Ахмед Доган… Някога името му блестеше като надежда за турците в България.

Години наред управляваше от своите “дворци”, той казваше кой да е в най-високите постове в политиката. Живя 35 години с едната ръка в масло, а другата в мед.

Определяше се като “лидер на турците”. Но днес, нито турците го признават, нито някой му казва “здравей”, когато минава по улицата.

Как стана така?

Докато изглеждаше, че печели доверието на народа, всъщност как го загуби?

Доган се държеше сякаш е създал партия, която не му принадлежеше. Когато каза: “Партията, която не можахте да създадете, аз я създадох”, вероятно разчиташе твърде много на властта си в очите на хората. В онзи момент народът беше безпомощен и му повярва.

Но нито партията стана истински представител на народа, нито Доган успя да бъде лидер. Вместо това, той превърна партията в инструмент за своите лични интереси.

Години наред разочароваше хората, даваше обещания, но когато трябваше да действа, винаги нещо липсваше.

За 35 години не се бори за нито една полза за народа.

Най-голямата заблуда на Доган беше, че вярваше, че народът ще му остане верен завинаги.

Заблудата му беше в това, че смяташе “горките селяни” за неразбиращи.

Изгради фалшиви “дворци” и подхранваше онзи силен лидерски образ, който пленяваше мечтите на хората.

Но истината рано или късно трябваше да излезе наяве. Един ден народът се събуди.

Фалшивите “дворци” се срутиха, партията, която Доган създаде, му беше отнета, а светът на илюзиите му се разби на парчета.

Години наред заблуждаваният народ само му отказа да го поздравява, а Доган сега може да погледне какво му се е случило.

Непрекъснатото “предателство” на собствения му народ беше един от най-големите му грехове.

Докато им обръщаше гръб и ги предаваше, дали смяташе, че е умен?

Докато ги наблюдаваше отстрани, тайно подигравайки се, всъщност все повече и повече губеше доверието им.

Днес той е сам, хванат в капана на собственото си отчаяние.

Тишината царува по улиците, а “дворците” са празни.

Вече никой не споменава името му. Студеното отношение на народа към него не е просто отказ да му кажат “здравей”.

Това е отражение на натрупаното през годините разочарование и гняв. Истинският гняв ще го видите на изборите.

И накрая, най-ценното му притежание, партията, също му беше отнета.

Партията, която някога наричаше “моя”, вече не му принадлежи.

Сега останаха само дерибеите, които той самият е обучил. Но нека не забравя, че скоро и те няма да чукат на вратата му.

Каквото им е научил, сега ще го приложат срещу него.

Не трябва да има твърде много надежди.

Филмът свърши; време е да се изправи срещу реалността.

Семената, които посади преди време, сега ще донесат съдбата, при която дори най-близките му ще му обърнат гръб.

Ахмед Доган вече е изправен само пред собствените си игри и предателства.

Нашите предци Казват: “Каквото посееш, това ще пожънеш”.

Доган години наред посаждаше лъжи, а сега бере горчивите им плодове.

Когато веднъж загубиш доверието на народа, нито “дворците”, нито титлите могат да те спасят.

Време е да пожънеш предателството, което посади, Ахмедчо.

Приготви се, на 27 октомври ще получиш това, което заслужаваш.