Димитрин Вичев
И питам пак – КОЙ запали тази омраза?
КОЙ ни насъсква и сега? КОЙ има интерес да мразим турците и нашия съсед Турция? КОЙ ли? Ами, пак същите злодеи са. Онези, които извършиха насилственото преименуване на турците и ги изгониха от Родината им. Онези, които извършиха подмяната на демокрацията през последните 26 години – ченгесаро-комунистическата русофилистична мафия.
Роден съм и израснах в Шумен. В моят клас в основното училище имах десетина съученици турчета, три циганчета, две арменчета. В едната съседна къща живеха арменци, потомци на бежанци от Турция след масовите репресии в началото на 20-ти век, а от другата страна живееше самотен руснак -белогвардеец, беглец от Съветска Русия.Над него живееше семейство комунисти, политемигранти от Гърция след Втората световна война. В приземния етаж на къщата ни живееше хубава туркиня, танцьорка в Турския държавен театър.
И ние съжителствахме заедно.
Децата играехме ту в двора на арменската църква, ту се криехме от летния задух в сенките на Томбул джамия. Вземахме книги за четене от близкото турско читалище „Назъм Хикмет”, ходехме на концерти на арменския танцов ансамбъл в арменското читалище „Ереван“ или на турския ансамбъл в Държавния турски театър. Най-весело бе на циганските пъстри и шумни сватби в махалата, дето ни черпеха с бонбони и лимонада. Турчетата и арменчетата ни завиждаха, когато ние вече играехме в двора в училището, докато те свършат часовете си по турски или арменски език. Учеха ни на техните азбуки, научавахме и думи от езика им. Първо, разбира се, научихме „мръсните“ думи. Ядяхме турски баклави, арменски дребни сладки и заедно бяхме на празниците си. Имахме общи радости и грижи.
Не се мразехме, живеехме заедно.
Когато изгониха нашите съседи турци през 1989 г., майките ни плачеха заедно, а ние – порастнали вече, се срамувахме от това, което направиха комунистите. А турците не ни мразеха. Те всичко разбираха и ни оставиха цветята си, за да се грижим за тях, и със сълзи за България тръгнаха за страна, в която не бяха ходили. Защото не ги пускаха преди. Също, както и нас – българите. И до днес никой не може да изтрие обичта им към България и към нас, българите…
Кой днес ви кара да ги мразите? Кои са тези негодници, които ни разделят на българи и други, на християни и на други?
Кой ни подучва така да мразим? В моето детство и младежки години аз не съм виждал такава злоба и омраза. Никога.
Майка ми е израстнала между двете войни като дете в единственото българско семейство в турско село в Шумен – Томбул джамия
Делиормана. Дядо е бил горски стражар и писар в кметството, където кметът е бил турчин. Мама бе израстнала само с турчета и говореше свободно езика им. Най-близката и приятелка, до последния и дъх, бе туркиня. Заедно са момували, заедно са създавали семейства. Израснахме заедно с децата и. Ние съжителствахме така. От 40 години семейството на мамината приятелка е в Турция, родителите ни ги няма вече на този свят, но до ден-днешен, децата на приятелката на мама пращат поздрави и ме канят на гости.
Другият ми дядо е имал лозя и произвеждал вино. Това е бил основният поминък на цялото село в Преславско. Наемали са работливите турци от Делиормана, заедно да правят гроздобер, да мачкат и правят тонове вино. Така през септември и октомври стотици „други” хора, с техните обичаи и песни, са живели в българското село. Без да се мразят. Те са съжителствали така.
През 1848-49 година в Шумен, тогава град в Османската империя, са пристигнали емигранти след националните революции в Австро-унгарската империя.
Унгарци, чехи, словаци са получили убежище и сигурност в Османската империя. Донесли са и своята европейска култура. Дамите се разхождали по калдъръмените улици на Шумен с дългите си рокли, с чадърчета в ръце и ефирни шапки върху главите си. Мъжете – във фракове или костюми, с бастуни в ръка, са бистрили политиката по шуменските кафенета. Тези хора са ни донесли симфоничния оркестър, първия хор, първото девическо училище, първото читалище, първия театър и Шумен става един от центровете на Възраждането ни, заедно с градовете по Дунав – Лом, Свищов и Русе. Унгарецът Шафран сформирал оркестър и дамски хор, в който пеели българки и гъркини, облечени с европейски дрехи. Затова българските и турските мъже-шегаджии, докато си пиели кафето на мегдана, се споглеждали и казвали: виж, виж, минават шафрантиите (певиците и танцьорките с европейски дрехи, което е и смисъла на тази нова дума). Живеели са заедно турци, българи, унгарци, чехи, арнаути, цигани… Това се нарича съвместно съжителство.
И пак в Шумен, по-рано, през 1811 год., за първи път на 11 май се е чествал Празника на светите братя Кирил и Методий като празник на писмеността ни. И на празника е имало всякакъв народ. Защото са живеели заедно.
Няма да се връщам повече назад във времето. Исках само да обясня смисъла на съжителството в рамките на Османската империя по нашите земи. Имало е, разбира се, и насилие на властта над раята – най-бедната част от турците, българите и другите народи, които плащали данъците си към империята от своя труд и собственост. Но не са били роби. Най-просветената част от българите са искали национално освобождение и собствена българска държавност. И затова са въстанията през 19-ти век. За национална държава, където българи, турци, цигани и евреи да живеят пак заедно и да спазват един общ основен закон. Така живяхме до преди 30 години.
И питам пак – КОЙ запали тази омраза? КОЙ ни насъсква и сега? КОЙ има интерес да мразим турците и нашия съсед Турция? Защо, след като се влошиха отношенията между Русия и Турция, националистите-русофилистици така озлобяха? КОЙ ли? Ами, пак същите злодеи са. Онези, които извършиха насилственото преименуване на турците и ги изгониха от Родината им. Онези, които извършиха подмяната на демокрацията през последните 26 години – ченгесаро-комунистическата русофилистична мафия.
Завършвам със следното. Преди всичко ние сме човешки същества. Чак след това сме различни по пол, раса, етнос, религиозна или политическа принадлежност. Само хора, загубили човешката си същност, могат да мразят други човеци, защото са различни от тях по някакъв признак. Аз уважавам хората и презирам тия, които са загубили човешкия си облик. Аз съм Човек, Българин, Християнин, Демократ и не съм потомък на роби. Уважавам индивидуалните права и свободата на всеки, който не пречи на моите свободи. Бъдете и вие такива хора.
(Текстът е от личната страница на автора във Фейсбук)
