Екип 7 / Разград
Дата:  30 юли 2021 г.

Ние в Родопите знаем, че изворната вода бликва по върховете и игриво течейки по закрити с плоски камъни улеи от турски керемиди се влива в  дялана от голям камък хазна на чешми за да напои хора и животни. Слушал съм да се разказва, че водата тече към становете и селото на онези хора, които са я намерили и са й прокарали път. И колкото по стръмен и дълъг е пътя на свещения благодат тя става по-мека и по-пивка…

В описанията на човека, неговия живот, дела и мисия  водата е била винаги най- ярката метафора. За да може да възвеличи Пророка Мохамед, великия Гьоте написал специална поема за него, в която прохладната й вечно жизнена сила извира от дълбоките корени на едно много старо и голямо дърво за да покани за живот всички по долини и равнини  в един безкраен хоризонт.

Тя е жива метафора и за политика и идеология.

Точно сега, когато започнах да пиша статията си Президента Румен Радев връчи мандат за съставяне на ново редовно правителство на България в седем дневен срок на народния представител, Доктор по философия в „СУ Кл. Охридски“ Пламен Николов, избран от Шуменци от листата на  ПП „Има такъв народ“.

И така приключиха догадките и коментарите за личността на премиера, които особено през последните дни мен ме притесниха. Стряскащо впечатление ми направи написаното от Петко Симеонов в „168 Часа“: „Не знаех, че освен началото на ИТН като „Няма такава държава“, нейният лидер е татуирал на гърба си надпис „Никаква милост, ще завлека всички в ада!“  В Истанбул познавам, един 80 годишен бай Мехмет от нашите си родопски махали, който преди години след няколко операция лежа доста в интензивното „без съзнание“. После лека полека се съвзе и се върна към ежедневието. По време на епидемията и в тези знойни горещини не излиза, но по-рано като го видя го закачах с въпроса – „Как е там?“Един ден като се срещнахме спря и ме покани на пейка, седна и започна все едно говореше на себе си: –         След като питаш да ти кажа. Сиво е! Безкрайна сивота. Не е както се закачат по вицовете. Няма Рай, няма и Ад! Подпря се на бастуна с дланта на двете си ръце и се изправи. Тръгвайки леко обърна главата си към мен, погледна ме право в очите и рече: Отговорих ти! Въпреки, че аз от тогава живея с поуките на бай Мехмет, българската история е пълна с дълбоки пропасти между „Няма такава държава“ и „Има такъв народ.“ Смятам, че тези две имена на една и съща политическа партия са характеристики за общественото ни състояние в два конкретни момента. Става дума за една дълбока пропаст и голямата българската трагедия. Както всичко останало така и те са продължение на нашия 20-ти век. Може ли някой да забрави българските въстанията за по достоен и добър живот през годините на монархията, тежките решения на „Народните съдилища“, не е ли е една бездънна бездна, че 2 800 000 наши съграждани са в чужбина за насъщния!? Вчера прочетох статия, че ако излезем от ЕС щели сме да живеем 2 пъти по добре. После не беше ли ад самия т.н. „възродителен процес?“ Може ли думата „ад“ на гърба на Слави Трифонов да е отражение именно на този кошмар, в който днес живеем,Да си спомним българското народно цунами от 6 ноември 2016 г. Позволете ми da кажа, че като форма Президентските избори за Радев и референдума на Слави Трифонов за коренни промени в политическата система бяха две в едно и временно успяха да спрат тоталното ни заробване. Цунамито по етапно се отдръпна и силата му намаля от 3 милиона на 660 хил. човешки единици на 11 юли т.г., като тя все още е по-мощна от всички течения, които обикалят около нас. За отбелязване е, че не само обективните, но и субективните неща имат две страни. Гьоте възхвалява Пророка Мохамед, а Данте в „Божествена трагедия“ му отрежда килия в 72-я подземна етаж на ада. Бях в Испания. В Андалуция видях „шедьовъра“ на Данте. Слязох по винтообразното стълбище на ада до “килията“ в 72-я етаж. Беше обло и загладено и слизайки към дъното ставаше все по сиво. В издълбаните килии нямаше врати и прозорци. В килията на Пророка също нямаше легло, маса и стол, нямаше и лампа, светеща крушка, даже свещ…
Беше толкова светло колкото слънчевата светлина проникваше към центъра на ада по виещата се стълба. Аз не видях там никого. Може би всичко, за което говорим в това число и „чистилището“ и „ада“ са само символи, въображаеми от хората, за да ги настанят по етажите на човешкия субективизъм. Струва ми се, че нещата се изкривяват не от реалността, въпреки, че те се подлагат под силното въздействие на природните бедствия и катаклизми, а предимно от изкуството. То е единственото нещо, което няма ръце и крака, а може да прескача от състояние в състояние, даже от ада в рая, и обратно и въпроса винаги опира до това дали в кофата на художника има достатъчно боя и кече по четката му за нанасяне на по-силни или по-меки удари по платното. Тук вълшебството е безкрайната тоналност на световете и в чудотворната сила на твореца. Там на входа на винтообразната дълбина към центъра на планетата нямаше „чистилище.“ Страшното при Слави е, че той на гърба си носи тежестта на заклятие – „никаква милост!“ Ако се дълбаем в тази точка от българската история може да веднага да се появи нов тритомник  „Българска божествена трагедия.“ В 21 век тя просто не ни е нужна.От 4-ти април мисля за следното: Има ли пресечна точка между произведенията на един художник и композитор и кога те се появяват? Знам вече, че на Бетховен, 9-тата му симфония се появила, когато той оглушал. Къде, кога, по какъв повод и на кого изплези език Сл. Трифонов? Въпросът е в коя степен на възбуда се появява това състояние и колко често в ИТН повтаря. В отговора на този въпрос, и в високите тонове на творбите му трябва да се търси единичния и колективен образ на елита, класата и тълпата, към която няма да има „никаква милост.“ Този момент от актуалната ни историята трябва да се разнищва не от политолози и социолози, а от психолози след лятната им „отмора.“Написаното от писателя Нидал Алгафари в „Фокус“ веднага след обявяването на Пламен Николов за кандидат Премиер, че ако се провалят ГЕРБ и Борисов няма да дойдат на Бял кон, а на бяла каляска са многозначителни. Ние много често се хвалим, че живеем в земи, където е основана Магнаурската школа за държавници, а отбираме Премиери от кастингите на „Шоуто на…“ Едно цвете не може еднакво да цъфти в две саксии. Като си управител на „голяма“ международна фирма за американски спортни аксесоари, не значи, че можеш да управляваш успешно и една колониална провинция като България. Какво значи, Доктор по философия на спорта?  Колко златни медали ще имаме от Токио по измислени от такъв алгоритми? Слушах го по „Панорама“ на Василев. Нито един философски израз, теза, тенденция, закономерност, може би му е внушено, че новата колониална провинция живее извън процесите в метрополиите и особено на американците.Разбира се трябва да се търси отговор и на въпроса, дали има международен сертификат кастинга на Слави Трифонов за Министър председатели.Не мога да не задам и въпроса: Плащат ли се заплати и осигуровки на българската дълбока държава и на зад кулиси ето и защо, след като са изпуснали всичко и не контролират нищо!

От всички, които мъдруваха за евентуалния кабинет, допадна ми мисълта на журналиста Петър Блъсков – главен редактор на в. „Труд“, който от височината на своята зрялост каза: „Виждаме, че са млади. И ако действително не знаят какво да правят традицията повелява да се обърнат за съвет към по възрастните.“

За подобни случаи  турците имат една притча.

Младо турците се завърнали от Европа. Настояват за участие във властта, за промени, искат възрастните да се махнат от управлението и те да съветват Султана. Обстановката се нажежила и един петъчен ден, след икиндия всевишния събрал млади и стари. Преди това обаче, поръчал на дел варите да направят лъжици (1m)с по дълги дръжки, на калайджиите да калайдисат казани и тави и на готвачите да готвят вкусни ястия.

Изкачил се на подиум и казал: В политическа криза сме. Днес тук с благословията на Аллах ще решим, кой ще ме съветва. И се обърнал към младите издокарани с бомбета, колосани ризи и изваяни фракове с думите:

„Пълните казаните вътре, които са  в шатрата символизират моята империя, аз я управлявам с инструменти, в случая те са лъжиците. От вас се иска да се нахраните без да се изцапате“ и им посочил входа.

Младежите не са успели да се справят с задачата, от шатрата са излезли сити, но целите в лекета от ястия и събралите се им се изсмели.

В шатрата са влезли и възрастните. Седнали един срещу друг и подавайки един на друг от тези един метър лъжици. с лъжиците с дългите дръжки от гозбите са се нахранили. Благодарили и излезли доволни.

Народа се обърнал към младите и им казал, „Вие все още не можете да ядете готовата гозба, как ще управлявате цяла империя.“

Днес и нашия случай е така.

Дано в българия нещата се оправят без чистилище и ад!