Предизвикани думи за миналото, справедливостта и политическата коректност

Осман Октай

Никога не съм си позволявал да коментирам Касим Дал и ролята му в ДПС. Пристъпвам това си разбиране, провокиран от тенденциозното му обръщение към Лютви Местан, което публикува в събота на страницата си във Фейсбук*(виж след края на моя коментар, б.а.). То е във връзка с отказа на Софийски градски съд да регистрира партия ДОСТ. Касим Дал настоява Местан да говори, „да каже, това което знае за времето, когато той беше активен участник в задкулисието в ръководството на ДПС!“

Тези призиви звучат провокативно, защото преди да ги отправя към Местан, той също е длъжен да даде отговори на много въпроси, които

премълчава и прикрива

Дал също трябва да изясни своята роля като маша и джелатин на всички мръсни поръчки на Доган. От 1996 до 2011 г. именно той завеждаше „Инквизицията“ в ДПС.

Касим Дал се славеше като близък съратник на Доган от годините на комунизма, но защо през 1990-та година, при учредяването на ДПС Доган не го покани в ръководството й, а го остави във Варна?

През 1993 г., въпреки позициите на Доган, аз предложих Дал за член на ЦОБ като част от моя екип. Целта ми беше да не създава проблеми в Североизточна България със самочувствието на съратник на Доган.

През 1996 г. именно Касим Дал оглави преврата в Кърджали по време на единствената Национална конференция извън София. Проведе този сценарий заедно с мутрите и охраните на „Мутигруп“, ръководени от полк. Йордан Йорданов, кум на Ахмед Доган. Организира пуча с репресии срещу ръководителите и неформалните лидери на делегациите от страната. Отвличаха, биехте и шантажирахте делегати, за да гласуват както иска Доган и да поставят партията в пълно подчинение на лидера и кукловодите му.

По волята на Доган, Дал проведе изхвърлянето и очернянето на над 2500 учредители на ДПС. Тези хора направиха ДПС част от ОДС, с цел през следващите 5-6 години да се слеят с демократичната общност.

Веднага след преврата в Кърджали заедно с Доган напуснаха ОДС и създадоха Обединение за национално спасение (ОНС), като

политически проект на „Мултигруп“, 

с патрон Симеон Сакскобурготски и секретар Стоян Денчев. Това беше формация, която трябваше да контролира бъдещето управление на ОДС, с премиер Иван Костов.

През 2000 г., след среща в Пловдив между ръководствата на ОДС и ДПС се пое отново курс към сближаване и търсене на общи пътища за демократично развитие на страната. Точно тогава БСП покани на свой форум Доган и Касим Дал в Зала 1 на НДК. От трибуната те се обърнаха към делегатите на БСП с прословутото „Другарки и другари“. Така обявиха курс към съвместно управление на БСП и ДПС, с провалената социал-либерална платформа за управление. Веднага след тази нова и неочаквана политическа линия, свикахме заседание на ЦОБ в град Белица, в курортния комплекс “Семково”. Доган мълчеше, а Касим Дал единствен на висок глас в присъствието на всички членове на ЦОБ заяви: „Аз и Доган, репресирани от комунистите и лежали по затворите, днес сме готови да управляваме с БСП, след като ще ни предоставят власт в 5-6 министерства. Защо сте против колеги?“ Живи свидетели ни тези думи на сегашния критик на Местан са: Мустафа Каронбатлъ, Кемал Еюп, Ремзи Осман и др., с които остро се противопоставихме срещу тази нова политическа линия. Чия воля изпълняваше тогава Касим Дал? Но колегите отхвърлиха категорично всяко сближаване с БСП. Проваленият сценарий на Доган и Дал заедно с комунистите, доведе царя през 2001 г. – патронът на ОНС. Чрез коалиция Симеон и ДПС наложиха правителство на „Мултигруп“ и на задкулисието, със всички негативни последствия от него, които са факт през последните 16 г. Тогава Дал стана зам.-председател на комисията в НС за контрол на службите в продължение на два мандата. В качеството си на такъв, по волята на Доган водеше всички репресии срещу несъгласните, които се противопоставиха на създаването на правителство на мафията. Тези

репресии налагаше с цялата мощ на държавата

С активната координация на Дал бяха организирани атаките срещу фамилиите на изгонени от ДПС, основатели и критици на Доган. Като говоря за репресии – става дума за данъчни, прокурорски, полицейски, следствени, създаването дори на оперативни разработки в ДАНС, с изфабрикувани подготовки за атентати срещу Доган. Пазя документални доказателства за това.

Аз не се съмнявам, че е имало репреси и срещу Касим Дал и съидейниците му при учредвяването и регистрирането на неговата политическа формация. Но те са били следствие от модела, който той създаде и наложи в ДПС в продължение на 15 години. Заради това трябваше да плати и цената.

Днес няма нужда Лютви Местан да отговаря на Дал, който най-добре знае как действа репресивният апарт на ДПС на всички нива в страната, срещу всякакви опоненти на модела „Доган“ – няма значение дали са били основатели и ръководители на партията или са част от други формации. Така управлява мафията. Проблемът обаче е кого обслужва Касим Дал с неадекватните си въпроси към Местан? Или иска отново да се върне под крилото на Сокола, или изпълнява

поръчка на Стоян Денчев, 

от който продължава да е зависим заради годините свързани с „Мултигруп“.

Ако действително Дал е бил искрен в отричането на модела „Доган“, след като напусна ДПС, днес би следвало да защитава и брани правата и свободите на българските турци и мюсюлмани, които все още очакват своя 10-ти ноември, защото бяха превърнати през последните 26 години в безмълвна машина за гласуване, подчинени на волята на Доган и интересите на мафията. Тези права и свободи е длъжен да ги защитава всеки опонент на Доган и кукловодите му. Независимо от личното отношение към Местан, Касим Дал няма право да се изправя срещу хиляди български граждани, които търсят различен път на политическо развитие и изразяване, учредявайки ДОСТ и противопоставяйки се на монопола в смесените райони. Сред основателите на ДОСТ са хиляди демократи, създатели и ръководители на ДПС, отрекли комунизма, тоталитаризма и мафиотското управление на модела „Доган“. Достатъчно е само да спомена името на Мехмед Ходжа – първият , който надигна глас срещу тази мафия и метастазите й.

Очаквам Касим Дал да коригира своите позиции и преди да задава публично въпроси към Местан, да не забравя задължението, че дължи тежки отговори на много изгонени и разочаровани от ДПС, на българското общество като цяло. Всичко друго е бетониране и увековечаване на модела „Доган“ и лишаване на хиляди граждани от политическа алтернатива.

*Касим Дал: Местан е длъжен да говори за времето в ДПС

Политическият живот в Република България е основан върху принципа на политическия плурализъм. В целия демократичен свят, партиите са тези които способстват за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Правото на политическо сдружаване е основен стълб на демокрацията. Не мога да подкрепя едно съдебно решение което ограничава конституционно гарантираните права на български граждани.

Когато с група съмишленици бяхме изключени от ДПС защото казахме на висок глас, болезнените истини които днес Местан рекламира като революционно откритие, цялата сила на задкулисието се стовари върху нас. Когато се опитахме да регистрираме НПСД, регистрацията беше отлагана с месеци с всички знайни и незнайни мотиви и прийоми, като единствената цел беше да не се позволи явяването ни на парламентарните избори през 2013 г. В миналото и друг път сме ставали свидетели на отказите за регистрация на политически партии. По онова време Местан беше зам.-председател, а в последствие и назначен председател на ДПС. Забравил ли е за гоненията срещу всички които бяха неудобни, в това число и на нас? Сега когато той става жертва на същото задкулисие, трябва да говори! Длъжен е да говори, да каже, това което знае за врем