Стенограма на МВР 24 Часа
Преди 30 години БКП и държавният апарат на България започва т.нар. възродителен процес – масовото насилствено преименуване на турското население у нас. В края на 1984 г. и началото на 1985 г. започва една от най-срамните страници в историята на социалистическа България. “24 часа” започва поредица за възродителния процес с документи и автетентични свидетелства. Днес публикуваме втора част от “Като на празник”, чийто автор е Михаил Иванов. Първата част виж тук. Текстът е публикуван за първи път в сп. “Обектив”.
МИХАИЛ ИВАНОВ
Хиляди се вдигат на протест след смяната на имената, пращат подкрепления на милицията в Кърджали
Ръководните лица на МВР, които са ангажирани със смяната на имената на българските турци на съвещание в началото на 1985 г. определят, че “оперативната обстановка в края на 1984 г. се изостря”: логично беше на тази повишена активност от наша страна да се очакват по-остри действия от страна на противника. Ако нямаше такава реакция, би било неестествено, се посочва още в стенограмата от съвещанието с ръководния състав на МВР на 4 януари 1985 г., за което писахме и в броя на “24 часа” от 31 декември 2014 г.
Ето по-нататък части от тази стенограма:
На 22. 11. 1984 г. в с. Бенковски бе взривена източноправославната църква. На 29. 11. 1984 г. в с. Белополци, Ивайловградска селищна система, националистически елементи посегнаха срещу органи на МВР, участващи в групите по преименуването.
През втората половина на декември усложненията достигнаха кулминационната си точка.
На 24.12.1984 г. в 7 часа в с. Горно Прахово започнаха да се събират хора на тълпа. Към нея се присъединиха хора от селата Башево, Чернигово, Долно Прахово и принадлежащите им махали. Постоянно нарастващата тълпа тръгна за с. Млечино – център на селищната система, за да иска обяснение от общинския партиен комитет и общинския народен съвет защо сменят имената на лицата от смесени бракове и да наложи преустановяване на тази смяна. Около 9,45 ч тълпата нарасна на 1000 души и навлезе в с. Млечино, издигайки лозунги: “Напред”, “Да умрем”, “За Кърджали” и др. През това време в Млечино се беше изнесло с всичките свои сили и средства РУ (районно управление) на МВР-Ардино, начело с районния началник. Нашите сили ги спряха. С изстрели във въздуха и с шокови палки тя бе изтласкана извън селото. Там тя се прегрупира и отново тръгва за селото, където бе срещната от пристигналата на помощ група от ОУ (окръжно управление) на МВР, начело с началника на управление “Турски национализъм”, която я спира и респектира. По мегафона бе наредено всички да си отидат по домовете, който не изпълни разпорежданията, ще бъде съден за участие в политическа демонстрация. Към 12 часа хората се разотидоха.
Докато нашите сили разпръскваха голямата тълпа извън селото, на площада в селото се събра нова тълпа от около 200 души, предимно служители и хора, дошли от другите посоки на селото. С поведението си те даваха да се разбере, че са солидарни с исканията на първата тълпа и са готови да създават безредие. Това наложи бързо да бъдат разпръснати, а някои служители на общинския народен съвет и други учреждения на селищната система бяха подведени към разпит. В селото установихме временен милиционерски участък и оперативна група, която да разкрие организаторите и подстрекателите. В следващите 2-3 дни те бяха разкрити и някои изпратени в Белене.
На 24.12.1984 г. по плана на общинския партиен комитет на с. Бенковски се проведоха мероприятия за преименуването на лицата от български произход в селата Горски извор и Каялоба, които преминаха спокойно и без съпротива.
На 25.12.1984 г. в 7,30 ч от с. Горски извор се отправи към с. Бенковски – център на селищна система, тълпа от 2000 души, които се насочиха към общинския партиен комитет, за да искат обяснение за проведените през първия ден мероприятия, за да си искат паспортите.
С наличните сили са изтласкани в края на селото. По това време в Бенковски имаше 10-15 души, които работеха по взрива в църквата. Междувременно към тълпата се присъединиха хора от съседните махали и за 90 минути тя нарасна на около 2500-3000 души.
Това наложи за Бенковски да се изпрати подкрепление от ОУ на МВР-Кърджали, ОУ на МВР-Смолян, ГО (гражданска отбрана) в Кърджали и Смолян и военно-въздушно поделение на Голо бърдо. На място бяха изпратени екипи но ПО (противопожарна охрана) от Кърджали и на РУ на МВР – Златоград. Поведението на тълпата бе дръзко и предизвикателно. С викове и крясъци отправиха искания и закани, скандираха вражески лозунги. Тълпата излъчи парламентьори, с които беше разговаряно, и след това беше разпръсната безкръвно.
По същото време беше нападнато кметството в с. Горски извор, охранявано от 4-ма милиционери. Кметството беше обкръжено от три кордона: на първия – децата, на втория – жените, на третия и по фланговете – мъже.
С камъни и колове бяха изпотрошени прозорците и вратите на кметството. Те са мислели, че паспортите им са в кметството и са искали да го превземат, за да си ги вземат. Беше изпратена помощ и демонстрантите бяха разпръснати. В селата Горски извор и Бенковски са изградени временни милиционерски участъци.
На 26.12.1984 г. в 7 часа тълпа от две направления: с. Каялоба, Горски Извор, Китна и второто от с. Пресека и Добромирци се насочиха към с. Бенковски с общ брой около 2000 души. Към 9 часа тълпата от Каялоба и Горски извор достигна охранявания рубеж извън селото и започна да напада органите на МВР.
След намесата на силите на ГВ (гранични войски) тя беше изтласкана. Към 9,45 часа от посока с. Мъглене (полковник Кадирев вероятно има предвид с. Могиляне) се насочи нова тълпа, която бе посрещната от групата на ОУ на МВР – Кърджали, и поделението на ВВС.
Участниците се държаха много дръзко, издигаха вражески лозунги и искания. Нахвърляха се с камъни, дървета и ножове срещу нашите сили. Неизвестно лице стреля с ловна пушка. С решителни и безкомпромисни действия тълпата бе разпръсната.
В 10,30 часа тълпа от с. Пресека и с. Добромирци – около 2000 души, навлезе в с. Бенковски. Тя бе изключително агресивна.
Участниците хвърляха камъни и дървета по нашите превозни средства и състава. Изпочупени бяха прозорците на колите на ПО. Направен бе опит да се разпръсне с автомобил на ПО. Тогава те се нахвърлиха върху служителите на МВР. Взети бяха решителни мерки за нейното разпръскване. Интересно е, че поемаха стоически цялата вода на пожарните цистерни.
На 26 декември 1984 г. край с. Могиляне загиват 17-месечната Тюркян Фейзулах Хасан от с. Каялоба, Айше Мюмюн Молахасан от с. Каялоба и Муса Мюмюн Якуб от с. Китна. В памет на малката Тюркян след 1989 г. е издигната чешма.
На 26.12.1984 г. тълпа от 1800 души от селата Генерал Гешево, Устра и Мрежичко се насочи към град Джебел. В 6,30 часа тя бе спряна в подстъпите на града. На градската автогара се събра друга тълпа от 300-350 души, която бе блокирана на място.
На 26.12.1984 г. около 10,30 часа на площада в Момчилград започна сформирането на отделни групи от по 30-50 души. Беше получен сигнал от ДЛ (доверено лице), че около 12 часа на площада в Момчилград ще се струпат много лица, които ще чакат представител на турското консулство. Поради липса на достатъчно сили, силите бяха в Джебел, нямаше възможност да се предотврати събирането на по-големи групи на площада в Момчилград. Въпреки нашите предупреждения около 12 часа тълпата нарасна на около 1200 души. С изключителна агресивност, викове, крясъци и скандирания участниците нападнаха сградите на ОбПК (общинския партиен комитет), ОбНС (общинския народен съвет), аптеката, ДСК (Държавна спестовна каса) и магазини и счупиха врати и прозорци. Това наложи спешно да се използват силите на ОУ на МВР – Кърджали, Гранични войски и противопожарни автомобили. Тълпата бе разсечена, изблъскана и разпръсната около 14 часа.
На 26.12.1984 г., този ден беше най-тежкият, към 20 часа в с. Звездел, група от 100-120 души се събра, обкръжи кметството, завзе го и искаше да се саморазправя с кмета. Чрез сили на ОУ на МВР – Кърджали, те бяха разпръснати и възстановен общественият ред. Малко след това друга група се насочи за Момчилград от с. Равен. Групата на ОУ на МВР в движение беше пренасочена, за да я срещне на път за града и да я разпръсне.
На 26.12.1984 г. около 21,30 часа беше получен сигнал, че в с. Груево и с. Балабаново са се събрали тълпи с намерение да тръгнат за Кърджали или Момчилград. За разпръскването им бяха изпратени сили на ОУ на МВР и ГВ. Този ден в работа влязоха и първите сили, които бяха пристигнали от НМ (народната милиция) – Казанлък. Установи се, че в Балабаново няма събрани хора. Тълпата в с. Груево се състоеше от около 1000 души, част от които въоръжени с брадви и ножове. Направен бе опит да се разпръснат с наличните сили и два автомобила на ПО. При започване на разпръскването участниците в тълпата се нахвърлиха срещу служителите на МВР и две лица направиха опит да отнемат автоматите на офицери на НМ. Тогава с решителни и безкомпромисни мерки тълпата беше изтласкана до края на селото, където напалиха огньове. Към 20,30 часа нашите сили установиха контакт с представители на тълпата и ги принудиха да се приберат.
