Mакар от години да е изтекла абсолютната давност за търсене на отговорност от виновните, започналото през 1991 г. разследване за т. нар. Възродителен процес се води висящо вече 27 години и от началото на месеца отново е спряно, научи „Лекс“.
Десетки пострадали от насилствената асимилация български мюсюлмани поискаха ускоряване на производството и Софийският градски съд (СГС) даде срок до 5 октомври, в който Софийската военно-окръжна прокуратура да се произнесе. Очакваше се разследването да бъде прекратено заради изтеклата давност, което за голяма част от пострадалите е по-добър вариант от безпредметното му продължаване, защото по-лесно могат да търсят и обезщетение.
Наблюдаващият прокурор Едуард Владимиров обаче е решил да спре делото, докато бъдат открити в Турция и разпитани още 35 свидетели. Това е малко вероятно да се случи, защото до момента България е изпратила 4 молби за правна помощ, които не са изпълнени. Не е ясно кога е изпратена последната, но и на нея не е отговорено, заради което и делото е спряно. Така се оказва, че единствено от турските власти и готовността им за съдействие зависи кога ще бъде сложена точка на това дело.
Постановлението на прокурор Владимиров за спиране на делото е от 4 октомври, но на запитване на „Лекс“ за съдбата на досъдебното производство, от Софийската военно-окръжна прокуратура отказаха да отговорят, защото делото е секретно. „Лекс“ се свърза с адвокат Есен Фикри, която представлява част от пострадалите български мюсюлмани и тя разкри, че прокуратурата е спряла разследването. Това е и едва първото постановление, което е изпратено до пострадалите в последните 25 години. Досега те не са били уведомявани за хода на делото.
Неговата история помни две внасяния на обвинителен акт в съда – през 1994 г. и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. Първоначално обвиняеми по него за подбуждане на етническа дискриминация и омраза са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов. След това обвиненията са преквалифицирани за военни длъжностни престъпления, като обвиняеми останали Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов, обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.
Спорният момент е в тогавашните указания на върховните съдии към прокуратурата. Според държавното обвинение, на разследващите е указано да издирят и разпитат всички жертви на Възродителния процес, които са били въдворени в „Белене“ и други затвори, за да получат възможност да се конституират като частни обвинители и граждански ищци. При второто внасяне на делото в съда, то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.
От май 1998 г. делото вече е във Военно-окръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 българи от турски произход или техни наследници. От постановлението на прокурор Владимиров е станало ясно, че не са разпитани още 35 свидетели, а някои от останалите вече са починали.
Както писа наскоро „Лекс“, един от пострадалите от Възродителния процес е Шукри Мехмед и той вече успя да осъди прокуратурата на две инстанции за проточеното разследване. Мехмед заведе частичен иск за 5001 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като част от общата сума от 100 000 лева, която би претендирал за вредите от необосновано проточеното разследване и евентуално наказване на виновните. На първа инстанция съдия Даяна Топалова от Софийския районен съд (СРС) прие миналата година, че обезщетение от 100 000 лева е справедливо, а искът на Мехмед за 5001 лева беше уважен. Преди месец Мехмед спечели делото и на втора инстанция в СГС, според която обаче справедливото бъдещо обезщетение би било 30 000 лева. От решението на СГС стана ясно, че още през 2003 г. прокуратурата е признала, че разследването е приключило и се чакат само показанията на всички свидетели, каквито били указанията на върховните съдии. Според градския съд обаче, в тези указания се казва само, че трябва да бъдат изброени имената на пострадалите, за да могат в бъдещ процес да бъдат уведомени и да търсят правата си, а не да бъдат разпитвани всички в хода на разследването. Затова съдът прие, че след 2003 г. забавянето на делото от прокуратурата е неоправдано.
Въпреки това, Софийската военно-окръжна прокуратура продължава да твърди, че за да приключи разследването, трябва да бъдат разпитани и последните 35 свидетели. Срещу постановлението за спиране на делото, вече са подадени и 7 жалби, по които Софийският градски съд трябва да се произнесе. Според жалбоподателите, спирането на разследването ще доведе само до допълнително неоправдано забавяне и няма да помогне за приключването му.
