Пазарлъкът за ГКПП „Маказа-Нимфея” и гръцките страхове

Георги Кулов

Пет години след отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея” той вече не е в състояние да поеме натоварения трафик за Гърция. Пунктът е вторият по натовареност на границата ни с южната ни съседка след ГКПП„Кулата-Промахон”. С всяка изминала година трафикът се увеличава драматично. Миналата година през ГКПП„Маказа-Нимфея” са успели да минат над 1,1 милиона автомобила с повече от 3 милиона пътници. От началото на тази година преди летния сезон, само за първите пет месеца, оттам вече са преминали близо 300 000 автомобила с повече от 800 000 души. До края на август 2018 г.статистиката отчита 3 млн.пътници.

Пътят през ГКПП „Маказа-Нимфея“ е част от международния коридор №9, който свързва балтийските държави с пристанищата на Средиземно море. Той следва трасе, използвано от хилядолетия .Трасиран е още през античността от монетите на гръцките колонии по Егейското крайбрежие. Разкритите край него археологически находки и обекти доказват това. Днес близо 30 на сто от целия трафик към Гърция минава през „Маказа“. В периода юни-септември се наблюдава и ръст на преминаващите от трети държави – Турция,Румъния,Молдова и Русия, От миналата година значително се увеличиха и пътуващите от Украйна.

Тапите на ГКПП”Маказа-Нимфея” бяха прогнозирани още по време на изграждането на пътя през него, продължило 12 години. Това направи известният ни географ акад.Марин Деведжиев, основател на Българското геополитическо дружество. Той бе категоричен, че България трябва да изгради класически транспортен коридор с четирилентов път и ж.п.линия. Акад.Деведжиев предрече при гостуването си на клуба за българо –гръцко приятелство „Елада” в Кърджали, че обикновено шосе през прохода Маказа, ще се окаже недостатъчно за големия трафик , който се очаква. Ученият се обяви за излаз на България на пристанище на Бяло море. Той припомни, че според Ньойския договор от 1919 г., Гърция има ангажимент да осигури на страната ни икономически излаз на Егея(1). Това е било възпрепятствано от Балканския пакт преди Втората световна война и НАТО през Студената война, но в наше време реални политически мотиви не съществуват, смяташе акад.Деведжиев.

Споразумението за отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея” бе подписано през далечната 1995 г. Договорката бе постигната от кабинета Виденов и правителството на ПАСОК. На пръв поглед гърците преодоляха недоверието си и страховете си от северните си съседи. България е владяла Западна Тракия до 1918 г..Окупира я през Втората световна война.

Стъпката на Атина е плод на преосмислена стратегия. Въпреки това обаче е неизлечим спомена за българо-турската съпротива срещу Ньойския диктат в началото на двадесетте години на миналия век, когато общи чети воюват срещу гръцката армия в Беломорието(2).

1995 г. е ключова за Гърция по отношение на мюсюлманите в Западна Тракия. Под натиска на Европейския съюз южната ни съседка променя политиката си спрямо българите мохамедани. Тя ограничава рестриктивните си мерки спрямо тях и дори се опитва да ги обособи като помашки етнос, със свой език, буквари и речници. За Гърция българите мохамедани са основния потенциален проводник на българско влияние. София не реагира на тези стъпки на Гърция. Тогавашния външен министър Георги Пирински кани своя колега Теодорос Пангалос в сърцето на Родопа, в Смолян. Докато свири родопска каба гайда двамата министри се договарят да бъдат открити три гранични контролно-пропускателни пункта: ”Гоце Делчев-Драма”, ”Рудозем-Ксанти” и „Маказа-Нимфея”. Заради желания икономически излаз на Бяло море дипломацията на кабинета Виденов жертва „помашкия въпрос”(3).

Гърция отчита и силното влияние на Р Турция върху мюсюлманското население у нас. Според проф.д-р Никола Аврейски всеки непредубеден анализатор отбелязва,че Анкара манипулира мюсюлманите в България(4). Гърция определено се страхува от взаимодействието на мюсюлманските общности от двете страни на границата, демонстрирано при публични прояви като почитането паметта на загиналия при катастрофа депутат от гръцкия парламент д-р Садък Ахмет.

Голяма роля за стопяването на недоверието у южните ни съседи играе клубът за българо-гръцко приятелство”Елада” в Кърджали с председател Васил Байданов. На 20.10.2013 г.дни след отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея”Клуб „Елада” се побратимява с организацията „Тракики Етерия” от гръцкия град Комотини. Васил Байданов споделя, че организацията му е работила за българо-гръцкото приятелство от 1990 г.насам. Тя е била първата, поставила въпроса за отварянето на гранично-котролно пропускателен пункт на прохода Маказа. Отварянето на границата дава възможност за укрепването на православието между двата народа, за засилване на икономическите и културните контакти, отбеляза Байданов. Той припомни,че на 21 март 1991 г. са запознали с идеята тогавашния кмет на Комотини Георгиос Папандрели. Проведени са и много крайгранични срещи. Вие имате добри приятели и братя. Бог да благослови този ден, заключи Байданов.

Двете организации декларират: ”като се има предвид общата историческа съдба на Тракия и предизвикателствата срещу, които се изправят двамата братя, общовярващи народи, единодушно решили да се побратимят, с цел засилване допълнително на връзката между тях, да се задълбочи взаимното разбирателство, съвместни инициативи в културни и научни области, да решават заедно всякакъв вид проблеми, които възникват”. Протоколът подписан между двете организации е пример за това, че гърците могат да преглътнат, когато се налага тяхната Мегали идея. В нея винаги са присъствали два компонента:Османската империя като обект на разграбване от една страна и славянският фактор, като претендент за османското наследство или на част от него(5).

Гърците обаче имат и други притеснения. Те имат икономическа основа. Южните ни съседи гледат на отварянето на пътя през прохода Маказа,като неотменима част от реализирането на т.нар.Голям шлем на президента Георги Първанов(6).Ще припомним,че през 2008 г.тогавашният български държавен глава подписа с руският президент Владимир Путин споразумение за осъществяването на три проекта, които според него щяха да превърнат страната ни в енергиен център на Балканите. Това бяха:Петролопроводът Бургас-Александруполис; газопроводът „Южен поток” и АЕЦ „Белене”(7). Русия на Путин се стреми да стане енергийна сила№ 1 в света. САЩ са наясно, че „настъплението” на Русия се развива именно на „енергийния фронт” и се стараят да му се противопоставят със всички възможни средства. Противопоставянето в енергетиката е първостепенно за двете страни. Всичко друго е второстепенно, отбелязва главният редактор на „Геоенергетика” Борис Марцинкевич(8).

Това добре се разбира от гръцката страна и тя постави като условие за отварянето на ГКПП „Маказа-Нимфея”, реализацията на петролопровода „Бургас-Александруполис”. Това обаче според проф.д-р арх.Христо Генчев е само претекст. Истинска битка бе водена война срещу петролопровода АМБО, планиран да свърже Бургас с Вльора. Той е провален със съвместните усилия на Русия и Гърция, отбелязва арх.Христо Генчев. Той отдава провалът на геополитическото правило за ядрото и периферията. Ядрото на Балканите,в случая България,Македония и Албания, губят от периферията, в която е и Гърция(9)

Русия направи още една стъпка. Тя договори изграждането на газопровода „Турски поток”с Турция, като една от двете тръби трябва да мине през Гърция. Така Гърция печели повторно. Освен това Европейският съюз също й дава предимство ,чрез изграждането на интерконекторната връзка Гърция-България, която ще ни направи зависими от южната ни съседка.

И докато в макроикономическо отношение събитията се развиват благосклонно за Гърция, не така стоят нещата за България. Очакванията ни за транспортен коридор, със големи ползи за съживяването на Родопите не се оправдават. Тези надежди резюмира през 2004 г. акад.Деведжиев: 4500 транспортни средства ще преминават за денонощие през Маказа през 2012 г.сочи проучване на английска фирма предоставено на гръцките власти. Сега по 80-100 тира с дървесина дневно минават през Свиленград за Гърция. Ако се отвори пътят през Маказа този поток ще се пренасочи. Това подчерта за регионалния вестник “Нов живот”председателят на Българското геополитическо дружество акад.Марин Деведжиев. Той посочи, че отварянето на пътя ще поевтини концентрата, които се кара за гиганта на цветната металургия ОЦК. Тогава за преминаването на кораб през Босфора до пристанище Бургас се плащат по 200 000 долара. Интерес има и гръцката фирма вложила инвестиции в добиването на бентонит в Кърджали. Използването на пристанище Порто Лагос и прекия път ще им излезе много изгодно, подчерта академикът.

Той каза още, че проведената среща с представители на гръцките власти среща в Кирково е повратна за изграждането на пътя. Гърците до сега бяха загърбили изграждането на шосето от тяхна страна. Сега се обърнаха с лице към проблема. С това се ангажираха категорично и номарха на област Родопи и кметът на Комотини , твърди Марин Деведжиев.

При своето посещение в Кърджали през 2008 г.бизнесмени от Комотини споделиха с оптимизъм: Подписването на договора за изграждането на Петролопровода Бургас-Александруполис заздрави доверието между България и Гърция. Това стимулира Гърция да работи за бързото отваряне на прохода Маказа. Въпросът е преди всичко политически. Бизнесмените представляваха Търговско промишлена палата „Родопи” в град Комотини. Делегацията се води от Андониос Франдзис, главнен секретар на палатата. Домакин от българска страна е Кърджалийската търговско промишлена палата.

През 2008 г. тогавашният председател на Търговско-промишлената палата в Комотини Николаос Ангелидис заяви в интервю за в.”Нов живот”: Ние считаме , че проектът за път през Маказа е от стратегическо значение за нашия регион. Ние сме по-добре развития съсед. Контактите ще допринесат за напредъка на вашия регион. Южна България ще се развие с ноу-хау и услуги предоставени от нас.

Стоки, които поради високата стойност на транспорта в този момент не могат да се докарат от други страни ще се превозват от окръг Родопи. Конкретно това се отнася за строителните материали-алуминиеви профили, тухли, облицовъчни камъни. Всички те ще задоволят нуждите на строителството в България.

Ще предоставим и високотехнологични услуги, от които България има нужда.

По този нов път ние просто ще ги пренесем или вие ще дойдете да ги вземете от Комотини, посочи Николаос Ангелидис.

Важна е туристическата вълна, която очакваме. Казват, че в България потребителят е с ниска платежоспособност, но при нас има глад за клиенти. Цяло българско поколение е израсло с идеята за Бяло море. Черно море се обсеби от циментови курорти и се развали. Качествените туристи в България искат да дойдат тук при нас. Те имат финансови възможности, отбеляза председателят на палатата от Комотини.

Въпреки оптимизмът на южните ни съседи пътят се строи 12 годни. Обещанията бяха големи. Ето и мнението на тогавашният кмет Тасо Вавациклис, изречено през 2005 г.: 70 млн.евро ще струва изграждането на гръцката отсечка на пътя от Комотини до Маказа. 20 млн.евро са осигурени от европейската програма ИНТЕРРЕГ ІІІ, а останалите 50 млн.евро са принос на гръцката държава. Парите ще бъдат приведени до края на годината. Той каза, че отсечката, която ще се изгражда е с дължина 25 км. Тя ще свързва гръцките села Карадия до Комотини и Нимфея при Маказа. Участъкът от 6 км между Комотини и Карадия вече е направен.

Пътят през Маказа ще стане защото го искаме много. Сроковете за неговото изграждане зависят от финансирането и от фирмата изпълнител, обясни Тасо Вавациклис. В момента върви проучването на трасето. Предстои да се проведе конкурс за фирма изпълнител на проекта.

Въпреки подписаното споразумение с България гръцката страна години наред не полагаше усилия да задвижи направата на пътя от Комотини за Маказа. След поредица от срещу между представители на български и гръцки министерства се постига напредък във вижданията на южните ни съседи. Зам.-министърът на външните работи на Гърция Еврипидис Стилианидис се е ангажирал пред своя колега Димчо Михалевски шосето от гръцка страна да стане до 2008 г.Въпреки приятелските връзки между двамата и дългогодишното им лобиране,това не се случва.

Премахнати са повечето от пречките, с които се сблъскаха съседите. Две села бяха завели дела срещу изграждането шосето през техните землища. Едното дело бе спечелено от държавата и претенциите на хората от селото са отхвърлени. Очакваше се и второто дело да завърши по същия начин,което и стана.

Гърците не се отнасяха с особена благосклонност към усилията на българската общественост да подтикне ускоряване на строителните работи.

През 2007 г.гръцките власти осуетиха среща между жители на побратимените общини Кърджали и Филипон Кренидис на Маказа. Българи и гърци планираха да се съберат на 31 пирамида, за да изразят подкрепата си за отварянето но международния път. Българските власти дадоха разрешение в последния момент. Командването на граничните войски на южната ни съседи обаче отказа.

Проявата бе организирана от кърджалийския клуб за приятелство с Гърция-“Елада”. От 2000 г. клубът организираше всяка година събори на Маказа. На тях идваха и българи и гърци. Целта им е да дадат тласък на отварянето на Граничен контролно- пропускателен пункт. Ще припомним,че през есента на 2004 г. от “Елада” организираха среща между областният управител инж. Калин Примов с номарха на окръг Родопи.

Тогавашният гръцкият премиер Андонис Самарас бе обявил пред кметове на общини от Северна Гърция, че ще открие пътя през Маказа на 6 август 2013 г. Това е поредната дата, която гръцките власти посочваха за дългоочаквания в Кърджалийско момент за отварянето на прохода.

Изявленията на Самарас дойдоха само месец след като на аналогична среща в Солун тогавашният министърът на Македония и Тракия Теодорос Караоглу от Нова демокрация бе категоричен, че рязането на лентата ще се бави максимално. Причината е нежеланието на бизнеса в Комотини да се пусне в действие пътя през Маказа. Според гръцките търговци това би убило търговията в Северна Гърция и полза щели да имат само българите.

Въпреки нежеланието на гръцките власти, натискът върху тях от Европейският съюз се увеличи. Съюзът бе вложил около 200 млн.евро от двете страни на границата и искаше да има действаща транспортна връзка.

Независимо от изявленията на Андонис Самарас, няма да е изненадващо, ако датата за откриването пак бъде отложена,прогнозираха българските власти.Така и стана.

Както Кърджали бг вести единствен писа Караоглу придоби известност два месеца преди отварянето на ГКПП” Маказа-Нимфея” с изявлението, че никога няма да пререже лентата на граничния контролно-пропускателен пункт. На работна среща с кметове на общини от Северна Гърция, Караоглу заяви, че ще бъде последния човек, който ще навреди на търговията в гръцка Македония и Тракия, като даде достъп на българските търговци. Така лентата на ГКПП Маказа преряза префекта на Комотини Аристидис Янакидис.

Осемдесет и пет годишният кърджалиец Петър Чакъров бе първият българин, пресякъл официално новооткрития гранично-контролно-пропускателен пункт “Маказа-Нимфея”. Това стана в 12,10 часа по обед на 9 септември 2013 г., само час след официалното откриване на пункта. Чакъров е от Беломорска Тракия. Напуска я петнадесетгодишен през есента на 1944г., когато българските войски се изтеглят в пределите на днешна България. Чакъров не е посещавал Комотини и Алексондруполис почти 70 години. Синът му Стамен Чакъров подкара първата кола, минала през пункта.

Осъществи се десетилетна мечта на хората от двете страни на границата. Отварянето на ГКПП „ Маказа-Нимфея” ще даде тласък на търговията, туризма и икономиката на Северна Гърция и Южна България, каза в приветствието си тогавашният областен управител на Кърджали Бисер Николов. Той посочи, че в момента през пункта могат да минават леки автомобили и бусове с 8 пътници и лекотоварни автомобили до 3,5 тона. Губернаторът изрази надежда ограничението да падне, когато е готов и участъкът на прекия път за Маказа през сп.Джебел-Подкова от българска страна. Николов благодари на своите предшественици и на строители, инженери и проектанти, които са допринесли за отварянето на граничния контролно-пропускателен пункт.

Префектът на Комотини Аристидис Янакидис отбеляза, че 9 септември 2013 г. е исторически за българския и гръцкия народ. Пътната отсечка свързва Северна Гърция с останалите балкански страни. На това място има много история, но тук срещаме и своето бъдеще, каза Янакидис. Той припомни, че пътят тук е бил прекъснат през Втората световна война. Днес префектура Източна Македония и Тракия се отваря към Севера. Постигнахме наша дългосрочна мечта. Този път трябва да спомага, а не да пречи на просперитета на нашите два народа, посочи Янакидис. Той покани всички български приятели да посетят неговата област. Благодари на всички, които са работили за отваряне на прохода.

Тепърва предстои да се извърви много път, докато ГКПП „Маказа-Нимфея” се превърне във вратата на коридор №9. България се нуждае от много средства за да изгради своята инфраструктура до прохода. От геостратигическо значение за страната ни е скоростния път от Русе-Маказа, който е с дължина 261 км и пресича България от север на юг, свързвайки съседите ни Румъния и Гърция. Нужни са и околовръстни шосета на Русе, Димитровград, Хасково и Кърджали. От съществено значение е изграждането на високопропусклив мост на река Дунав, отбелязва доц.-д-р Камен Петров. Според него на преден план изпъква пътят Стара Загора-Димитровград-Хасково – Кърджали/112,42 км/. Превръщането му в скоростен изисква големи инвестиции. Доц.д-р Камен Петров посочва като недостатък , че пътят за ГКПП „Маказа-Нимфея” е двулентов и липсва железница.

Георги Кулов

Председател на Сдружение Балкански форум за мир Кърджали

Цитирана литература:

1.Манчев Кр.История на балканските народи(1918-1945).т.3,С.,2007 г.,с.17

Кастелан Ж.,История на Балканите ХIV-XX век.С.,2002 г.,с.412

2.Златилов В.,Българи и турци въстават срещу Ньойския диктат(1919-1923 г.).,Велико Търново,2017

3.Кулов Г.,Българската дъга на исляма.,С.,2011г.,с.88,с.92

4.Аврейски Н.,Голямото предизвикателство пред националната сигурност на България.,Геополитика&геостратегия.,бр.6,2017г.,с.,5-29

5.Манчев К.,Балкански разпри.С.,2015 г.,с.174

6.Кръстева Кр.,Георги Първанов на 60!Закачил и бутонките и „големия шлем” на пирона.Епицентър,27 юни 2017

7.Постигнахме „Голям шлем”,обяви Първанов.News.bg.,18.01.2008 г.

8.Марцинкевич Б.,Геоенергийната основа на Втората студена война.,Сп.Геополитика&геостратегия.,бр.4,2018 г.,124-132