Реставратори снеха къс по къс подпорни колони, блокове и орнаменти от Желязната църква в Истанбул. Замениха разядените от корозията детайли, реставрираха помилваните от времето. И наново парче по парче съградиха обновения храм, който е единствената църква от желязо в света.

Повече от 30 майстори от Турция в продължение на 7 години са направили мащабната реконструкция, за която община Истанбул е осигурила 15 млн. лири. Църквата вече грее срещу водите на Златния рог, в момента се извършват довършителни работи в двора. А на 7 януари българският премиер Бойко Борисов и президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган ще открият възстановения православен храм  „Св. Стефан”, който в миналото е бил на самия бряг на Мраморно море, до него се е стигало с лодка, а на Богоявление свещеникът е хвърлял кръста от стълбите на църквата направо към вълните.

Една дребничка и крехка на вид жена, но с титанична енергия, стои зад мащабната реставрация.  Архитект Фикрие Булунмаз е в професията от 35 години и е участвала и в ремонта на части от друг знаков обект в Истанбул – църквата „Св. София”. Но работата си по Желязната църква счита за върха в кариерата си.

Първоначално изглеждаше, че е налице само олющване на храма, но при по-обстоен оглед се установи, че носещите колони са полуразрушени, разказва арх. Булунмаз. Затова дебелината на подпорите е увеличена от 10 на 15 см. Някои от колоните се оказали почти „изядени” от ръжда и корозия. Те са сменени с нови. Сваляхме елементите един по един, номерирахме ги, реставрирахме ги или ги заменяхме с нови и ги връщахме на предишните им места, разкрива технологията на работа арх. Булунмаз. Преди да се изработят новите детайли, е правено изследване на материалите на предишните, за да се постигне максимално доближаване до оригинала. Това е най-мащабната реставрация в историята на църквата, предишните частични ремонти не са помогнали особено и дори отчасти са влошили състоянието . Ако не беше възстановена цялостно, църквата щеше да бъде напълно унищожена до 10-20 г., прогнозира архитектката. По думите  цяло чудо е, че камбанарията не е рухнала при състоянието, в което я заварили майсторите.

Екипът, чиято численост в различните фази на проекта варирал между 30 и 40 човека, е работил в четири посоки – носеща част, боядисване, възстановяване на орнаментите по фасадата и реставриране на вътрешността на храма. В хода на работата майсторите открили гнезда на птици на мястото на липсващи елементи. Детайлите са отлети наново, а където е възможно, оригиналните са почистени и са използвани същите.

При реставрацията са използвани най-модерните технологии и материали, които са издръжливи на корозия, казва Дениз Кахраман, който е осъществявал строителния надзор.

Така сантиметър по сантиметър е обновена гигантска конструкция с височина около 15 метра, към която камбанарията добавя още 5. Общата площ на двата етажа е около 500 квадрата.

Старото подземие, в което екипът се натъкнал на пукнатини с ширина 10 сантиметра и течове, сега е иззидано с нови тухли, доближаващи се максимално до оригиналните. То е превърнато в галерия, където за откриването ще бъде подредена изложба със снимки от завареното положение, кадри от хода на реставрацията и фотоси с днешния облик на православния храм.

Гордея се с това, което постигнахме, и се радвам, че целият свят ще може да го види, вълнува се арх. Булунмаз. Последният щрих, за добие храмът днешния си блясък, е позлатяването със златен варак на иконостаса. В боята отвън също са добавени златни частици.

Строили я като Айфеловата кула

Българската църква край Златния рог в Истанбул е единственият железен храм на петте континента. Изработена е в Австрия по технологията на Айфеловата кула, като после сегментите от конструкцията са превозвани с кораби по море. По този начин са били направени още два железни храма. Румънският обаче е разрушен при бомбардировки. Другата желязна църква е потънала на път за Австралия. Иконостасът, иконите и камбаната на българската желязна църква “Св. Стефан” навремето са били внесени от Русия.

Рак повали майстор, но той се върна в храма

За 74-годишния майстор Халюк Йозгер възраждането на православната църква „Св. София” е преплетено и с неговото изцеление от тежки болести. В хода на работата той заболял от рак, което наложило химиотерапия. Последвал сериозен проблем със сърцето. Майсторът дори загубил двата си пръста. Въпреки рухналото му здраве, при всяко подобрение мъжът се връщал на обекта. „Следвам заръката на баща ми, от когото съм наследил и занаята – започнеш ли една работа, трябва да я довършиш”, обяснява майстор Халюк. Той е в занаята от 20 години и е участвал в реставрацията на много мюсюлмански храмове, а сега му предстои работа по Синята джамия.

Макар да е мюсюлманин, днес твърди, че животът му е вграден в православната църква. През цялото време чувствах това място като свой втори дом, казва майстор Халюк. А крайният резултат от реконструкцията учудил дори и него самия. Ключът към това според железаря е, че преди всяко действие обмисля сериозно как да го направи. Вечер по два часа умувам – така ли е по-добре, иначе ли, за хубаво ли е всяко нещо, за лошо ли е, споделя и професионалната, и житейската си философия Халюк Йозгюдер.

Арх. Булунмаз и Дениз Кахраман не са чували за поверието, че отключи ли храм, православният християнин ще бъде обсипан с благодат. Но като мюсюлмани вярват, че всяко сторено добро е себап. „Няма значение от коя религия сме. Това е храм – културно наследство, а Желязната църква в Истанбул е единствената в света”, казва Дениз Кахраман. И добавя, че той е противник храмове на която и да е вяра да бъдат преобразувани в молитвени домове на друга религия, както се е случвало с църкви и джамии. Уважавам всяко вероизповедание, а камбанарията пазих като очите си, добавя арх. Булунмаз.