Сайтът desebg.com публикува подробен репортаж от първата по рода си инициатива, на която  проблемите, свързани с политиката на БКП към малцинствата в НРБ и преосмислянето на комунистическото минало при прехода, се обсъждат между български турци, изселници и представители на  неправителствени организации, професионални историци и изследователи.

Насилственото преименуване на мюсюлманите в България по време на комунистическия режим събра на конференция в Истанбул (18 и 19 декември 2014 г.) прогонени от тоталитарното управление на БКП български турци и общественици и журналисти от България.

Форумът „Тридесет години от „възродителния процес” и 25 години от началото на демократичните промени в България” е организиран от една от изселническите организации „Бултюрк” и федерация „Справедливост – България”.
Удължаване на следствието за „възродителния процес”

Заведеното през 1991 г. от Главна прокуратура следствено дело срещу виновните висши ръководители от БКП за насилственото преименуване е едно от малкото останали дела, което все още не е прекратено поради давност, но и то е заплашено да последва съдбата на други подобни разследвания, които така и не стигнаха до край.

 

 

Сезгин Мюмюн, председател на федерация „Справедливост – България”, съобщи, че преди броени дни по искане на неправителствената организация срокът на делото формално е удължен с 4 месеца от Военно-окръжна прокуратура – София. По думите му интересът към този случай е продиктуван от желанието да бъдат осъдени виновните за престъпленията, свързани с „възродителния процес”.

Адвокат Биляна Писова, която следи от страна на фондацията хода на разследването, посочи, че по делото още в началото са поставени
нереални срокове за разследване. Според нея, ако е имало воля щеше да стигне до края. „Магистратите се озовават само за технически причини. Проблемът се свежда до изискването за разпит на всички изселени турци. Когато искаш да оправдаеш своето бездействие винаги може да намериш причина”, заяви тя.

„Ние няма да спрем да търсим истината и продължаваме на работата, като искаме да отпадане давността за престъпленията на комунизма. Казусът засяга хиляди хора, на които са били нарушени човешките права”, заключи Писова.
Опити да се сезират европейските институции

Шукри Алтай, председател на Съюз на репресираните турци, повече от 10 години се опитва да получи справедливост по въпроса за „възродителния процес”, представяй ги го пред редица европейски институции.

„През 1989 г. лидерите на БКП обявиха голямото депортиране за „Голяма екскурзия” без да ги е срам. След падането на режима една-две години те живяха с надеждата, че ще се върне „доброто време” и ще се върнат гоненията срещу малцинствата. Това не се случи, защото Европа вече се промени”, посочи той.

Алтай припомни, че за 72 дни през лятото на 1989 г. над 350 000 български граждани – турци  – са изхвърлени от страната. Всяко преместване е съпроводено с големи трудности и трагедии, каквито сполетяват и турците преди 25 години в  НРБ. „Цяло едно поколение загуби много години от своя живот безвъзвратно”, коментира той.

 

 

Шукри Алтай, който е един от въдворените без съд и присъда български турци в „Белене” през 1985 г. за съпротивата им срещу „възродителния процес”, разказа подробно за усилията на част от изселниците да отнесат проблема с нарушените им човешки права пред редица европейски институции.

Началото е поставено през 2003 г., когато са направени първите постъпки да се отнесе въпроса до Страсбург, Брюксел и Женева. Шест години по-късно излиза първият доклад от Европейския парламент (доклада „Коловати”), в който се посочва, че исканията са на жертвите на „възродителния процес” са законни.

През 2010 г. комисарят по човешките права публикува доклад, в който е изразена позицията, че България ще уреди този въпрос въпреки някои юридически пречки.

„Въпреки всичко съдебният процес за „възродителния процес” продължава да се възпрепятства съдебният процес. Нашият стремеж е да излезе истината, че българският народ не е виновен за „възродителния народ”, а виновни са няколко души от висшето ръководство на БКП. Не е нужно българският народ да носи този срам”, заключи Шукри Алтай.

Той подчерта и един друг проблем, засягащ цялата изселническа общност. От около 500 000 изселници от България в Турция и някои европейски страни, малцина са онези, които помагат и предлагат помощ, включително и от други изселнически организации. „Когато стане въпрос за „възродителния процес” има мнозина, които се представят за големи герои, а когато полагаме усилия да получим справедливост и правосъдие, тези хора ги няма”, призна Алтай.
Сабри Искиндер: И българите, и турците страдаха при режима на БКП

Сабри Искиндер, секретар на Демократичната лига за правата на човека в България, разказа как през втората половина на 80-те години е участвал в създаването на правозащитната организация.

„Тогава имаше цензура и липса на свобода на мисълта. Създадохме правозащитна организация, за да защитим човешките си права. Тогава написах едно много остро писмо лично до Тодор Живков, в което посочих, че освен, че отне нашите човешки права, цялото българско население страда от управлението му”, спомни той.

Веднага след това Искиндер е арестуван и екстрадиран от България. „Ние обаче продължихме да говорим по радио „Свободна Европа” и други радиостанции, за да може хората по света да знаят за тази наша борба за човешки права и за това, че наистина и много българи страдат от комунистическото управление”, добави той.

 

 

По думите му борбата срещу комунизма е взаимна – и на българските турци, и на българите. „Наостри молива срещу Тодор Жиков за по-бърза промяна”, припомни думите на своята хазайка, българска, в чиято къща първоначално е бил изселен от режима преди да последва екстрадирането му.

„Сега, след 25 години, видяхме, всички забогатели пак са комунисти – червена буржоазия. Как може 25 години да се говори за преход, това е една залъгалка? А в същото време борещите се за справедливост са бедни. Важното е какво ще се направи оттук нататък? Трябва да сме единни. Мълчанието и пасивността не са начините за водене на борба. Ние имаме силата да бъдем активни”, заключи той.
Свидетел на драмата на принудителните изселвания

Лиляна Друмева, председател на Съюза на репресираните „Памет”, сподели емоционалния си спомен от началото на 80-те години, когато за изразено свободомислие е въдворена от комунистическата власт в село Пет могили, Шуменско. „Бях с дете на една година и имах право да виждам съпруга си един път в месеца за 2 часа. Благодарна съм на хората, които тогава ми помогнаха. Те бяха от турския етнос”, разказа тя просълзена. Жената, при която е живяла, е туркиня и я е разбирала като истинска майка.

„В продължение на 16 години съм изучила десетки ученици, които са били от турския етнос – много от тях бяха отличници и станаха вишисти”, сподели Друмева. Тя разказа и за покъртителното разделение между семействата на българските турци през лятото на 1989 г., когато режимът на БКП принуждава 350 000 български граждани турци да потърсят убежище в Турция. Познато семейство турци от с. Каравелово, Шуменско, тогава й оставят дъщеря си, да се грижи за нея, тъй като тя не заминава с родителите си, само и само да не й се провали кандидатстването във ВУЗ.

 

 

„Преди да заминат за Турция баща й ми остави пари и ме помоли като стане студентка да й намеря квартира и да й помагам. Въпреки, че същият ден отпътуваха за границата на Капитан Андреево те ми бяха донесли подарък – две тикви. Беше много, много трогателно, че в този съдбовен за тях ден те мислиха за друг човек по такъв начин”, разказа през сълзи Лилия Друмева. „Дъщеря им успя да стане студентка, а родителите й се върнаха през зимата, след като не са успели да си намерят работа. Тогава им върнах парите, оставени за дъщерята им и те бяха толкова благодарни ,защото в този труден момент тези средства им помогнаха да преживеят”, добави Друмева
Българи и турци заедно срещу осветляването на репресиите на комунистическия режим

Председател на Съюза на репресираните „Памет” заяви, че в хората, преживели репресии при комунизма, и българи, и турци има подтиснат гняв за начина, по който се е развил прехода към демокрация в България.

„Защо тези хора, които толкова пострадаха от комунистите, сега продължават да гласуват за ДПС”, запита тя. По думите й картата, които движението разиграва отдавна е картата за етническия мир.
„Те промиват мозъка на хората в България и на изселниците, като не им дават възможност да помислят трезво за ситуацията, за да преценят дали тази партия действително защитава правата им или основният интерес е влизането в политиката, за да трупат богатства и печелят милиони”, допълни тя.

Лилия Друмева не пропусна да подчертае, че почтените хора и от страна на българите, и от страната на представители на турския етнос полагат усилия да се научи истината за престъпленията на комунистическото минало и за прехода. Тя припомни инициативата в с. Пристое, Шуменско, за отбелязването на 25-годишнита от Майските събития, с която на 20 май 2014 г. беше отбелязана паметта към съпротивата на българските турци срещу комунистическия режим. „Президентът Росен Плевнелиев пристигна и уважи това поклонение, а от ДПС нямаше никой”, коментира тя.

По думите й националното поклонение в Пристое тази година, в което взеха участие много политически затворници – българи и турци – е показала, че те могат да застанат без изкуствено разделение един до друг в търсенето на истината за престъпленията на комунизма.

„През изминалите 25 години от промените комунистите демонстрираха, че имат само едно лице. Те не само не се извиниха за сторените престъпления, но не се покаяха за жестокостта срещу мюсюлманите и българите. Те продължават да грабят и лъжат хората от турския етнос и всички българи, че никога за нищо не са виновни и нищо никога не са откраднали”, заключи Друмева.

 

Евгений Михайлов: Лидерите на ДПС са милионери и милиардери

Режисьорът Евгений Михайлов припомни с архивни кадри събития в началото след 10 ноември 1989 г., заснети от самия него, свързани с обещания и лъжи на комунистическата партия, замазващи престъпленията на „възродителния процес”.

 

 

„Отрудените турци в България, чиито права и достойнство бяха поругани от комунистическата партия, и преди 25 години се събраха пред парламента да протестират за отнетите им имена, днес са също толкова бедни, колкото и тогава. Лидерите на ДПС обаче са милионери и милиардери”, заяви Евгений Михайлов.

Той разказа подробности за инициативата на движение „22 септември” за приемане на законопроект, с който да бъде отменена давността за престъпленията на комунистическия режим. Проектът беше предложен в Народното събрание тази година и внесен за обсъждане чрез парламентарната група на ГЕРБ.

 

 

„В края на 42-то Народно събрание това лято два пъти законопроектът не беше гласуван поради липса на кворум от страна на депутати на ДПС. След като в София се получиха подписи от изселници в Турция с настояване този законопроект да бъде приет
ДПС се съгласи да участва, но тогава не се явиха депутати от БСП и това провали кворума”, припомни той.

Режисьорът също подчерта, че едно от най-големите престъпления през прехода е опитът да се играе с етническия мир. „За съжаление една политическа сила си присвои правото да защитава правата на турското малцинство в България”, посочи Михайлов.

 

 

„Няма нищо по-естествено да сме заедно, както бяхме заедно през май 1989 г. когато подписахме декларация срещу „възродителния процес. Не трябва да забравяме миналото, за да не го повтаряме. Без справедливост нито едно общество не е преуспяло”, заключи режисьорът.
Едвин Сугарев: Всички сме братя по страдание при комунизма

Едвин Сугарев посочи, че „всички сме братя по страдание, причинено от комунизма”. Той заяви, че политиката на БКП срещу малцинствата в България е погазила основни човешки права.

Общественикът разказа как през май 1989 г. Блага Димитрова е внесла подписката на 120 интелектуалци срещу „възродителния процес” в Народното събрание. „Комунистите и ДС организираха „спонтанен протест”, който премина под прозорците на дома й със скандирания „смърт на предателите”.  На пощенската кутия й бяха изрисували полумесец, който обаче тя не изтри и той стоя дълго време след промените като знак на позора на българските възродители”, припомни Сугарев.

 

 

По думите му българските мюсюлмани са се противопоставили на насилието на комунистическата диктатура и техният бунт е първата открита съпротива срещу режима от времето на горяните и селските бунтове при колективизацията.
Проф. Евелина Келбечева: За съжаление турците мислят, че Живков е спрял „възродителния процес”

Проф. Евелина Келбечева от Американския университет в Благоевград обърна внимание на факта, че обществото в България и хората извън нея не знаят истината за комунизма. „Режимът беше еднакво античовешки срещу идентичната на различните хора”, заяви тя.

Историкът цитира изследване за топосите на историческата памет в България отпреди две години, в което самата тя е участвала, според което на въпроса, които са историческите фигури, които припознават, българските турци са посочили Васил Левски,  Тодор Живков и Кемал Ататюрк.

Според нея присъствието на Живков, който стои в основата на отнетите им човешки права и тежката им съдба, особено през 80-те години, показва, че незнанието, изграждано върху невежеството за истината за комунизма, е успешно репродуцирано от посткомунистическите елити и Държавна сигурност в България след промените.

 

 

„За съжаление турският етнос в България вярва, че Живков е бил подведен да бъде извършен „възродителния процес”, нещо което е далеч от истината. Всъщност „възродителният процес” е подготвян и осъществяван през цялото време на управлението на Живков”, коментира тя. Проф. Келбечева определи като важна задача на историци, изследователи и представители на гражданското общество постоянно противопоставяне на дезинформацията за комунистическото минало и престъпленията му.
Георги Боздуганов: Пренебрегват се факти от историята между България и Турция, когато те са съюзници

Георги Боздуганов, съветник на премиера Филип Димитров през 1992 г. и автор на книгата „България – военният трофей на Сталин”, говори за премълчавани факти от историята, когато България и Турция са съюзници.

„Единственият период, през който през последните 100 години България е имало конфликт с Турция, е по времето на комунизма и управлението на БКП”, беше категоричен той. „Комунистическата власт насаждаше омраза между нас, за да се задържи на власт”, каза той.

Боздуганов подчерта факта, че по време на Първата световна война България и Турция са съюзници. „В историческите изследвания трудно ще намерите дори информация за това, че през 1925 г. между България и Турция е подписан договор за приятелство, който се превръща в нова пътна карта на взаимоотношенията между двете страни за много години напред”, каза той.

Боздуганов отбеляза и други факти от дипломатическите отношения между България и Турция в края на 30-те и началото на 40-те години, когато интересът към Балканите привлича вниманието на двама диктатори – Сталин и Хитлер. „Малцина знаят, че първата държава, която предлага част от Южна Добруджа да бъде върната на България е Турция”, добави той.
Възраждането на ореола на Сталин в Русия

Правозащитникът Алексис Прокопиев от сдружението „Русите в Европа”, базирано във Франция, заяви, че през последните години в Русия се наблюдава следната тенденция: „Доскоро се говореше, че Сталин не е знаел за престъпления по време на неговото управление, а сега се възражда ореола му за най-велик ръководител на СССР. Това е опасно”.

 

 

В същото време се подминава истината за периода на репресиите в Съветския съюз, а паралелно с това управлението на Путин преследва такива граждански организации като фондация „Сахаров” с обвинения, че е проводник на чужди разузнавания.

„Нова европейска памет не може да бъде създадена, ако не знаем миналото и не го разбираме, за да не повторят престъпленията му”, заключи младият руски правозащитник.
Христо Христов: Неосъществената декомунизация е в основата на неуспешния преход

Разследващият журналист Христо Христов, основател на сайтовете desebg.com и agentibg.com, заяви, че причината 25 години след края на комунизма да говорим за нерешените проблеми, наследени от комунистическото минало, е неосъществяването на декомунизацията.

„Декомунизацията трябваше да включи лустрация, осъждане на комунизма и неговите престъпления по съдебен път, отваряне на архивите на тоталитарните комунистически служби и създаване на култура на паметта към режима на диктатурата и неговите жертви”, посочи журналистът. „В България нито лустрация беше проведена, нито престъпленията на комунизма, включително и виновните за „възродителния процес” бяха осъдени, нито досиетата бяха отворени навреме”, посочи той.

Според него голямата отговорност това да не се случи носи СДС, който през 90-те години е давал обещания да извърши тези стъпки. „За съжаление темата за комунизма беше използвана политически в различни предизборни периоди, както и за поддържане на политическото противопоставяне срещу БСП, но реално от онези, които се определиха за демократи, не извършиха необходимите стъпки”, каза Христов.

По думите му едно от най-важните неща пред гражданското общество днес е да не допусне пренаписване на историята по комунистически. „Битката ни е за следващите поколения и всички ние трябва да работим те да бъдат информирани за истинските факти за периода на комунизма, а не да ги оставим да бъдат манипулирани”, заключи той.

Христо Христов подари на изселниците своята документална книга „Тодор Живков. Биография”, както идвата тома от новия сборник на Комисията по досиетата, посветени на „възродителния процес” в периода 1945-1989 г. и издадените към тях дискове с разширените им издания.

Форумът прие обръщение до министъра на образованието и науката в България проф. Тодор Танев за смяна на учебните планове и учебниците по история и въвеждане на подробно изучаване на комунистическия режим.

Alıntı: http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2112