В крайна сметка става въпрос за пари.

Проблемът на България е в политическата корупция и това, че огромна част от публичните ресурси са в ръцете на малък олигархичен елит. Който и да е на власт, икономическите ползи винаги отиват на едно и също място. Интересите на този елит не се променят, променя се само фасадата на политическата формула. Върви непрекъсната имитация на реформи, за да може всъщност нищо да не се промени.

Контролът върху медиите, съдебната система, тайните служби и независимите регулатори, позволява обществените ресурси да се източват в неограничени размери, защото липсват ефективни защитни механизми.

Да, става въпрос за главно за пари, но и за принципи и ценности

Потъпкването на базовите ценности на свободното общество и принципи на демократично управление, позволява българските граждани да бъдат системно ограбвани от своя политически елит. Ограбването е на две нива. Крадат се средства от бюджета, държавните фирми, еврофондовете, държавните инвестиционни проекти, но и нещо по-лошо. Открадната е надеждата за промяна и развитие в бъдеще.

Централна роля в схемата за възпроизводство на този порочен модел, популярен като моделът “КОЙ”, от мандат на мандат играят Висшият съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата.

В продължение на няколко години, с последователна политика в рамките на три политически мандата, корупционното задкулусие, обединено около ДПС и ръководено от депутата на движението Делян Пеевски, придоби квалифицирано мнозинство – 16 от 25 члена на ВСС. Това мнозинство избра за главен прокурор Сотир Цацаров, което го постави и в дългосрочна зависимост.

Заедно с подвластните на Пеевски жълти медии, прокуратурата е основното оръжие за репресия и омаскаряване на основните политически и граждански опоненти на ДПС и на партията, с която ДПС текущо
“консумира” властта. В момента това е ГЕРБ. Преди това беше БСП, по-преди отново ГЕРБ.

Липса на опозиция = голямо корупционно мнозинство

Оплюването на опоненти, съчетана с изкушенията на корупцията, доведе до простия факт, че в България няма политическа опозиция. Гласуванията на промените в Конституцията ясно показаха, че в парламента има широко корупционно мнозинство от над 204 гласа от 240, включващо всички политически партии без половината от Реформаторския блок. Всеки от въпросното мнозинство по някакъв начин е “уреден”, “доволен” или заплашен.

Липсата на опозиция и фактът, че една партия подкупва и шантажира останалите е причината, всички опити за реформа да са толкова болезнени и с непоносима лична цена за дръзналите “реформатори”.

Министърът на правосъдието Христо Иванов и ко-лидерът реформаторите Радан Кънев изпитаха това на гърба си. Те бяха буквално потопени от “помията” на медийната група на ДПС в седмиците преди гласуването на Конституцията в парламента.

Чрез мнозинството си във ВСС и някои ключови кадрови назначения в съдебната система, ДПС и Пеевски започнаха да изграждат мрежа на корупционно влияние и в съда. Как функционира тази мрежа стана доста ясно от изтеклите записи между съдия Ченалова и съдия Янева – с политически натиск, договорки, услуги, пари и неслучайно разпределение на ключови дела.

Записите и интервютата на Ченалова публично потвърдиха, че основното влияние върху решенията на ВСС в момента идва от Делян Пеевски и Бойко Борисов, чрез главния прокурор Сотир Цацаров. Важна роля в описаната мрежата има и председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев.

Ключовата подробност е, че влиянието на Борисов, преминава през мнозинството на Делян Пеевски във ВСС.

Обсада на последната крепост

Различните съдилища са единствените останали овластени институции, които могат да защитят законовите права на българските граждани. Затова съпротивата на лобито на ДПС и Делян Пеевски срещу автономията на съдиите и обществен контрол над прокуратурата е толкова ожесточена.

Това е битка за последния оцелял бастион на независими институции и демократична държавност, който е в състояние да защити правото на свободно изразяване и различно мнение, правото на собственост, правото на избор.

Вместо да се подобри, с този вариант на “реформата” положението в съдебната система се влоши драматично.

Аритметика на съдебната реформа

В момента ДПС и Делян Пеевски контролират ВСС, държейки в различни форми на зависимост 16 члена от общо 25.

Тези 25 члена са разпределени както следва – квота избирана от парламента е 11, професионалната квота на съдиите, прокурорите и следователите – 11 и “тримата големи” – председателите на ВАС и ВКС и главния прокурор, по право. Самите “големи” се избират от ВСС и потвърждават с указ на президента.

Краткосрочната цел на разделянето на ВСС на две колегии съдийска и прокурорска беше съдиите да се самоуправляват, независимо от прокурорите и с по-малко влияние от политиците. Очевидно когато прокурори избират съдии има конфликт на интереси. Прокурорът е страна в процеса, а съдията решава делото.

Затова идеята беше да се създаде съдийска колегия в рамките на ВСС от 13 души, като в нея влязат 6 представители на съдиите, председателите на ВАС и ВКС и 5 души от парламента. Представителите на гилдията на съдиите биха имали лек превес в такава структура, което е предпоставка за тяхната независимост.

Втората идея беше да се въведе принципа на отчетност пред обществото за прокуратурата, като се засили квотата на парламента в прокурорската част на ВСС. Затова беше предложена колегия от 12 човека, състояща се от главен прокурор, четирима прокурори и един следовател и 6 души, избрани от парламента. Само по себе си това нищо не би могло да промени в момента, но оставя теоретична възможност някога в бъдещето промяна да е възможна.

С един куршум – две реформи

Какво се гласува и кое предизвика кризата? Депутатите, (всички без половината от Реформаторския блок), преместиха един човек от парламентарната квота от прокурорската колегия в съдийската. Така с един куршум убиха две реформи. Засилиха политическото влияние на партиите в съдийската колегия и гарантираха, че сегашното статукво в прокуратурата е недосегаемо и ще се възпроизвежда вечно.

В прокурорската колегия влизат 4 прокурори и 1 следовател плюс главния прокурор, който им е пряк началник на всички (общо  6 гласа) и 5 души избрани от парламента. Т.е. няма теоретична възможност да стане нещо различно от волята на главния прокурор, който и да е той, защото неговата позиция осигурява предварително мнозинство. Главният прокурор може да решава всички текущи кадрови въпроси в прокуратурата еднолично, включително и решително да влияе дори кой да го наследи. (Решението за избор на главен прокурор е с квалифицирано мнозинство, за което ще е нужен само 1 от другите гласове, при 11 души колегия.)

Делян Пеевски I

Така с гласовете на голямата корупционна коалиция (ДПС, ГЕРБ, БСП и аватари), България на практика сдаде суверенитета на прокуратурата на едно физическо лице – Делян Пеевски.

Заради влиянието си върху сегашния главен прокурор, депутатът от ДПС де факто получи доживотен контрол върху институцията. И понеже властта на главния прокурор е абсолютна и безотчетна пред обществото, Делян Пеевски спокойно може да бъде определен като самодържец на българската прокуратура. При стечение на обстоятелствата, това положение може да се онаследи и да се превърне в начало на прокурорска династия.

Можеше дори да е смешно, ако не беше толкова страшно.