Кратка характеристика на променилата се политическа обстановка след появата на нови играчи на обществената сцена в Турция.

Не може да се каже, че новото роене в турското политическо пространство започна на 23 юли т. г. – дата на която се проведе втория тур на местните избори в Турция. Защото тогава 900 хиляди гласоподаватели се отцепиха от управляващата от 2002 година насам Партия на Справедливостта и Развитието (ПСР).

Те бяха със семействата си на хранилка в общинските управлявания на ПСР, а тя загуби изборите почти във всички големи градове на страната. Процесът е още по-дълбок и е поредна брънка от верижното раздробяване на анадолската политическата маса, оформена още през 60-те години на миналото столетие от Неджметин Ербакан като единна политическа формация, а именно: Партия на националния ред, Партия на Националното спасение, Партия на благоденствието, Партия на добродетелта и Партия на щастието. Всички те са политическо и религиозни формирования отговарящи на съответните етапи на развитие и укрепване на Анадолска буржоазия, която е на политическата арена вече 70 години.

Основното противоречие, което трябваше да реши тази млада сила в модерното турско политическо моделиране, ръководена от Лондонския възпитаник, академик – ислямист Н. Ербакан бе заличаване на светския характер на турската държава, основана от М.К. Ататюрк, залегнала в републиканската конституция, зорко пазена от военните.

През 2001 г. се осъществи 6-тото преформатиране на анадолската политическа класа. То бе осъществено под ръководството на сегашния Председател на ПСР и Президент на Република Турция Реджеп Тайип Ердоган. Същият тогава е кмет на 15 милионната Голяма община Истанбул. Той успява преди 18 години да отрича правотата на политическите рамки на Н. Ербакан и да привлече цялата ислямистка- консервативна-анадолска политическа класа в редиците на новата ПСР, ръководено от него.

Той призовава за ревизия и премахване на светския характер на политическите принципи на държавното устройство на Турция на базата на личните права и свободи, особено обещава право на свободно обличане на жените в учебните заведения и на место работа и настоява  за премахване на опекунството на военните над политическата власт чрез конституционни промени.

През 2002 година ПСР печели парламентарните избори и вече 17 години неотлъчно еднопартийно управлява страната.

Един от основателите на това успешното политическо движение – ПСР е Проф. Ахмет Давутоглу. Той е уважаван академик – университетски преподавател, външно политически съветник на Президента Ахмед Неждет Сезер. А след 2002 година до 2016 година той е последователно Министър на Външните работи, последните две години Председател на ПСР и Министър председател на Турция. Той е известен и в България с книгата си „Стратегическа дълбочина”, в която разработва политическа стратегия, която ще превърне Турция в “централна държава в турско езичния регион и на Балканите.”

На 12 декември 2019 година А. Давутоглу свика учредителен конгрес на новата си партия – Партия на “Бъдещето” – в същата зала на „Хотел Билкент” в Анкара,  където бе учредена и ПСР преди годи. Емблемата на Партия “Бъдещето” – зелен лист от чинар, украси салона. В словото си той обвини Президента Реджеп Ердоган в некомпетентно еднолично управление и в тотално отстъпление от първоначалните основни принципи на ПСР. Посочи примери от икономически спад и високата безработица. Остро разкритикува външната и особено Близко източната политика на президента. Призова за отхвърляне на Президентското еднолично управление и настоя за нова конституция, за демократична парламентарна система и за равнопоставеност на властите.

Политическите наблюдатели в Турция, които на последните местни избори предвидиха с голяма точност окончателните резултати, обявиха, че при едни евентуални предсрочни парламентарни избори “Партията на “Бъдещето” ще спечели 4-4.5 % от гласовете и то не само от избирателите на ПСР, но и от Партията на Националното Действие – ПНД, а също от Демократическата партия на народите – ДПН – лява социалдемократическа партия на Кюрдското малцинство в Турция.

Сред основателите й изпъкват бивши министри, областни управители и бюрократи от годините, когато А. Давутоглу беше Министър председател на Турция.

В Турция вече се знае, че на 27 декември т.г. в Анкара ще се събере учредителен конгрес на още една политическа партия с почти същите искания. Тя също е от дясно ислямистко-консервативното котило. Председател на партията, името на която все още не е обявена, ще бъде Али Бабаджан – бивш зам. министър председател, Министър на външните работи и Министър на икономиката в Правителствата на Ердоган, който също бе освободен от всички заети от него постове през 2016 година, заедно с Давутоглу.

Докато А. Давутоглу обяви, че ще изгради партията си по силата на демократическия централизъм като принцип на партийно строителство, то партията на Бабаджан вече има покрив от изтъкнати политически личности като Абдуллах Гюл – Президент на Турция от 2007 до 2014 година, Мехмед Шимшек – Министър на финансите и др. Партията разчита на гласовете на заможните, на средния слой и алевии, които смятат, че са ощетени при Ердоган и гласове от Кюрдската буржоазия. Статистиката сочи, че Бабаджан ще получи около 11-12 % подкрепа от избирателите. В случай, че двете партии се обединят тя пада на 12 %.

В настоящия момент в Турция има два политически фронта:

– на Републиканците, в който участват Партията на Справедливостта и Развитието на Р.Т. Ердоган и Партията на Националното действие на Д. Бахчели.

– Вторият фронт – Национален фронт – обединява Народно Републиканската партия на К. Кълъчтароглу и Добрата партия на М. Акшенер. С учредяването на двете нови политически партии се предполага създаване на нов предизборен фронт в Турция с участието и на по малки политически субекти, които евентуално ще претендират за 15-18 % от  гласовете на турския меджлис.

От новите партии – партията на Давутоглу е създадена за сега без външна намеса в политическия живот на страната, защото такава не е възможна след метежа на 15 юли 2016 година. Който работи или който е с външни връзки ако се усети това от хората тази партия остава под бариерата. Това е сигурно. Преди вТурция нямаше правителство без външна намеса но вече в Нова Турция това е невъзможно. Защото хората поумяха и преди да гласува питат разпитват и накрая като застане пред урната, той мисли само за Турция. Ако повярва, че ще спечели Турция – тогава си дава вота на тая партия. Важното за хората е: “Ще работи ли за Турция или НЕ”.