Политическата класа и медиите подминаха надменно с мълчание 20-годишнината от свалянето на 28 октомври 1992 г. на  първото демократично правителство на Филип Димитров, от зараждащата се мафия, Държавна сигурност и инфилтрираните ченгета в СДС. По темата замълчаха гузно дори и лидерите на “Раковска” 134, унесени в партийни раздори и битки за позиции. 

Вместо  анализ на проваления преход, проправителствена телевизия пусна паралелно със забравената дата захаросан филм за Андрей Луканов, реставриращ образа му на перестройчик и кукловод на прехода към демокрация.

Faktor.bg публикува два коментара, на емигранта от Франция Петър Бояджиев и на политика и председател на Народното събрание Александър Йорданов, разкриващи задкулисните механизми, довели до падането на кабинета на СДС. В задочната дискусия се включва и бившият  заместник на Ахмед Доган – Осман Октай, който анализира през призмата на ДПС създаването и свалянето на първото  правителство на сините. Ето неговия поглед за събитията преди 20 години.

Осман Октай

Свалянето на кабинета на Филип Димитров преди 20 години не е просто един изолиран акт на Народното събрание, или случайно стечение на обстоятелства, след  гласуване на депутати. Става дума за конспирация и за предателство на националните интереси и прохождащата в страната демокрация. От дистанцията на времето ясно могат да се видят кукловодите в този задкулисен процес, но и марионетките, които изпълниха “мократа” поръчка. Аз бях пряк свидетел на случващото се, но тогава не можех да подредя пъзела от отделните събития, за да видя цялата картина на заговора, който е бил в сила още преди правителството на Филип Димитров и СДС да бъде сформирано.

През 1991 г. бях заместник на Ахмед Доган в ДПС и отговарях пряко за организационните въпроси и междупартийните взаимоотношения. Имах отлична информация за всичко случващо се в партията и в политическия живот на страната. Тогава, според Устава на ДПС, важният глас за всяко решение имаше Централният съвет на партията. Реално Доган, а и заместниците му бяхме изпълнители на колективната воля.

След проведените парламентарни избори, в новия парламент се очертаваше следната конфигурация: СДС – 110 депутати, БСП – 106 и ДПС – 24. В действителност ние можехме да правим кабинет и със сините, и с червените. Но тогава поривът за демокрация беше огромен, турското и мюсюлманското население, което представлявахме все още не искаше да чуе за комунистите и наследниците им. Раните от Възродителния процес и смяната на имената на турците бяха големи и тежки. Това логично предопредели СДС като най-естествен съюзник на ДПС. Дни преди да се събере новият парламент ЦС на партията взе две важни решения: Правим коалиция, но само със сините и с никой друг. При откриване на сесията на парламента официално да поискаме забрана на БСП като наследник на БКП. Това бяха две автентични решения взети от политическото ръководство на партията без чужда намеса и манипулации. От трибуната на парламента те трябваше да бъдат прочетени от председателя на парламентарната група на ДПС. На заседание на групата лично аз предложих Доган за шеф на депутатската група, за да обяви той решенията. Целта беше да го ангажираме максимално с тях, а и да не позволяваме странични сили да заиграват с него.

На 4 ноември 1991 г. новият парламент стартира, а Доган прочете нашите решения от трибуната и разбуни духовете в залата, и в страната. Тогава парламентарните заседания започваха следобед и продължаваха до късно вечерта. Още същата вечер бяхме поканени от ръководството на СДС да се срещнем в едно заведение – кафене на „Подкрепа” на ул. „Узунджовска” в столицата. Държеше го Веско Велинов, доверен човек на Тренчев. Събрахме се там към 21 часа. Доган реши да бъдем само двамата. От страната на СДС бяха Филип Димитров, Стефан Савов, Елка Константинова, Блага Димитрова, Йордан Василев, Михаил Неделчев, Александър Йорданов, Стоян Ганев, Николай Василев и Асен Мичковски. Същата вечер откраднаха куфарчето на Стоян Ганев и имаше екшън.

И днес цялата компания ми е като снимка в главата. Филип Димитров е прав, с цигаре в устата, а една му ръка е небрежно в джоба на панталона. Дърпа притеснено от цигарето и  произнася първите си думи: „Аз като председател на СДС и като бъдещ министър-председател, искам да бъда изслушан и да разбера с какви хора ще работя в правителството. Аз със Стоян Ганев като външен министър не мога да работя, не знам от къде идва предложението за него”, продължи Филип Димитров. Савов се обърна към него и попита спокойно: „Защо не го искаш?”, а Филип отговори: „Не говори добре английски, аз ще бъде и външен министър.”

В този тон на разговор сините започнаха да си дебатират, а ние с Доган се чувствахме все едно сме на заседание на Координационния им съвет. Някъде малко след полунощ пристигна в кафето Юнал Лютви и почна да се обяснява на Доган как ни търсил и едва ни намерил. Не успя да обясни обаче как ни е открил, след като друг от ДПС не знаеше за тази среща! След Юнал се изтърсиха и тогава младите икономисти на СДС – Иван Костов и Иван Пушкаров. Йордан Василев попита иронично: „Тия какво правят тука?”, а в същия тон покойният Савов отговори: „Постове чакат”.

Първите ни впечатления от тази среща бяха доста противоречиви. Доган беше разчел перфектно поведението на сините лидери. Ясно се виждаше, че те са обхванати от тежки разногласия и боричкания за власт и позиции. Надценяването им в онзи момент беше по-голямо от реалните позиции, които имаха. Така например първите думи на Филип, изтъквайки се самоувероно за сигурен премиер, си бяха доста нетактично изхвърляне. Държаха се така сякаш всичко им е в кърпа вързано и са спечелили властта веднъж и завинаги, а ние сме им длъжни да ги подкрепяме и да стоим зад тях като обслужващ персонал. Не си даваха сметка, че ДПС макар и без претенции, все пак е ключът към властта им. Те имаха само 4 депутати повече от БСП и ние спокойно можехме да договорим още тогава властта с червените. Всички присъствали тогава сини лидери вероятно са забравили за тази среща, но именно след нея Доган си формира стратегията на поведение, извади си много изводи, които предопределиха важни събития.

В основни линии дебатът на масата бе доста махленски, за постове в кабинета. Опонираха на Филип Димитров, че сам не може да избира министрите, че искат всяка партия от съюза да бъде представена в новото правителство. По едно време от масата надигна глава икономистът, алтернативен социалист Асен Мичковски. Бяхме го забравили, че е в групата. Дойде пиян на срещата и заспа на масата невъзмутимо.

„Да не пропуснете нашите министри да ги вкарате”, предупреди другарите си Мичковски и отново отпусна глава на масата. Времето беше напреднало, някъде към 4 ч. сутринта. Всички се бяха уморили. Тогава взе думата Михаил Неделчев, който през цялото време мълчеше: „Ние си приказваме за постове, а не сме попитали коалиционните партньори от ДПС, без които не можем да изберем кабинет, какви претенции имат. Да ги чуем, какво мислят, цяла вечер мълчат и ни слушат”.

Настъпи  тишина, погледите на сините изведнъж се обърнаха и втренчиха в нас. Доган пое ситуацията и сухо отговори: „Чухме ви, вие се уморихте. Ще изработим нашата позиция и ще ви уведомим. Тръгваме си!” Тези думи на Сокола ще имат тежки последствия после през целия преход, но новите демократи едва ли осъзнаваха цялата им значимост, а и капана, в който сами се бяха набутали. Недвусмисления знак от наша страна беше, че тази коалиция не е на всяка цена. Тишината в заведението бе тягостна, а ние станахме и си тръгнахме без повече обяснения.

На следващия ден Ахмед дойде в кабинета ми в централата и каза:”Луджев беше при мен като вестоносец на сините. Бил разтревожени след като си тръгнахме. Не мислиш ли, че се изгавриха снощи с нас, все едно ни нямаше. Мисля, че с тези хора ще работим трудно.” После обясни, че от Луджев разбрал, че Филип Димитров искал разговорите с ДПС вече да не се провеждат в такъв формат, а на четири очи, само двамата лидери. Не успях да получа потвърждение, дали Луджев наистина е бил пратен от сините и дали Филип е искал да преговаря само с Доган, но нашият шеф си постигна целта. От там насетне са се виждали с Филип на четири очи. Настъпи политическа тишина,  четири дни никой не знаеше какви совалки текат, какво договарят, има ли трудности, кой интригантства край тях. Доган пред нас мълчеше. На 9 ноември пристигна в централата. Беше щастлив, усмихнат и ми съобщи, че вчера (било е неделя, б.а.) го завели във вилата на Тодор Живков, пили кафе, приказвали си. Слушах го същисан, а ми показва биографията на Живков, подарил му я и е надписал на турски език. Това беше най-впечатляващото. Буквално посвещението гласеше: „На моя близък приятел Ахмед Доган, бъдещия голям политик на България, с уважение!” Всичко си беше автентично – с почерка на Живков, с подписа му но на турски език. Бях много изненадан, не очаквах подобен сценарий, но всичко показваше, че в това смутно и преходно време някой се е погрижил за тази знакова среща между палача и жертвата, ако условно можем да определим как в този период изглеждаха Доган и Живков. Някой старателно е подготвил и организирал всичко, изпипано перфектно с посвещението на турски. Още тогава нямах и грам съмнение кой е сътворил тази игра, всъщност по това време една единствена структура, или нейни метастази можеха да проведат такава операция. Нямах представа само какво още са планирали и какво ще произтече от тук за държавата. Паралелно си давах сметка, че антикомунизмът в редиците на ДПС беше водещ и затова си позволих въпрос към Доган: „Ако нашите хора разберат за тази среща, как ще се обясняваме?” А той невъзмутимо ми отговори, че никой не го е видял и нямало как да се разбере. Не знам тогава до колко е бил наивен, или е бил на 100% в играта на ченгетата, но малко по-късно журналистката Валерия Велева, която Доган нарече мадам В. и Тошо Тошев, като главен редактор на „Труд” разпространиха информация за срещата с Живков и тя стан обществен факт. Сега можем да си дадем сметка, че за изтичането на тази информация „Труд” никак не е избран случайно, а по всяка вероятност е бил част от реализирането на конспирацията.

След този разговор с мен Доган,  поиска да се свика централното оперативно бюро и парламентарната група. На срещата потвърди, че има решение на ЦС на ДПС да подкрепим за правителство единствено СДС и не можем да го избегнем. Въпреки това ние няма да имаме наши министри в новия кабинет, няма да имаме и коалиционно споразумение и обща програма за управление, но ще подкрепим правителството. До тази позиция стигнал след разговори с Филип Димитров. Доган обясни, че сме в тази ситуация поради вина на СДС. Отказали да поемат изпълнението на определени ангажименти в програмата си, поставени от нас.

„Но за да имаме все пак някакви гаранции и контрол в този кабинет , аз наложих като министри Стоян Ганев и Димитър Луджев, а Филип ги прие”, обясни Сокола. Така реално Доган призна пред нас, че те са троянските коне на ДПС в правителството на СДС.

Няколко часа след тази среща в нашата централа поисках виждане с Христо Куртев, организационен секретар в СДС. Предупредих го директно, че без коалиционно споразумение и обща програма това правителство е обречено. Поисках да съобщи съображенията ми на Филип, като го информирах и за срещата на Доган с Живков. Тогава все още никой не предполагаше за нея. От СДС обаче не реагираха на моите предупреждения и ги подминаха надменно. Така кабинетът на Филип Димитров бе гласуван триумфално, но заедно с него беше приет и капанът за провала му.

Анализирайки сега събитията е повече от ясно, че още тогава е можело изобщо да няма кабинет на СДС. Той стана факт единствено благодарение на решението на ЦС на ДПС, с което принудихме лидера да преговаря единствено и само със СДС, без заигравки с другите. Няма съмнение, че през тази тежка политическа седмица на ноември 1991 г. Доган е бил под сериозен натиск, да не подкрепя десен кабинет, а вероятно да играе с червените. Още тогава свалянето на синьото правителство е било планирано и така се стигна до Боянските ливади и компромисния кабинет „Беров”. Паралелно с тези изводи се налагат и три глобални въпроса: Кой е подготвил и реализирал срещата на Доган с Живков, какво е договорено на нея? Кой пробута Луджев и Стоян Ганев чрез ДПС, за да се превърнат само няколко месеца по-късно в носители на конфликтите в управлението? Какво са говорили на срещите на четири очи Доган и Димитров, ако все пак ги е имало?

Отговорите за тази конспирация съвсем не са трудни. Те витаят някъде в порочния триъгълник Желю Желев, „Подкрепа”, Държавна сигурност. А центърът на тези интереси бе Андрей Карлович Луканов.

Б.Р. Faktor.bg публикува за първи път откъс от подготвената за печат разтърсваща документална книга на Осман Октай за тайните  и конспирациите в политиката, за зависимостите на лидерите и съсипването на демократичния преход от кукловодите в ДС и БКП.