносникът на българската комунистическа партия Ахмед Доган се появи на политическата сцена през 90-те години. Но с времето започнаха да излизат обвинения, че той не е бил спасител, а по-скоро част от комунистическия режим. Връзките му с Държавна сигурност и агентурното му минало поставят под съмнение искреността на борбата му за народа.
Той започва да се възприема не като лидер, който се е борил за освобождението на народа си, а като фигура, използваща техните страдания като политически инструмент.
35 години загуба и измама на народа
Днес, когато погледнем назад, виждаме, че Турците в България са били жертва не само на репресиите на режима, но и на предателствата на собствените си лидери. Ахмед Доган и движението “ДПС”, което той водеше, обещаваха освобождение за народа, но зад тези обещания стоеше голяма сянка. Твърденията, че ДПС е създадено като “проект” с основната цел да възпрепятства истинската свобода на турското и мюсюлманското население и да ги контролира, вече са неоспорим факт.
През този период народът не само, че загуби правата си, но и загуби доверието си в своите лидери.
Доносникът Ахмед Доган експлоатира борбата за свобода на народа си само за политически и материални ползи; използвайки народа си като инструмент, той пренебрегна техните надежди и бъдеще в името на своите лични интереси.
Тези 35 години, прекарани в неговата сянка, се оказаха тъмен период за правата, свободите и бъдещето на Турците в България. Този процес не разтърси само народа, но и интелектуалната част на обществото. Българските интелектуалци, вместо да стоят до народа, често оставаха мълчаливи и не успяха да се противопоставят на натиска на системата. Академиците също бяха част от тази бездейност, което подчертава колко слаба беше интелектуалната същност на страната. За съжаление, тези интелектуалци ще останат в историята като група, която игнорираше борбата на народа си и загуби съвестта си.
Жалко, много жалко…
Днес най-болезнената истина за Турците в България е, че правата им не само, че бяха отнети от режима, но също така бяха ограбени и от техните собствени лидери.
Доносникът Ахмед Доган и подобни фигури откраднаха надеждите на обществото и години наред го заблуждаваха.
Поставяйки своите интереси над волята на народа, те помрачаваха бъдещето на този народ.
Но това заблуждаване не се ограничи само до лидерите; за съжаление, интелектуалци и академици също допринесоха за това. Дори някои академици пишеха книги колко е умен и т.н.
Книгите, речите и защитаваните тези, които бяха написани и произнесени през този период, в крайна сметка се оказаха неверни. Тези интелектуалци измамиха народа и попречиха на обществото да види истината.
Българските академици заблудиха народа
Време е ясно да разобличим тези академици и техните погрешни възприятия. Народът не трябва да вярва на техните фалшиви знания, а трябва да търси истината. Това не е само неуспех на един лидер, но и грабеж на бъдещето на един народ и общество, било то съзнателно или неосъзнато. Тези фигури, които се опитваха да бъдат глас на турците в България, но в същото време отслабваха съзнанието на народа и подкопаваха борбата за свобода, носят тежка отговорност.
Трябва да се пишат книги и за тях, разкривайки как са излъгали или подвели хората.
За съжаление, днес ни липсват истинските интелектуалци.
Истинските интелектуалци са тези, които стоят до народа си, защитават интересите му и търсят решения на проблемите на обществото. Но този дефицит е отражение не само на днешния ден, но и на миналото.
Поради това народът трябва да бъде по-внимателен и да разбере кои са истинските интелектуалци.
Но вече е време да се събудим.
Тези 35 години, прекарани в мрак от комунистите, трябва да бъдат предупреждение за Турците в България.
Мястото на безкритичното доверие към лидерите трябва да бъде заменено с храброст за поставяне на въпроси и търсене на истината. Защото истината е най-силното оръжие на народите.
За ново начало
Днес турците в България и мюсюлманите трябва да имат куража да оставят болката от миналото зад себе си и да направят крачка към по-светло бъдеще. Защитата на нашите права е възможна не само чрез вяра в един лидер, но и чрез поставяне под въпрос на миналото и действията на този лидер. Историята осветлява бъдещето само когато се извлекат уроци от нея.
Ако все още има хора, които следват този лидер, нека не забравят, че те също са станали част от комунистическата система.
От този момент нататък всички, които се присъединяват към тях, ще станат врагове на народа.
Това трябва да бъде разбрано и така ще бъде записано в историята и след нас.
Никой не може да спре народа
Годините, прекарани в сянката на доносника Ахмед Доган, показват как, независимо от уважението към силата, устойчивостта и историята на едно общество, то може да бъде унищожено в ръцете на неправилен лидер.
Тези години разкриват как бъдещето на не само един народ, но и на цяла нация може да бъде помрачено. Трябва вече народът да вдигне глава и да се насочи към места, където няма лидери от старата ДС или комунистите; трябва да се опита с младите.
Но не бива да забравяме, че когато народът реши да се изправи, нито една сянка не може да попречи на пътя му.
За съжаление, тези 35 години бяха загубени.
Но наистина жалкото е да пренебрегваме тази загуба и да пропуснем възможността да извлечем урок от историята.
Днес е време да се освободим от тежестта на миналото и да започнем отначало.
Време е да се борим за истинска свобода. За да постигнем това, трябва да четем и да търсим хора, които знаят и могат.
Трябва да се гледа не само какво говорят, но и какво са направили за народа досега. Важно е да се обърне внимание на това, какво е говорено преди година, пет години и десет години, преди да се изкаже нещо днес. Това е истината…
Тези, които все още следват този лидер, доносника Ахмед Доган, са врагове на народа, и така ще бъдат запомнени в историята.
И така ще ги запишем ние, за да останат в историята.
