Георги Кулов

Кърджали отбелязва 105 години от масовото заселване на еврейски семейства в града и 75 години от спасяването им

Тази година Кърджали отбелязва 105 години от масовото заселване на еврейски семейства в града и 75 години от спасяването им. Заедно с еврейската общност сме съпричастни към честването на 70 години от създаването на Държавата Израел.

Кърджалийци пазят жив споменът за съгражданите евреи. Той се предава от поколение на поколение. Възрастните жители на града помнят еврейската махала, техните потомци поставиха паметни знаци, а внуците им сътвориха миналата година областна конференция „74 години от спасяването на българските евреи”,  а по късно събраха свои връстници от цялата страна на форума”Ден на толерантност и междуетническа подкрепа в Кърджали”. Проявата бе уважена от посланика на Държавата Израел Н.Пр.Ирит Лилиан и от колегите й Н.Пр. Ерик Рубин от посолството на САЩ и Н.Пр.Наргиз Гурбанова от дипломатическата мисия на Азербайджан.

Документите съхранили се за поколенията , отразяващи присъствието на еврейски семейства в Кърджали не са много. Заслуга за тяхното издирване има бившия уредник в Регионален исторически музей в Кърджали Мая Стоянова/1/.В по ново време са популяризирани във в.”Нов живот” от теоложката Ангелина Рашкова/2/.

Днес,когато Кърджали се ползва с репутацията на „Столица на толерантността” темата за евреите в Кърджали и тяхното спасяване е особено актуална. Преди век тук са звучали църковни камбани, гласът на мюезина, благословиите на равина/3/. Ежедневието е било подчинено на законите на толерантността. Толерантност, която се е проектирала и  в наши дни.

Първите сведения за присъствието на евреи се откриват в Годишника на Одринския вилает,публикуван в 1893 г.,превод от който се съхранява в Държавен архив-Кърджали/4/. Споменава се за девет юдеи. Не изключваме възможността еврейското присъствие да датира от третата четвърт на XIX в. Според Мая Стоянова масово заселване на евреи в Кърджали става след Балканската и Междусъюзническата войни от 1912-1913 г. Източните Родопи стават част от независимата българска държава. Еврейски семейства от Беломорска  и Одринска Тракия, споделят съдбата на хиляди българи, които Междусъюзническата война превръща в бежанци. В града се установяват около 40 семейства /5/. Според Ангелина Рашкова техния брой е по-голям-50 семейства/6/.

Корените на тези евреи са в Испания и Португалия. В техните родови хроники е отбелязано,че те са „сафаради”,потомци на емигриралите от Иберийския полуостров през 1492 г.евреи. Преселниците идват в Кърджали от района на Ксанти и Комотини/Гюмюрджина/. В Кърджали те заварват  с изостанала икономика и ориенталски облик. Първоначално срещат симпатия у другите бежанци-българите, а в последствие и на турската общност. Адаптивността им и присъщата им взаимопомощ им позволяват да се впишат в обществения ,икономически и културен живот в Кърджали.

Първият поминък, който подхващат е  тютюнопреработката. Тютюнът като култура се появява по поречието на Арда по време, когато тук стъпват и първите евреи. Отрасълът се развива бурно и евреите се насочват към него. Част от тях си изкарват прехраната като тютюноработници на фирмата „Фархи-Герон”, един от собствениците, на която е Яко Афри.

Други се насочват към малки предприятия за кожи и кожени изделия.  В Източните Родопи и този поминък има традиции, както поради скотовъдството, така и заради наличието на суровина, набирана по време на Байрамите.

Част от евреите подхващат шивашки занаят в ателиетата на Минахем Бинун, Моис Менаше, Моис Халфон, Рифат Мори, Синто Франджи.

Част от представителите на общността са привлечени в управлението на града , като заемат постове в общински и държавни учреждения. Това са Арон Амор, Исак Казес, Моир Давид Бехар, Самуел Казес, Яко Адут и др./7/

Повечето от евреите обаче се реализират в сферата на търговията и занаятите. За разлика от българи и турци, които са занаятчии и дребни търговци, те се насочват към търговията с фини стоки-галантерия, кинкалерия, пасмантерия, кожи, платове, стъклария. През тридесетте години на XX в. двадесет семейства вече са собственици на магазини и малки и средни предприятия. Особен афинитет евреите проявяват към лихварството, финансите, откриването на заложни къщи и банки./8/Според Мая Стоянова едни от най-търсените лихвари били Юда Менда и братя Чакърови, известни със своята почтеност.

Замогналите се еврейски фамилии започват да строят свои домове и оформят т.нар.еврейска махала в Кърджали между площад „Освобождение”,бул.”Тракия” и  ул.”Републиканска”. В края на тридесетте години на миналия век в нея живеят тридесет и осем семейства. Тук се оформя търговската част на Кърджали. Съсредоточват се административните сгради и военните власти.

Архивните документи пазят заявлението на Кемал Ешкенази до председателя на тричленната общинска комисия с искане за построяване на хавра. Той прилага и скица и проект. Документът е от 1923 г./9/. За построяването на малкия молитвен дом Кемал Ешкенази отстъпва собствения си парцел с №263.

По спомени на сина на Кемал Ешкенази-Елиезер молитвения дом вероятно е върху техен имот. За ролята на Кемал свидетелства и факта,че той е избран за пръв председател на синагогалното настоятелство./10/ Това се потвърждава и от обстойно изследване на еврейската култова архитектура в България/11/.

Мая Стоянова сочи,че година по късно се изгражда синагога, което става по инициатива на Жак Менда и братя Чакърови с подкрепата на цялата общност. Мястото е парцел на ул.”Отец Паисий”№3. Синагогата е разположена между храма „Св.Георги Победоносец” и централната джамия.  Официално е открита през 1924 г. Макар и скромна,сградата се е отличавала с оригиналната си архитектура.  Пръв и единствен равин е Давид Бенбасат/12/.

През петдесетте години на миналия век и синагогата и хаврата са заличени. Причината е идеологическото противопоставяне между Запада и Изтока. Споменът бе възстановен със съдействието на Арт движение „Кръг”.На мястото където е била синагогата бе поставен паметен знак. Той бе открит от кмета на Кърджали инж.Хасан Азис и д-р Максим Беневенисти, председател на организацията на евреите в България „Шалом”/13/. Посланикът на Държавата Израел Н.Пр.Ноах Гал Гендлер поздрави кърджалийци за толерантността им.

Паралелно с построяването на синагогата се оформя и еврейското гробище. То се намира в подножието на парк „Простор” срещу Съдебната палата.

В периода 1924-1925 г се формира  Еврейска община.  Начело на тричленка застава Яко Адут. В нея са включени още Синто Франджи и Нисим Ниего. Целта е да се опазят юдейските традиции и да се възпитат подрастващите поколения. Еврейската община защитава гражданските права и професионални интереси на членовете си. Тя събира такса „араха” в подкрепа на бедните семейства, възрастните и болни членове.Празнуват се общо религиозните празници. Поддържа се връзка с евреите в Палестина./14/

През двадесетте и тридесетте години на миналия век евреите в Кърджали създават няколко организации. Една от тях има конкретната насоченост да установи отношения на толерантност с мюсюлманската и християнски общности в града. Благотворителното общество било наречено „Бикур Холим” и подпомагало хора от различни етноси, като с предимство са се ползвали евреите. Начело била Луна Фаранджи./15/ През 1924 г.се появява първото ционистко гимнастическо дружество в Кърджали,наречено „Макаби”. Инициативата е на Езра Ешкенази. Пръв председател е Йосиф Адух. Под негово ръководство то прераства в младежка културно-просветна организация. През 1931 г.еврейските жени учредяват своя културно-просветна организация „Вицу”./16/ През същата година Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава младежката организация „Берит Трумпелдор” с председател  Нисим Казес. Целта й е да даде на членовете си хармонично ционистко възпитание./17/

През тридесетте години на миналия век българи, турци и евреи заедно работят и милеят за своя град. Архивни документи сочат как еврейската общност активно участва в културния живот на читалище „Обединение” . Ционисткото дружество „Макаби” организира на 27 декември 1930 г. литературно-гимнастическа и танцувална вечеринка. През следващата година в читалището изнася лекция Буко Исаев от Хасково.Тя е под наслов „Лоши хора няма, лоши са които ги търпят”. Читалището най-редовно е посещавано от Моше Бехар и Алберт Гарти. Езра Ешкинази е избран в настоятелството на Общия дом през 1932 г./18/

През 1941 г.настъпва обрат. Приет е Закона за защита на нацията. Настъпва напрежение между евреите  и местните власти. Профашистката пропаганда не отминава и Кърджали и се проектира в поведението на някои от местните управници,нещо ,което не се споделя от обикновените граждани.Провокация помрачава хармонията в града. Фашисти подпалват синагогата, упражняват тормоз на ученици евреи, пишат нацистки лозунги. Към това се добавят рестрикциите на местната власт, насочени към ограничаване на икономическата дейност: ликвидират се фирми, пречи се на търговията,нарушават се граждански и човешки права. На практика еврейската общност е изтласкана от всички сфери на икономическия и културен живот. Закрито е дружество „Макаби”, възпрепятстват се всички артистични и обществени изяви.

Евреите в Кърджали се разделят на комунисти и ционисти.През 1943 г. Вики Леви, Емил Менда, Соломон Гарти и Елизер Ешкенази избират пътя на емиграцията и заминават за Палестина-Обетованата земя на еврейския народ./19/

В началото на едноличния режим на Борис III евреите в страната са 0,80% от населението. През същата 1934 г. те са 4% от градското население. Колко е делът им Кърджали няма статистика. Факт е обаче,че всички оцеляват от Холокоста. Еврейската общност в нашата страна е една от първите,която приема идеята на Т.Херцел за създаване на Еврейска държава и поставяща началото на политическия ционизъм. Срещу това са Българските национални легиони излезли с програмата си „Нашата борба”, в която се набелязват крути мерки срещу юдеите.

На 19 август 1942 г.Германия нарежда на своята легация в София да започне преговори за депортацията на българските евреи. Десет дни по –късно българското правителство излиза с наредба в тази насока. Тя предвижда Еврейските общини да се поставят на разпореждане на Министерството на вътрешните работи и народното здраве и да подготвят членовете си за изселване. Българското министерство на вътрешните работи и изповеданията отговаря на Берлин: „Българското правителство е особено радостно от обстоятелството, че неговите усилия  да доведе еврейския въпрос в България до едно окончателно разрешение е предизвикало и вниманието на германското правителство”/20/.

Първият опит за депортирането на българските евреи е направен в Кюстендил. Веднага след като се разчува делегация от града отива при подпредседателят на Народното събрание Димитър Пешев с прошение депортацията да се спре. Това става на 9 март 1943 г.Депортацията временно е спряна. На 2 април се намесва и Светия синод. Вторият опит е предотвратен от остро писмо на владиката Неофит до царя. Третия опит се проваля, след като регента Богдан Филов пише до Берлин, че властите в България не желаят” излишни сензации”/21/

Освен антисемитизма на властите евреите в Кърджали понасят и заплахата от англо-американските бомбандировики над града.За тях си спомня Стела Хотинер, педагог и социолог, изселила се от града с името Естер Ниего. Родителите й я пращат да се крие в някогашното дере между храма „Св.Георги” и болницата. Тъй като на евреите било забранено да излизат след 21,00 часа родителите са й връчвали раничка с думите „Ако стане нещо с нас,вътре имаш снимки на семейството ,за да знаеш коя си”/22/

След Деветосептемврийския преврат обезправената еврейска общност се превръща в обект на специални грижи от страна на новата власт. Това се дължи на участието на евреи в антифашистката съпротива. Много от тях се включват в новите органи на управление. Обществения и културен живот на евреите става част от този на читалище „Обединение”. Те се включват и в неговото ръководство. През 1952 г.читалището преговаря с консисторията в София  за да закупи еврейската хавра в Кърджали за нуждите на художествената самодейност. Това обаче не става./23/

На 14 май 1948 г. Държавата Израел обявава независимостта си.През 1949 г. когато е призната Държавата Израел Кърджали е напуснат от последния евреин-агрономът Давид Ерел.  Масовата група се качва на парахода „България” и отплава за Обетованата земя. /24/.Единственият евреин роден в Кърджали и останал в България е известният писател и поет Давид Овадия/1923-1995/.Овадия се ражда в Кърджали в семейство на тютюноработници, дошли от Кавала, които в последствие се преселват в Пловдив. Шестоъгълната звезда на ревера му е могла да го отведе в концентрационните лагери. Той избира партизанските пътеки. Давид Овадия  пише:”Всяко мракобесие,всяко насилие над човешката съвест е фашизъм.Всеки произвол,всяко издевателство над човека е фашизъм.”./25/

След пристигането си в Обетованата земя почти всички евреи от Кърджали започват живота се отново в помощни земеделско-кооперативни стопанства, известни като кибуци. Сред създателите на някои от тях са синовете на кърджалийския равин Якоб и Исаак Бенбасат. Кърджалийските евреи са високо ценени в Държавата Израел, заради толерантността си и дисциплинираността си. Живеят в Йерусалим, Хайфа, Тел Авив,Холон, Бат Ам,  Язур. Те не са забравили България и родния си град./26/

По време на форума „Ден на толерантност и между етническа подкрепа в Кърджали”,реализиран по проект на клуб „Историка” към СУ”П.Р.Славейков”, посланичката на Държавата Израел в София Н.Пр.Ирит Лилиан се срещна с областният управител Начо Ковачев.  Тя бе категорична, че Кърджали е образец за хармонично съвместно съжителство между етносите/27/.А върналата се по същия повод в „Столицата на толерантността”  Стела Хотинер е категорична:Това може да се случи само в Кърджали./28/

Бележки:

1.Стоянова М.,Еврейската общност и етнокултурният модел на Кърджали,Кърджали.,2008

2.Рашкова Анг.,Евреите добри граждани на Кърджали.Нов живот,Кърджали,2005 г.,бр.8,с.5

3.Стоянова М.,цит.съч.

4.Годишник на Одринския вилает,Одрин,1893,ДА-Кърджали,Ч.П.№181,1984

5.Стоянова М.,цит.съч.

6.Рашкова Анг.,цит.съч.

7.Стоянова М.,цит.съч.

8.Стоянова М.,цит.съч.

9.Рашкова Анг.,Още нещо за евреите.Нов живот,Кърджали,2007,бр.218,с.8

10.Рашкова Анг.,цит.съч.

11.Хазан Е.,Еврейските общности в България и техните синагоги,С.2012

12.Стоянова М.,цит.съч.

13.Паметна плоча на мястото на синагогата.Нов живот,Кърджали,2009,бр.93,с.12

14.Стоянова М.,цит.съч.;Рашкова Анг.,цит.съч.

15.Стоянова М.,цит.съч.

16.Стоянова М.,цит.съч.

17.Рашкова Анг.,Евреите добри граждани на Кърджали…

18.Рашкова Анг.,”Макаби” и „Обединение” в общ дом.,Нов живот,Кърджали,2009,Перперикон,бр.2,с,3

19.Стоянова М.,цит.съч.

20.Коен Д.,Политическата голгота:Нация не се дели.,Българи и евреи.Втора част.С.,Тангра ТанНакРа,с.9-109

21.Коен Д.,цит.съч.

22.Рашкова Анг.,Стела Хотингер:Помним Кърджали!,Нов живот,Кърджали,2013,бр.9

23.Рашкова Анг.,цит.съч.

24.Атанасова Кр.,Естер Ниего от Тел Авив:Това може да се случи само в Кърджали!Нов живот,Кърджали,2015,Перперикон,бр.25,с.4,7

25.Рашкова Анг.,Издевателството над човека е фашизъм.,Нов живот,Кърджали,2005,бр.68,с.4

26.Стоянова М.,цит.съч.

27.Кърджали е образец на хармонично съвместно съжителство между етносите.Нов живот,Кърджали,№49,с.

28.Атанасова Кр.,цит.съч.

Георги Кулов