Със зам.-председателя на Националната асоциация на зърнопроизводителите разговаря Тихомир Тончев

– Г-н Христов, какво се разбрахте със земеделския министър Димитър Греков на срещата ви в Арбанаси?
– Реално това е първата официална среща между проф. Греков и Националната асоциация на зърнопроизводителите. Доволни сме от нея. Бяха поставени актуални и много належащи въпроси.

– Какви са те?
– Тази година картината е следната. Жътвата е приключила 90% в Южна България, а в Северна – 70%. Добивите са приблизително като миналогодишните. Качеството също е сравнително добро. Притеснителното са пазарите и цените. Трудно се реализира пшеницата и цените вече вървят под 300 лв. на тон, независимо какво е качеството.

За цялата минала година продажбите бяха по около 42 ст./кг, или сега цената е с 30% по-ниска. Затова някои ще продадат на загуба, някои ще са на нула. Като цяло от сектор “Зърнопроизводство” тази година не можем да говорим за печалби. Това ще удари надолу и цената на земеделската земя, чиято стойност беше изкуствено повишена през последните години. Ще има много по-малки ренти.

Другото, което ме притеснява, е, че аз лично не познавам земеделски производител без кредити. В тази ситуация със зърното ще има много сериозни проблеми с обслужването им, независимо дали са за оборотни средства, или за покупка на земя. Банките ще имат проблеми заради пазара на жито.

Поради всички тези факти казвам, че сега е моментът, в който държавата трябва да помогне на сектора.

– По какъв начин?
– Няколко са мерките, с които може да се помогне. Ще започна с най-главната, на която трябва да акцентира изпълнителната власт. Това са европейските средства, които всяка година влизат за подпомагане на сектор “Земеделие” чрез т.нар. схема на единица площ. Директните плащания, които трябва да се изплатят за 2013 г., са около 1 млрд. лв.
Това е най-евтиният инструмент за държавата да влязат европейски пари. Разходът е само по администрирането им, а системата за това е изградена. Единствено държавата трябва да намери средства да се изплатят тези 1 млрд. лв. и съответно до 45 дни ще им бъдат върнати от Брюксел.

На срещата имаше коментар: “Ама те не са предвидени в бюджета.” Но тези средства никога не се залагат в него – те нито са приход, нито са разход. Няма перо в бюджета, в което да бъдат заложени, защото това са средства от Европа, които влизат в икономиката.

Всички икономисти и анализатори много добре знаят, че от всеки лев, който влиза от Европа, между 9 и 20% от него отиват в хазната под формата на преки и косвени данъци. Така че, колкото по-рано влязат тези пари у нас, толкова по-рано ще има средства и в бюджета.

От миналата година ЕК даде възможност директните плащания да се дават от 16 октомври с една нотификация, която не е отказано на нито една държава. Знаете, че миналата година на животновъдите бяха платени парите през октомври, което лично мен ме зарадва. Има такава възможност сега да бъдат изплатени и директните плащания.

– Земеделският министър каза, че не може държавата да плати 1 млрд. лв. през тази година, след като през февруари са дадени вече 850 млн. за сектора.
– Ще ви кажа защо е необходимо да се направи задължително. Същият пазар ни очаква и с цените на слънчогледа и царевицата. През миналата година средната пазарна цена е 85 ст./кг за слънчоглед, а в момента чуваме да се спрягат 55 ст. Това също е 30-35% намаление.

В крайна сметка тези пари влизат в държавата, в българската икономика, нека гледаме малко по-глобално. Този 1 млрд. лв. веднага се завъртат – ще живнат преработватели, транспорт, всичко. Парите дават отражение по цялата верига.

– Ще искате ли среща с премиера Орешарски, който като финансист може да ви разбере?
– Да. В крайна сметка министърът на земеделието има някакви правомощия. Явно това, което имаше като мандатност, беше, че парите ще бъдат изплатени през февруари. В тази връзка категорично заявихме, че искаме среща с премиера Пламен Орешарски и с финансовия министър Петър Чобанов. Имаме много сериозни аргументи и такава среща е належаща. Тя ни беше обещана от земеделския министър да се проведе с неговото посредничество.

– Ще има ли възстановяване на акциз за горивата за земеделие?
– Такава помощ беше нотифицирана преди 5 г. 3 години получавахме акциз с намалена ставка, но от 2010 г. насам – не. ГЕРБ нотифицира мярката, но не я приложи. Сега председателят на комисията по земеделие в парламента г-жа Светла Бъчварова каза, че нотификацията за акциза ще бъде удължена и за 2014 г. Но тук вече говорим за бюджет 2014-а и най-рано помощта може да бъде заложена в началото на следващата година. Схемата и начинът са уточнени и от нея ще се възползват всички земеделски производители, не само зърнопроизводителите. Също и животновъдство и зеленчукопроизводство, лозя, лавандула.

– Каква ще е схемата?
– Чрез ваучери. Има си европейски практики за разходни норми, където всичко се приравнява към единица площ. На тази база е направена и нотификацията. За зеленчукопроизводството и овощарството разходните норми са по-големи и това е заложено. Средно за всичките 36 млн. дка е 7-8 литра дизел за 1 дка.

От 1 юли държавите в ЕС са 28. Оказа се, че и Хърватия също има форма за подпомагане на земеделските производители с по-нисък акциз. Тоест България остава единствената държава от вече 28, която не дава такава преференция. А ние с тези колеги от останалите страни членки сме на един пазар. И когато те имат по-добри условия за подпомагане от нас, са и по-конкурентни. А горивото е много сериозно перо от разходите. Специално при зърното е между 15 и 18% от общите разходи на декар.
Често ни упрекват за какво ли не. Но в крайна сметка зърнопроизводителите се явяваме локомотивът на земеделието.

– Колко е приносът на зърнопроизводството за икономиката?
– Зърнопроизводството носи над 4-5% от БВП на България. Това са 3-4 млрд. лв. Ако сложим и обвързаните сектори за торове и препарати, ще отидем на много по-голям процент.

И в крайна сметка всеки един в тази държава трябва да се стреми да се развива, да печели, да плаща данъци.

– Мнозина се вглеждат в лъскавите ви коли и не разбират защо искате помощ от държавата, след като се возите на луксозни джипове за по 100 000 лв.?
– Не виждам нищо лошо, когато един човек си е купил някаква по-хубава кола. Мисля, че е нормално, когато един земеделски производител осигурява прехрана на 100 човека и след като коректно си плаща данъците, не разбирам какъв е проблемът средствата, които е спечелил, да ги похарчи за нещо, което е решил. В крайна сметка всеки не се ли
стреми да има нещо по-ново, по-красиво? Човек е устроен така.

– Но хората казват – защо не продадете джиповете, а искате помощ от държавата?
– С тези средства не се подпомагат само зърнопроизводителите. Плащанията на единица площ са към близо 85 000 земеделски производители. В тях влизат всички видове растениевъдство без значение на културата – лозя, трайни насаждения, люцерни, боб и пр. Да, вярно е, че зърнопроизводството като дял е най-голямо – около 80% от площите са заети със зърно. Но така не е само в България. В цяла Европа делът на зърнопроизводството е между 75 и 85 процента.

– Говорим обаче, че трябва да се увеличи зеленчукопроизводството, а не да имаме монокултурно земеделие?
– Вижте, аз нямам нищо против да стане така. Ако се отглеждат повече зеленчуци и лавандула – окей. Но как се гледат зеленчуци без поливно земеделие? Евала на новия земеделски министър, че успя да спре унищожаването на “Напоителни системи”, нещо, което страшно много ще помогне на земеделието. Тази тема е много важна и огромна, ще бъде отделено специално заседание само за “Напоителни системи”. Поливното земеделие е въпрос на национална стратегия.

– Какви са разходите на декар?
– Тази година е уникална, но не в добрия смисъл. Ние сме произвели нещо с най-високите разходи, а в момента трябва да го продадем на най-ниските цени от последните 6 г. насам.

Имаме максимално високи разходи и максимално ниски цени. Да, с ръка на сърцето казвам, че през 2007 г. имаше един период , когато беше обратното.
Затова и аргументът ни към изпълнителната власт е, че секторът трябва да бъде подпомогнат, и то сега. Знаете, че когато това не се направи навреме после и да стане, ефектът е много по-малък.

Затова се надявам и знам, че г-н Орешарски е много добър финансист и разбира от цифри. Разбира и каква е ползата за самия бюджет от едно такова подпомагане. Гарантирам, че то ще се върне обратно в бюджета.