Истанбул е един прекрасен пример за останалия свят как гастрономията може да се превърне в основна движеща сила за туризма на един град. А защо не и държава. Със своята хилядолетна история на кулинарен център, в който от векове могат да се намерят всевъзможни подправки, плодове, зеленчуци и съставки, днес Истанбул е един необятен мегаполис, където добрата храна е начин на живот. Старите занаяти стриктно се предават от поколение на поколение, рецептите се пазят в семействата с любов, а уважението към ресторантьорите е високо. Това са само няколко от елементите, които превръщат най-големия град в Европа и Средиземноморието в задължителна спирка за всеки любител на храната.

Погледнат от България, Истанбул вече е много по-близо с отварянето на автомагистрала “Марица”, а сривът на турската лира до рекордно ниски нива направи този иначе скъп град достъпен, а в много отношения дори евтин. Може би много от нас гледат на всичко, свързано с Турция, с лека доза недоверие (по исторически и идеологически причини) и затова ще ви предложим един тридневен гастрономичен тур на града, който, надяваме се, ще ви накара да осъзнаете колко впечатляващ е Истанбул, колко безобразно вкусна е турската кухня и колко много губим, че не се възползваме повече от близостта ни с този мегаполис.

Истанбул е петият по големина град в света след Шанхай, Мумбай, Карачи и Делхи, с население от почти 13 млн. души и е един от най-дългите в света: от запад на изток дължината му е 250 км.

Истанбул през вековете е имал над 40 имена, от които 18 са по време на османската империя. Някои от тях са: първото му име е Византион, следват Августа Антония, Секунда Рома, Нова Рома, Константинопол, Цариград и други. Името Истанбул градът официално носи от 28 март 1930 г.

Агата Кристи пише известния роман „Убийство в Ориент Експрес” в хотел Pera Palace в Истанбул.

Първият пътен инцидент в Истанбул става през 1912 г., когато шофьорът на Италианското посолство удря пешеходец и се опитва да избяга.

Четирите бронзови коня, украсяващи днес базиликата Сан Марко във Венеция, са се намирали на входа на хиподрума и са откраднати от кръстоносците след завладяването Константинопол през 1204 г.

Капалъ чарши е най-големия покрит базар в света с над 4 000 магазина, 21 входа и 50 улици.

Джамията Султан Ахмед, по-известна като Синята Джамия, е едната от двете джамии в света, които имат по шест минарета. Според легендата султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче разбрал погрешно думата като „алтъ“, което означава „шест“. Издигнал 6 минарета, вместо общоприетите 4. Недоразумението, според една от версиите, става причина архитектът да загуби главата си. Другата джамия със шест минарета е Сабандъъ Меркез в Адана. Единствената със седем минарета се намира в свещения за мюсюлманите град Мека.

Истанбулското метро е едно от най-старите в света, построено през 1875 г. По рано от него са построени само тези в Лондон през 1836 г. и Ню Йорк през 1868 г.

(Джамията Ая София)

Света София  (построена през 537 г.) е най-високата църква в света до завършването на катедралата Свети Павел в Лондон през 1314 г. Всъщност това е една от трите най-големи християнски катедрали в света, съществувала като такава 9 века. След това 5 века е джамия, а от 1935 г. музей:
Може би най-великата творба на византийската архитектура, тя е най-важният храм за християнството в продължение на 900 г. Изградена от двама архитекти Антимий от Тралес и Исидор от Милет по време на разцвета на византийското изкуство при Юстиниан, църквата е част от дворцовия императорски комплекс. Размерите й са повече от внушителни – дължината й достига 120 м., ширината – 72 м, височина на купола е 60 м., а диаметърът 30 м. Преживяла е заметресенията, кръстоносните походи и завладяването на града от Мехмед Фатих, след което е превърната в джамия. Остава джамия до 1935 г., когато първият турски президент и основател на турската република – Ататюрк я превръща в музей. Долното ниво на сградата е предимно празно, но в галерията горе ще откриете прекрасните запазени мозайки.

През 18 век Хазарфен Ахмед Челеби полетял от върха на кулата Галата в Истанбул с помощта на изкуствени криле и така станал първия човек, извършил полет след митичния Икар.

“Робърт Колидж” в Истанбул (създаден през 1863 година) е най-старото американско училище, което се намира извън САЩ.

Най-големия търговски център в Европа е Форум Истанбул. Той заема площ от 495 хил. кв. метра и дава работа на 6 хил. души. Годишно привлича 25 млн. посетители, а таргетираният годишен оборот във Форум Истанбул е 500 млн. евро. Само за  информация: доскоро рекорда за най-голям МОЛ в Европа се държеше от друг известен МОЛ в града – Джевахир.

Йеребатан Сарнъджъ

Най-неочаквано романтичната атракция на Истанбул, водохранилището Йеребатан Сарнъджъ, предлага поглед върху сложната система, която някога донасяла питейна вода в Истанбул от Тракия. Построено през VI в., а в последствие забравено в продължение на векове, водохранилището днес е оборудвано със светлини и музика, а рибки плуват в основите на 336 колони, които поддържат тавана. Не пропускайте главата на Медуза в основата на една от тях, доказателство, че византийските строители са считали римските реликви за нещо повече от чакъл за многократна употреба.

Джамията Сюлейманийе

Джамията Сюлейманийе е най-прочутото творение на османския архитект Мимар Синан. Построена е между 1550 г. и 1557 г. в чест на своя султан Сюлейман І на западния бряг на Златния рог. Архитектурата й е тясно свързана с византийския стил на църквата Света София. Огромният й купол се поддържа от четири квадратни колони и арки. Сюлеймание е считана за най-великолепната джамия не само в Истанбул, но и в цяла Турция.

Дворецът Топкапъ ( Топкапъ Сарай)

През 1468 г. Мехмед ІІ започва строежа на дворец върху живописният хълм Сераглио край сметището на града. Постройката бива разширявана и декорирана от следващите владетели и се превръща в приказния дворец Топкапъ, който може да видите днес. Обширният дворец е бил резиденция на султаните и техните хареми до 1868 г.
Първият вход или Имперската порта води до двора на еничарите известен още като Първия двор, с размери на футболно игрище, който в момента се използва като място за паркиране. Ако продължите направо, ще достигнете „Портата за приветствие“ построена от Сюлейман Великолепни през 1524г.  След като преминете през нея ще се потопите в истинското великолепие на двореца. Вторият двор не отстъпва по размери на първия. Той е засаден с розови храсти и декоративни дървета и изпълен с украсени павилиони, който били използвани за решаване на държавни дела. В дясно ще откриете огромните дворцови кухни, които днес излагат една от най-добрите колекции от китайски порцелан. Направо се намира Заседателната зала на Държавния съвет, някога председателстван от великия везир, а в ляво е една от най- популярните секции на Топкапъ – Харемът – лабиринт от 400 зали, тераси, стаи, крила и апартаменти групирани около султанските покои. Днес само 40 стаи са отворени за посещение. Те илюстрират едновременно богатството и организацията на живота в харема. Султанските покои са впечатляващо украсени със стенописи, цветен мрамор, пищна мебелировка, златно покритие и фина резба. Множеството от фонтани тук са служели не само като декорация – те са затруднявали подслушването на султанските разговори. От Харема ще излезете в по-малкият, Трети двор и неговата главна порта – Портата на блаженството. В Третия двор се намират едни от най-красивите дворцови постройки. Достъпът до двора бил значително ограничен, заради това че тук се пазело султанското съкровище – четири зали, пълни със скъпоценни камъни. Тук се намира и  най-високата сграда в двореца. Това е Кулата на справедливостта, където се е събирал Султанският съвет. В този двор могат да се видят богатите костюми от султанския гардероб, а също така и мощите на Пророка Мохамед. В четвъртия двор има малки, елегантни летни къщи, джамии, фонтани и водни басейни.         Разие Чакър