– Г-жо Славкова, как бихте коментирали обръщение на президента Румен Радев, с което той свали доверието от правителството?

– Твърде изненадваща беше речта на президента. По-скоро си задаваме въпроса защо сега се случи това изявление, при положение, че такъв тип казуси и конфликти, в които президентът можеше да реагира със сваляне на доверие към правителството, е имало и друг път. Защо се случва сега?

Интересен е акцентът, че точно преди седмица в публичното пространство бяха публикувани от страна на прокуратурата СРС-та с разговори между президента за прикриване на някаква информация, свързана с предходната му дейност и с неговата съпруга. Този коментар, който наблюдавахме от страна на президента вчера, по-скоро създава усещането, че това е някаква реакция от негова страна по повод събитията, свързани с него и с неговата настояща съпруга, което по един или друг начин обезценява изказването на президента и тежестта, която един такъв акт като сваляне на доверието от страна на президентската институция към правителството има като тежест. Двете събития в рамките на две седмици създават по-скоро такова усещане за ненавременна реакция. Имало е достатъчно поводи, в които президентът е можел да изреди острите си критики и съответно да свали доверието към правителството.

От страна на премиера забелязваме, че той по-скоро казва, че не говорим за война на институциите. Но според мен по-скоро може да говорим за война между институциите, защото първо свалянето на доверие към правителството е война на една институция към друга институция. Второ това никога не е полезен ход. Защото, когато институциите се бият помежду си, първо това сваля още повече доверието към тях. В българското съзнание винаги има формулата – тези се карат, защото там делят нещо и не могат да се разберат. Второ това винаги се отразява негативно във външнополитически план. Тогава можем да станем свидетели на чуждестранни държави, които биха опитали да прокарат свои интереси в България, когато има тази междуинституционална битка. Това е по-скоро негатив. В крайна сметка правителството и президентът трябва да имат сходна позиция за външната политика, която да излъчва по-скоро сила, отколкото такъв тип конфликти. Третата точка са консултативните съвети, които имат своето значение, защото излъчват някакво единство между политическия елит по доста важни за държавата точки. Смятам, че тези консултативни съвети ще ги има, но по-скоро няма да имат тази роля, която трябва да имат след това напрежение между институциите.

– Бихте ли коментирали по-подробно и отговора на премиера Борисов?

– Отговорът на премиера Борисов е в стила му. Не мисля, че някой е изненадан от това, което той каза. Коментира, че тук не се говори за война на институциите. Друга важна точка, която посочи, е, че още през декември той е свалил доверието към президента. Съответно – държавният глава не е обединител на българското общество, а по-скоро го разединява. Всичко това, което наблюдаваме в момента, ще даде своето отражение през следващите месеци и в следващата година. Заравяне на томаховките няма да се случи. Кърпата вече е хвърлена на ринга и крачки назад не могат да бъдат правени. Това ще даде отражение в следващата година по отношение на парламентарните избори и президентските избори. В качеството ми на социолог смятам, че тази върховна форма на президентската институция за снемане на доверие от политически кабинет към правителството, ще се отрази върху рейтинга на Румен Радев. По мое мнение ще се отрази негативно, защото сред симпатизантите на президента има хора и от ГЕРБ, и от ВМРО. При много остри противоречия и напрежение, които наблюдаваме в момента, по-скоро смятам, че хората, които са пристрастни към управляващите, ще реагират на това и ще отдръпнат своето доверие към президента.

– В какво се цели президентът?

– Ако бъдем съвсем пунктуални, може би все още не се е изяснила картината каква точно е целта на президента, т.е. тя е малко разнопосочна. Все пак, по един или друг начин, с тези записи, които споменахме, се отне моралната карта на държавния глава. Моралната карта на това да бъде човекът, който не е част от статуквото, който посочва грешката на политическата класа и е гласът на българското общество. Но в крайна сметка той имаше тази морална карта и заради факта, че не е бил част от политическата класа. Сега е в една съвсем различна роля като президент. Той е част от политическата класа, която се опитва нещо да прикрие. Това няма как да не бъде негатив. И с изказването си “свалям доверието, заради тези и тези натрупани проблеми, липса на реформи, липса на вода в Перник и т.н.”, Радев се опитва отново да бъде гласът на обществото. Това е един от възможните прочети, които можем да направим на базата на последните седмици. Това по-скоро е по-видният анализ. Моето мнение е, че истинската цел на президента в тази реакция, може би ще ни се разкрие на малко по-късен етап и със следващите действия от страна на президентската институция.