РАФЕТ УЛУТЮРК
Последно време в медийното пространство на България витаят коментари относно наченки на нови политически образувания, групировки и партии.
От тях най-интересен за нас бе интервюто на Калина Влайкова с независимия народен представител Г-н Касим Дал, публикуван във вестник “24 часа”. В него Касим Дал изтъква, че се намират в процес на изграждане на нова политическа формация, т.е. изграждат структурите на една нова партия. Разбира се, това изказване на Дал може да е и опипване на почвата за това дали е възможно създаването на такава формация и проверка на реакциите “за” или “против”.
Тъй като г-н Дал още с отцепването си от ДПС и с първите си изказвания демонстрира остри изблици на недоволство от ръководството на Движението и още тогава намекна, че има нужда от нова политическа формация и самият той ще положи доста усилия за изграждането й. Хронологично не може да се отрече, че в онова време политическата ситуация в Република България предлагаше доста благоприятен попътен вятър в чисто политически смисъл – като време, място и недоволна електорална потенциалност. Или казано с други думи, една година преди местните и президентските избори, криза в управленската среда на партията, неудовлетвореност и недоволство от страна на твърдите гласоподаватели.
Не закъсняха реакциите относно “стръвта” тоест уж заченатата нова партия на Дал. Председателят на изселническата организация БАЛГЬОЧ със седалище в град Бурса Юксел Юзкан се изказа, че те са категорично против сформирането на нова партия. Подобни мнения изрази и председателката на организацията от Одрин, както и председателят на федерация “Справедливост” в София. Единствено председателят на организацията “Бахат” в Бурса изрази становище, че биха подкрепили една такава формация.
Що се отнася до мнението и становището на ръководството на изселническата организация “Бултюрк” със седалище в град Истанбул искаме да внесем яснота по въпроса за нашите симпатизанти, за да няма спекулации.
Първо: няма достатъчна информация и прозрачност по въпроса, за да се изгради сериозно становище по въпроса. Кои са учредителите, каква ще е програмата на партията, какъв ще е уставът й, какво целят, дали е удовлетворителна компетентността на ръководството, дали са хора с чисто минало, вдъхват ли доверие и т.н.
Тези въпроси трябва да се споделят с обществеността, за да могат да бъдат подложени на анализ от съответните организации, политици или други интересуващи се от въпроса институции. Ако г-н Дал наистина има намерение за сериозни политически ходове, смятаме че е необходимо да демонстрира по-професионално политическо поведение.
Всеизвестно е че той цели 20 години е непрекъснат участник в българската политическа сцена като народен представител. Като зам.-председател по организационната част на ДПС за един дълъг период беше съучастник в управлението на страната в лицето на коалиционните правителства, в които участвуваше ДПС. През този период в частност в какви мероприятия е участвал, какви предложения е внесъл в парламента относно подобряването на жизнения стандарт на нашите сънародници живеещи както в България така и в Република Турция. Тука можем да отворим една скоба и да си спомним за внесеното от него предложение за неразобличаването на бившите агентите на ДС в парламента на България. Да кажем, че по това време ръководството на ДПС беше пречка за внасянето на желаните от него предложения. След отцепването му от ДПС с каква политическа активност може да се похвали?
Вече повече от година и половина той е независим, сега какво му пречи да внася предложения, касаещи интересите на стотиците хиляди недоволни гласоподаватели, които 20 години безрезервно подкрепят една кауза. Друг е въпроса дали ще се приемат или не. Но с тези си ходове той можеше да демонстрира своите планове, програми или визията си като цяло, разбира се ако притежава такава. За нас кулминационната точка за оценка на парламентарната активност на Г-н Дал, а и не само на него, беше поведението при гласуването в парламента относно предложението на Иван Костов за осъждането на Възродителния процес, което предложение беше прието благодарение на мнозинството в НС. Може ли да каже Касим Дал какъв му е бил вотът – “За” “Против” или въобще не е гласувал, при условие, че е бил в парламентарната сграда. Какви сериозни политически срещи и разговори е провел относно бъдещите си планове и с кого – бивши изолирани политици, ръководители на организации, дружества, федерации и т.н.? Изключваме демонстративните чилингирски софри, като пикници, чевермета и тем подобни, които се организират на фона на бедствуващото, неуспяващо да свързва двата края и осиротялото житейско битие в смесените райони. Или тези политически срещи се състоят само в едни писания в интернет и фейсбук-страници? Какви са отношенията му с другите “инакомислещи”, т.е. другите опозиционно мислещи в и извън ДПС? Виждали се и разговаря ли с тях, отзовава ли се на техни покани? Въпросите могат да се продължат до край, но за последно – Касим Дал продължава ли да мисли, че изселническите организации в Турция и “ощетеният” електорат в България са с него.
Ако трябва да резюмираме и направим своя анализ, искаме да споделим следното:
Ако след 20 години работа като зам.-председател по организационните въпроси в една партия, с оцепването си от нея, неуспееш да разклатиш нито една областна, общинска или местна организация и никой не те последва.
За местните и президентските избори при условие, че имаш картбланж от най-високо поставените политически лица на двете страни (Република България и Република Турция) да изтеглиш “Нула”, казано на езика на щангите, коментарите са излишни.
Ако главната ти стратегия на изборите е да залагаш на “бити карти” (отписани кадри на ДПС), неминуемо трябва да се примириш с негативните резултати и да свикнеш с мисълта за “битата картата” и да си я присвоиш като епитет.
За съжаление, всичко това ни мирише на нова игра, чиито правила предварително са приети и съгласувани с цел материални облаги.
Когато кораба не си знае кея никакъв попътен вятър не може да му помогне, гласи народната поговорка. Когато човек няма кауза в живота си не може да има визия и не може да бъде решителен в действията си.
В житейската практика две напред едно назад означава уверено и сигурно движение напред, но едно напред едно назад за съжаление си е чисто стоене на място.
** Авторът е лидер нa изселническата организация “Бултюрк” в Истанбул.
http://rodopi24.blogspot.com.tr/2012/06/blog-post_9328.html
