Дата:  08 юли 2021 г.
Стара Загора

Рафет Улутюрк,  Председател на изселническата организация БУЛТЮРК –Истанбул

Приключи ли подготовката за изборите?

В неделя ще се гласува в 121 секции. В 1/3 от тях ще има машини за гласуване. В Истанбул –ще има общо 29 и в 8 от тях ще има и машини , а в град Бурса 26 и в 13 от тях ще има машини. Избирателите ще могат сами да избират как ще си подадат гласа си – машинно или с бюлетина.

Това е демократичен избор.

Смятам, че ще се справят с машинното гласуване. Разговарях с избирателите. Някои от тях вече са видели машините, казват, че „приличали на банкомати.“ А с банкоматите те се справят успешно. Ще внимават с късането на квитанцията. Предупредени са…

Посетих основните области извън Истанбул и Бурса. Направи ми впечатление  пред изборната активност в Чорлу, Текирдаг и Къркларели изобщо в цяла Тракия.

Бях също в İzmir и Маниса, където изселническите дружества са много активни. С добри впечатления съм и от Kocaeli Гебзе Шекерпинар и Анкара, където има големи изселнически квартали и по няколко секции. Те са предимно в училищата.

Там също са образцови, кипи ползотворна работа. Работа за процъфтяването на  демокрацията в Родината ни.

За изборния ден от Турските власти е осигурено всичко урните кабините вътрешна и външна полицейска охрана.

Тук консулските служби не работят както трябва. Аз като преставител на изселническа организация в Истанбул не съм видял нито един служител от консулството.

До сега няма възражения по организацията.

Каква избирателна активност очаквате?

За изборите работят предимно неправителствените изселнически организации.

Според моето наблюдение изборната активност може да не надвишава 12-15 процента. Новото понятие „не ограничен брой секции“ в страните извън Европейската общност звучи добре и е едно много-голямо завоевание  за нас, но тя е едно много закъсняло завоевание.

Ние сега даже бяхме не подготвени за това завоевание, бяхме малко изненадани от решението на 45-тия парламент. Тук се говореше предимно за гласуване по пощата и спорихме за особеностите й.

Мога да кажа, че това завоювания не развълнува много избирателите ни, защото в България има представителна демокрация и те не знаят за кого гласуват, не познават кандидат народния предста/вители за които  подават гласа си.

Може да са престъпници, стари агенти на ДС, наркотрафиканти и други. Те просто не ги познават. Затова е много трудна и пропагандата тук. Сигурно е така и в Англия или в Канада.

Пропагандата е абсолютно популистка. Без адресна, без валидни доказателства. Затова Изборния Кодекс пак трябва да се промени и да се узакони и правото на избор на кандидат народните представители от чужбина. Поне да им се признава правото да използват преференцията. Ние сме тук по принуда. Тук сме защото в България няма демокрация, справедливост и се газят човешките права.

И в навечерието на тези избори, нито един от многобройните кандидат депутати, не се е появи тук пред избирателите и да им разкаже за същността на  промените настъпващи в Родината им.

По телевизията се говори за епидемична корупция, за уволнения по върховете, за тотален отказ на политическите лидери да участват в предстоящите избори и да поемат политическа  отговорност за ставащото в страната. Дали всичко се променя много бързо или пак сме в застой или както казва Президента Радев в „блато“ е от значение и за всички ни. Там е нашата Родина.

Освен ТВ програмите  „бТВ“, „НОВА“ и „БНТ-1“, които са включени постоянно в изселническите кафенета, чайни и клубове избирателите няма откъде да се информират.

Няма издания нито на Турски нито на български език, които обективно да информират за България.

Например напоследък тук се спори много за ролята на Главната прокуратура в обществения живот. Когато бяхме в България, последна дума имаше партията (БКП-то), имаме концлагеристи и затворници, които са влезли в кауша без съдебно решение.

Те твърдят, че сега в България се чува само думата на Главния Прокурор Иван Гешев. Ние тук знаем, че всички дела по така наречения „възродителен процес“ са спрени от прокуратурата още преди 30 години, но смятам също, че в пост-тоталитарна България не трябва да има място за прокурорска диктатура.

Попитахте ми за процента на гласоподавателите, които ще гласуват в неделя, отговорът ми е, че последния български сблъсък не е ясен на изселниците в Турция, те гледат и оценяват нещата само през призмата на справедливостта и демокрацията. За тях в Родината им все още няма справедливост, защото няма  „върховенство на закона“, нещата не са еднакви за всички.

Провеждат се полицейски операции във всички Ромски гета и махали, уж купували гласове, защо не ги търсят и арестуват богатите, които дават парите за купуване на вота на  бедните. Защо държавата постоянно се занимава с бедните, когато те нямат нито един свой представител в парламента.

Нито една българска политическа партия не иска да издигне  някого от етническите общности за депутат. Тук в Турция няма такива неща. Половината парламент са Кюрди но не прави впечатление на никого.

В Турция демокрацията се е успокоила и е чужда на полицейски екшъни. От 4 години непрекъснато се говори за недопустимата грубост, проявена на 26-ти март 2017 година от Валери Стоянов на граничен пункт „Капитан Андреево.“

Само този случай трябваше да бъде достатъчен на българската прокуратура да се самосезира и да даде под съд Валери Стоянов, а Европейския съд по Правата на Човека и Европейски парламент и съвет да порицаят България за случая. Демокрацията не е практика нито в България нито в Брюксел. По отношение на човешките права и демократичните свободи в България и Европа има много неща, които куцат.

Гласовете могат в сравнение с 2017 година и в сравнение с 4 април т.г. да се увеличат четворно или петорно, но новия резултат няма да е отражение нито на вярата на тукашните избиратели в демократизирането на България, нито пък ще е един голям принос в борбата против корупцията, която се разгаря в страната.

 

Г-н Улутюрк , виждате ли светлина на хоризонта?

Изборния барометър показва, че картината от 4 април ще се повтори и промените в състава на новия парламент няма да се съществени.

В България няма подготвени кадри за демократично управление на обществените процеси. Даже лидерите на традиционните партии се уплашиха от вълната на промените и много от тях не са кандидат депутати. Натрупаната шлака в българското общество не може да се изчисти за няколко месеца или екна година.

Процесът ще продължи и към нова година сигурно ще се надигне нова вълна настояваща за обществено обновление, а до тогава може да се управлява и с програмни кабинети.

 

Г-н Улутюрк, ще има ли автобуси в Неделя.

Първо искам да ви кажа, че демокрацията и справедливостта  не са ценности, които се транспортират с автобуси.

Те са национални ценности и трябва да имат българско национално съдържание.

Съдържанието на ценностите се променя с времето, обогатяват се и придобива нов вид. Към това трябва да се стремим.

Тези ценности и съдържанието им трябва да е едно и също за избирателите в Турция, в Англия и в България. Ако не се стремим към това, резултатът ще е винаги нула.

Българската и Турската държава не са направили стъпка в тази насока за нас.

С увеличаването на секциите и изборните машини или с узаконяването на гласуването по пощата и по интернет, изборния туризъм с автобуси до родните селища естествено е да отпадне въобще.

И в изборния процрес последна дума трябва да има винаги техниката и технологиите. Нашите сънародници винаги ще останат граждани на Република България и на Европейската общност. Човек никога не може да забрави Родината и родителите си.

Пожелавам честен и прозрачен изборен двубой в Неделя.

Поздравявам победителите в Неделя!

Благодаря Ви.

 

„