26 години след създаването на ДПС на 4 януари 1990 г. във Варна, нито един от 23-та апостоли не е останал до почетния председател Ахмед Доган. С различни мотиви и аргументи Сокола успя да отстреля всеки един от тях, превръщайки ги в обикновени политически салфетки за мръсните си игри. Лютви Местан беше

поредната предизвестена жертва на Сокола

Отношението към БКП-БСП, Държавна сигурност, а от 17 декември 2015 г. и към Кремъл и Путин се оказват разделителната линия между шефа на корпорацията и ентусиастите, които искаха да променят политическото и социално битие на българските турци. Въпреки изцепките си срещу тоталитарния режим от времето на Живков, Доган остана най-вярното оръжие на миналото дори и в Европейска България. Местата на турците идеалисти, с дясно мислене бяха заети от

възродители, ченгета, комунисти,

и българи наемници, които са доминиращи от ЦОБ и парламентарната група до най-малката селска структура. Проклятието на Доган обаче е превръщането на турския етнос в безжизнена маса от крепостни селяни, капсулирането им в етно-религиозната тема, пълната им зависимост от партийните феодали и щедрото им използване за корпоративни и всякакви цели. Доказателство за тази трагична ситуация видяхме и след политическото обезглавяване на Лютви Местан в навечерието на Рождество. ДПС демонстративно показа, че повече прилича на мафиотски клан, отколкото на европейска партия.

Ерата Доган обаче е в своя залез,

след преориентацията към Русия и критиките срещу ЕС и НАТО. ДПС повече не може да бъде същата организация, въпреки кариеристите, наемниците и ченгетата. Преди дни, на последния възпоменателен митинг в кирковското село Могиляне, където през 1984 г. падат първите жертви на Възродителния процес, турците не бяха единни зад новите лидери, назначени от Доган, а бунтари крещяха, че подкрепят Меркел, а не агента на ДС Сава.

Политическите трупове след Сокола

Неджметин Хак е сред първите изритани от Ахмед Доган още в зората на демокрацията. Той остава непознат за широката публика, но е сред малцината учредители на ДПС. По време на възродителния процес пък е тартор на така наречената Бакаловска нелегална група. Именно в нея Касим Дал вкарва доверчиво Доган, за да разбере две десетилетия по-късно, че именно Сокола ги е продал и за това са били в затвора. Неджметин Хак дава в началото на 90-та година пълномощно на Доган да представлява ДПС и се изселва в Турция. Така отстраняването му минава без скандали и драми, но когато се връща след време в България разбира, че е нежелан и е изолиран от всички лостове в партията.

Енал Бекир е учредител на ДПС и първи заместник на Доган в партията, но вече е покойник. Още обаче на учредителната конференция на ДПС на 26 март 1990 г. правомощията на Бекир са ограничени, а в навечерието на изборите за Велико народно събрание златарят от Варна е демонстративно изгонен. Доган се аргументира пред съпартийци, че Бекир докладвал на службите и му нямал доверие. Според съвременници на събитията обаче Енал е в много близки отношения със силните от СДС и лобира за по-близка политика на турците със сините. Доган се плаши и от интелигентността му и силните му позиции във Варна.

Третата жертва на Сокола се оказва напористият функционер от Кърджали Яшар Шабан. В първите години на ДПС той е от малкото висшисти, с висока степен на грамотност, идеално говори български. Първоначално е координатор за Южна България, но преди изборите за ВНС вече е зам. председател на партията и дясна ръка на Доган. Разривът с лидера настъпва в края на първия демократичен парламент. Шабан е сред малцината, които влизат в пленарна зала и подписват новата Конституция. Мотивът му е, че лично е участвал в изработката и, и то в онези части които гарантират свободите и правата на етносите и вероизповеданията. Шабан е ориентиран към сините, а това на харесва на шефа, който вече е под пълното влияние на „Мултигруп”. От няколко години Шабан е покойник, а днес само малцина се сещат за него.

Най-яростната битка на Доган за овладяване на партията е с Мехмед Ходжа. В онези години окръжният лидер на ДПС в Кърджали е определян като ястреб, който стои на твърди антикомунистически и антидесарски позиции. Той е депутат и в НС и председател на комисията за правата на човека. Ходжа е от малцината в ръководството, които нямат комплекс за малоценност от Доган. По образование също е философ, превъзходен оратор, почтен, вярващ и изключително морален. Така се превръща в заплаха за човека на ДС. Опитите на Доган за завой наляво и обвръзката му с корупционни схеми и превръщането на ДПС във фирма са причина да се заяви като открита опозиция в партията. На третата Национална конференция на ДПС в София Мехмед Ходжа с голяма част от делегатите напускат форума и блокират работата му. Доган идва лично на крака в Кърджали да вразумява бунтовниците. Ходжа напуска сам движението по-късно и с депесари учредяват първата алтернатива – Партия на демократичните промени (ПДП), която прави опит за партньорство със СДС, но сваленият от власт Филип Димитров не им подава ръка. Мехмед Ходжа ще бъде запомнен и с факта, че въпреки голямата власт, която имаше не е замесен и упрекнат в корупционни сделки, не злоупотреби с доверието на хората.

До 1996 г. Шерифе Мустафа е най-близо до шефа на партията. Тя е първата дама, която Доган издига до поста зам. председател. Конфликтът с вожда настъпва след големите фалити на банките. Мустафа е набутана по настояване на Доган в управителния съвет на фалиралата пловдивска „Агробизнесбанк”. Шефовете на трезора са арестувани за крупни измами, а Доган автоматично се разделя с Шерифе Мустафа за да прекрати съмнителните връзки на банката с ДПС. По-късно Мустафа изпада в тежка депресия, изоставена от съратниците си. Лекува се в психиатрична клиника. Днес живее изолирано в бащината си къща в с. Анево до Сопот и отказва всякакви контакти.

Гюлбие Реджеб е следващата дамска жертва в колекцията на Сокола. Тя е депутат в 37-то НС и зам. председател на бюджетната комисия и член на ЦОБ на ДПС. Наричат я българската Тансу Чилер. Слави се като твърд играч в антикомунистическото крило в ДПС. Семейството й е дало жертви по време на Възродителния процес. Конфликтът и с Доган започва след излизането на ДПС от ОДС. ДПС бойкотира избора и за кмет на Момчилград, напуска партията. След втория ремонт на кабинета „Костов” е назначена за зам. министър в МРРБ. Умира от скоротечен рак на 38 години.

От 1993 г. разградският депутат Гюнер Тахир е зам. председател на ДПС и член на ЦОБ. На проведената Трета национална конференция на ДПС на 1 декември 1996 г. в Кърджали заедно с делегати от Северна България се обявяват против опитите на Доган с решения да смачка и неотрализира колективните органи за управление на партията и да монополизира цялата власт. След тази конференция от организациите на ДПС в цялата страна за бунтарство са изключени над 2500 души. Самият Гюнер Тахир създава нова партия Национално движение за права и свободи (НДПС). Опитва се да я превърне в алтернатива за турските гласове. НДПС участва в коалиция с ОДС на следващите избори, а Тахир печели депутатско място. Въпреки подкрепа на десните и Иван Костов НДПС не успя да разбие монопола на Доган в смесените райони.

През 2001 година Доган се разделя с друг от ключовите си заместници – Осман Октай. Още след първата Национална конференция той се налага като зам. председател на ДПС и лидер със силни позиции в структурите. По време на Третата конференция в Кърджали Октай е отстранен от ръководни постове и три години остава редови член. Това е периодът, в който ДПС изпада в тежък конфликт с ОДС, а Костов и Доган се превръщат във крайни врагове. Бившата дясна ръка на Сокола отстоява позиции, че ДПС не трябва да къса със сините демократи, а да търси общ път. На 31 януари на извънредна конференция на ДПС Доган дава амнистия за много отцепници и ги възстановява в партията. Тогава Октой отново е възстановен на зам. председателския пост. Само година по-късно обаче подава оставка от ръководството, а после е изключен от партията. Според Октай напускането му е заради коалицията на ДПС с царя и опитите да се реабилитират фактори от БКП и ДС. Доган пък обвинява заместника си, че е откраднал над 350 хил. долара. По-късно обаче Октай осъди шефа си за клевета за 1 лв.

Ахмед Емин за сега е единствената кървава жертва от най-близкото обкръжение на Доган. Той е член на ЦС на партията, но на драматичната национална конференция в Кърджали през 1996 г. попада сред изхвърлените от партията. Три години по-късно е реабилитиран, а звездата му изгрява отново през 2000 г. когато оглавява политическия кабинет на Ахмед Доган. В продължение на 8 г. той е най-близкият човек до Сокола, знае всичко за живота му, през него минават всички връзки с лидера. На 21 октомври 2008 г. Емин се застреля показно в Боянските сараи на ДПС, близо до кабинета на Доган. Минути преди това е трябвало да бъде приет от лидера. Смъртта му и мотивите и до днес остават загадка. След драмата Доган изпадна в тежка криза и се разграничи грубо от довереника си като го нарече „мъжка секретарка” и изрази съмнение, че е Емин е трябвало да го убие. В предсмъртното писмо намерено в Емин жертвата декларира, че никога няма да предаде родината и лидера си.

Касим Дал е може би най-скъпата жертва, която Сокола дава за последните 20 години. С лидера са неразделни от нелегалните времена. Но през последната година и в движението и в парламентарната група знаят, че първите двама не си говорят и се избягват. През октомври 2010 г. Дал демонстративно връща подаръка, който партията му прави за рождения ден. Агентурното досие на Ахмед Доган се оказва капката, която прелива чашата на търпението. След 20 години Дал осъзнава, че той и негови близки са лежали в затворите при комунизма натопени персонално от шефа. Това кара Касим да признае публично, че Доган е най-добрият проект на Държавна сигурност. С присъщата си циничност пък Соколът му отговаря: “Инвестирал съм в този човек, отглеждал съм го, “поливал” съм го – това е грях от негова страна”. Дал протестира, че колективните органи в партията не работят, а опоненти му припомнят, че той самият е допринесъл за концентрирането на цялата партийна власт в ръцете на Доган. Заедно с Корман Исмаилов, Дал създаде политическа алтернатива на ДПС, която днес е част от Реформаторския блок.

Поредната, но не последна жертва на повелителя от боянските сараи се оказа председателятЛютви Местан. Той бе посочен на важния пост персонално от Доган. За него почетният председател казва:

„Той се изгради и утвърди като респектиращ парламентарист.

Възприет е от ДПС като един от най-добрите трибуни на партията.

Има силен либерален код на ДПС като кауза.

Като политик има продуктивен визионерски усет“

Оказа се обаче, че Доган грешно е разчел кода на наследника си, вярвайки, че заради суетност Местан ще остане негов верен послушник или мъжка секретарка.

Сега Местан е представен от пропагандата на Сараите като турски шпионин, предател на българските интереси, внушава се, че е искал да превърне Кърджали в турска автономия. На фона на предателствата му изплува образът на патриота и родолюбеца Доган. В партията никой няма съмнения, че всяка стъпка и изява на Местан е била съгласувана с шефа. Турците преглътнаха, че Доган превърна партията им в мафоитска клика, преглътнаха, че ги накара да се прегърнат с палачите си от БСП, но този път едва ли ще му повярват в любовта към Москва и омразата, която им внушава към Турция.

За първи път лидер на движението е пренесен като жертва с обвинение, че е турски агент и шпионин. Местан има реален шанс да разбие модела „Доган“ като го освети и наруши закона на омертата. От това зависи бъдещето му в политиката.